От всяка среща на върха на НАТО се очаква да стане ясно как и дали ще се разширява съюзът и как ще се реформират военните му сили, за да бъдат по-адаптивни към бързо променящата се среда за сигурност. До преди 15 дни основната цел на форума във Варшава, който ще се проведе на 8 и 9 юли, бе как ще се засили военното присъствие на алианса по източния и южния му фланг, така че да бъдат посрещнати заплахите, идващи от Русия и ИДИЛ. Референдумът във Великобритания за излизане от Европейския съюз придаде допълнителен заряд на решенията на предстоящата среща, чрез които алиансът да покаже, че е по-единен от разклатилия се ЕС.

Редица западни анализатори допускат линия на разделение между страните членки заради решението



да бъдат разположени четири батальона



с обща численост от 2000 до 4000 души в Полша и Балтийските републики. Причината е, че Великобритания трябва да ръководи единия от тях. Останалите ще са под командването на САЩ, Германия и Канада.

Хипотезата за евентуална промяна в поведението на Великобритания е много малко вероятна. Разполагането на батальоните е част от решенията, които бяха взети на срещата на върха в Уелс и Лондон ще иска да докаже, че е предвидим партньор в рамките на съюза. С дислоцирането на военните части ще се засили не само източният фланг на НАТО, но и ще се гарантира на британците, че от север няма да има изненади за тях.

Не случайно висшият форум във Варшава е съпроводен със засилване на сътрудничеството между алианса, Швеция и Финландия. През май външните министри на двете държави за първи път участваха в срещата на колегите им от НАТО. Премиерите им ще присъстват и на работната вечеря в Полша. В началото на тази година Финландия създаде специална комисия, която да проучи възможността за присъединяване към НАТО. А изследванията на общественото мнение в Швеция през изминалата година показват, че за първи път близо половината от запитаните подкрепят членството в алианса. За сравнение през 2012 г. по-малко от 20 на сто от анкетираните са подкрепяли влизането в организацията. "Наблюдаваме все повече учения и военни действия в района на Балтийско море", обяснява шведският министър на отбраната Петер Хултквист. "Наблюдаваме и обекти, летящи близо до наши самолети".

Разбира се,



всичко това не се харесва на Русия



В отговор на четирите натовски батальона Москва вече разположи танкове и ракети в Калининград. Създава и дивизии по западната си граница. "Русия ще предприеме действия по северните си граници, ако Швеция се присъедини към НАТО, заяви в края на април руският външен министър Сергей Лавров в интервю за шведски вестник, предаде ДПА. Това още повече се отнася за по-близката Финландия, която на 6 юни за първи път беше домакин на международно военно учение БАЛТОПС 2016 с участието на Швеция, САЩ, Холандия, Италия, Великобритания и Германия. Това е първият път, когато войски на НАТО тренират във Финландия, която не е част от алианса.

В понеделник Москва отново повтори предупрежденията си към НАТО, но този път те бяха по-общи. "Продължаването от НАТО на политиката на разширяване подкопава основите на сигурността в Европа, разклаща стабилността на европейския континент и вреди на националните интереси на страните, влизащи в алианса", заяви прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, предаде ТАСС. Тук обаче той визираше не само разширяването на север, но и това на Балканите. Администрацията в Кремъл е доста изнервена от решението на Черна гора да се присъедини към НАТО. То ще стане факт именно на форума във Варшава. Дали обаче политиката на отворени врати ще продължи и след това? Разбира се, НАТО ще декларира, че ще продължи да приема нови членове, но това няма да е толкова лесно.

Пред членството на Македония, Грузия и Украйна съществуват редица пречки. Скопие няма да влезе въпреки реформите в армията поради ветото от страна на Атина заради името на страната. Вариантът за Грузия и Украйна е да се следва механизмът на засилено сътрудничество поради силното влияние на Русия в двете държави.



Алиансът беше неприятно изненадан



от решението на грузинските военни да не се включат в най-мащабното учение през последните години - "Анаконда 2016". То се проведе в Полша в началото на юни и в него участваха 20 държави. От Тбилиси оправдаха отсъствието на военните със заболяване от варицела, което не беше прието много сериозно.

