Назначаването на новия министър на труда и социалната политика - Зорница Русинова, е чудесен повод да припомним някои от най-парливите теми в тази сфера. Те са свързани с привилегиите на хората с увреждания, с работата на бюрата по труда и със заетостта на младите българи.



Спряха ли наистина злоупотребите със специализираните предприятия?



Нека видим какво се случва с броя на предприятията, които са вписани в регистъра на Агенцията на хората с увреждания (АХУ). Данните от регистъра, който съществува от 2005 г., са красноречиви - ясно се вижда повишен интерес през последните две години. Причината не е тайна за никого, интересът се дължи на законови промени, въведени от предходното правителство, които осигуриха на този тип предприятия почти ексклузивен достъп до широк набор от обществени поръчки.

В последствие законът беше променен, но напливът за вписване в регистъра продължава. Това ни кара да мислим, че не всички вратички в закона са били затворени и че все още съществуват варианти едно предприятие да използва тези вратички за нелоялна (пък била тя законна) конкуренция.



Проблем №2 също е свързан с привилегии,



но става дума за винетките и ТЕЛК-решенията. "Модата" да си извадиш решение за инвалидност, за да се сдобиеш с безплатен годишен винетен стикер, не е от вчера. Има ясна тенденция, която е една от причините бившият министър Ивайло Калфин да започне подготовка за реформа на системата за интеграция на хората с увреждания. Броят на хората с двигателни затруднения, на които са предоставени безплатни винетни стикери за използване на републиканската пътна мрежа, нараства почти без изключение година след година.

А тъй като през 2016 г. пътните такси бяха сериозно повишени, напълно възможно е да станем свидетели на засилен интерес към програмата, чиято стойност през 2015 г. се равняваше на 12.5 млн. лв. (и това са само пропуснатите приходи, а отделно има и разходи за нейното администриране). С увеличаването на цената на годишната винетка от 67 на 97 лв. и при запазване на броя на бенефециентите стойността на програмата се покачва на близо 18 млн. лв., а тъй като стимулите за сдобиване с ТЕЛК-решение (заради привилегиите, които инвалидността дава) се увеличават, нищо чудно сумата да нарасне още.

Следващ проблем е, че



популярността на бюрата по труда остава ниска



Родният пазар на труда продължава да страда от сериозни дисбаланси, между които висок дял на структурната безработица (хора, чиито умения не срещат търсене от работодателите) и висок дял на дългосрочно безработните. Част от справянето с проблема "безработица" е и подобряването на културата на търсене на възможности за заетост. Данните на Евростат за 2014 г. показват, че едва 10% от българите използват интернет при търсене на работа при средно 17% за ЕС. От данните на НСИ пък става ясно че: под 20% от безработните участват в конкурси и се явяват на интервюта или изпити; над 50% от безработните установяват пряка връзка с желан работодател; над 70% от безработните търсят съдействието на роднини и познати.

И през миналата, както и през предходни години, най-висок дял от безработните - 71.5%, разчитат най-вече на връзки за намиране на работа, а едва 17% опитват, като се явяват на изпити, интервюта или участват в конкурси. През 2015 г. едва 41.8% от безработните лица са търсили работа посредством бюрата по труда. Над 50% остава делът на установяващите директно връзка с работодатели (50.6%) и на търсещите обяви чрез вестници, списания и други подобни методи (46.4%).

При четенето на тези резултати трябва да имаме предвид, че участвалите в анкетата на НСИ са имали право на повече от един отговор. Високият дял на хората, посочили някоя от последните две опции, е нещо очаквано. В същото време фактът, че едва един от всеки петима българи е склонен да се впусне в търсене на работа на състезателен принцип, е притеснителен.



Друга червена лампа свети в данните за заетостта на младежите,



която е на рекордно ниски нива. През 2015 г. икономическата активност на българите на възраст 15-24 г. достига дъно от 26%, въпреки множеството програми в тази сфера през последните две години. Заетостта в тази младша група също достига дългогодишно дъно - от 20.3%. Широко прокламираният от Министерството на труда и социалната политика спад на младежката безработица е почти изцяло статистически феномен. В неговата основа е тъкмо намаляващата икономическа активност на младите - много от тях не само не работят, но вече дори не търсят работа. Логичният въпрос е дали програмите за създаване на заетост всъщност не са насочени към младежи, които така или иначе биха работили или търсили работа.