Що се отнася до Украйна, след срещата на върха в Уелс бяха създадени шест доверителни фонда за подпомагане на реформата и повишаване ефективността на въоръжените сили на Украйна. Благодарение на това финансиране бяха модернизирани системите за командване, контрол и комуникации, логистичното осигуряване, способностите за киберзащита, както и програмите за социална адаптация на военните. Затова очакванията от срещата на върха са алиансът да декларира, че ще продължи подпомагането на Украйна в модернизацията на армията й.

Ако има някакви неясноти във връзка с предстоящите решения на срещата, то те засега са свързани с югоизточния му фланг, където попада България. Дори и да не е търсен такъв ефект, дни преди срещата се усеща сериозен дисбаланс в плановете на НАТО за северната и южната част на източния му фланг. Това е необяснимо, след като в Крим има около 30 хил. руски войници, а по западната граница на Русия те са около 35 хил. души. Не случайно след извънредното заседание на Министерския съвет за българската позиция за срещата на върха външният министър Даниел Митов заяви, че на форума България ще защитава позицията, че югоизточният фланг на алианса е също толкова важен, колкото североизточния. "Това, което искаме ние, е да не бъде оставен югоизточният фланг пренебрегнат, защото това е свързано с националната ни сигурност. Ние не можем да си пренебрегваме сигурността за сметка на някакви хипотетични постулати, че нямало никой да ни напада. Сигурно няма, но и ние няма да нападаме никого. Ние си градим отбраната", посочи той пред депутатите от комисиите пред външна политика и отбрана.

Засега е ясно, че плановете на НАТО за Балканите предвиждат изграждането на една многонационална бригада в Румъния, където



България ще участва с до 400 войници



Въпросът за общата флотилия с Турция и Румъния в Черно море едва ли ще бъде разглеждана във Варшава по начина, по който беше инициирана в началото на годината. Особено след последните ходове на Турция да стопли отношенията си с Москва. Създаването на евентуална флотилия на НАТО под ръководството на Анкара няма да увеличи шансовете за подобно разбирателство с Русия. Затова се очаква страните членки да декларират продължаване на ученията в региона, така че да бъде осигурено постоянно присъствие на алианса в Черно море.

Разбира се, неяснотите около планове на НАТО на Балканите са свързани и с недотам активната политика на страните от тях. Полша и Балтийските републики поискаха още преди година постоянно присъствие на войски на НАТО. Нещо, което страните от Балканите не направиха. България се опита да заеме разкрачена позиция между НАТО и Русия. Турция е на път да направи същото, а Гърция от години демонстрира топлите си отношения с Москва. Единствено Румъния заяви активна позиция поради близостта си до Крим и нарасналите опасения, че в Молдова може да се повтори "кримския модел".

Решенията на НАТО за южния фланг на съюза ще са свързани пряко и със справянето с бежанската криза и борбата с ИДИЛ. Очаква се съюзът и САЩ да декларират



продължаване на мисията в Афганистан,



както и засилването на сътрудничеството с Либия в борбата с терористите. Подобно на Афганистан алиансът вероятно ще започне мисия по обучение на либийските военни. В същото време НАТО вече обучава около 600 иракски армейци в Йордания. След последните атентати в Ирак вероятно мисията ще бъде разширена и на територията на страната. Целта на всичко това ще е да се спре генерирането на нови бежански вълни, които в момента заливат Европа. Очаква се НАТО да вземе решение и за разширяване на военноморската мисия на алианса в Средиземно море за борба с нелегалните трафиканти на бежанци към членките на ЕС.

На срещата на върха ще се приемат и два ключови документа - за киберзащита и противодействие на хибридните атаки. Това вероятно ще са и насоките, в които НАТО ще съсредоточи усилията си до следващата среща на върха. Каквито и решения обаче да бъдат взети на форума във Варшава, реалният ефект от тях ще си проличи няколко дни по-късно - на 13 юли на съвета "НАТО - Русия".