|
| Катя Крънчева |
Реално се оказа, че само авторите виждат в своя законопроект някаква полезност. Очевидно бизнесът и клиентите, тоест "защитаваните", са изключително недоволни от предложението да ги "защитават" по този начин. БСК определи проекта като абсурден и лобистки, АИКБ обясни, че адвокатите правят опит да се ситуират като задължително, ненужно и паразитно звено между фирмите и държавната администрация, КРИБ и БТПП също изразиха остро несъгласие с предложените текстове. Скочиха и синдикатите, чуха се критики и от граждани. Като цяло обществото, с изключение на част от адвокатското съсловие, е много негативно настроено.
Адвокатурата сякаш не чу, не разбра и
тръгна на поход срещу всички,
отричайки очевидното. В началото първосигнално и арогантно от гилдията започнаха да внушават, че не сме разбрали и не тълкуваме правилно текстовете, с които на неадвокати се забранява да извършват редица дейности по възлагане от клиент - като консултиране и представителство пред институции и трети лица, получаване на справки и документи от административни органи и служби, вписване в регистри, изготвяне на определени документи, управление на имущество и редица услуги, които са присъщи и за други браншове и професии. Изглежда и Върховната касационна прокуратура (ВКП) не е разбрала авторите на законопроекта, когато им написа, че на практика се създава монополно право за адвокатурата, което пряко противоречи на конституцията. Ще се окаже, че и Министерството на финансите (МФ) не ги е разбрало, когато е посочило в становището си, че подобно законодателно решение най-малкото показва недостатъчно разбиране за необходимостта от мултидисциплинарен подход при прилагането на част от законодателството, при изготвянето на договори с предмет, налагащ участие на експерти от различни професионални области и пр. Комисията за защита за конкуренцията (КЗК) пък направо определи законопроекта като вреден за бизнеса, потребителите и свободната конкуренция и предупреди, че с него на практика се забранява на лицата, които разполагат с необходимите знания и компетентност, да предоставят изброените от адвокатите услуги, които попадат в сферата и на други професии. Не е сериозно да се твърди, че всички не са разбрали адвокатурата.
Накрая от адвокатската гилдия обърнаха поглед към Закона за счетоводството, търсейки опорни точки, за да оправдаят възмущението и гнева, които предизвикаха с настояването си депутатите от правната комисия в парламента, които при гласуването до един се оказаха и адвокати, да дадат ход на законопроекта. Паралелът между предложените текстове в Закона за адвокатурата и Закона за счетоводството обаче не е в тяхна полза - за разлика от предложението на адвокатите в счетоводния закон никъде не се забранява на несчетоводители да изготвят данъчни и осигурителни декларации, ДДС дневници, ведомости за заплати, заявления за различни регистрации, отговори, молби и др. Законът за счетоводството не забранява на несчетоводители да представляват клиенти пред институции и трети лица, нито да консултират по счетоводни, данъчни, осигурителни, финансово-правни или трудово-правни въпроси, да получават справки от институции, да вписват в различни регистри и др. Законът дори не засяга гореизброените дейности, като посочва една-единствена дейност, която чрез чл. 71 е запазена за извършване само от счетоводители или счетоводни предприятия и това е изготвянето на финансовия отчет. Това е изключително малка част от цялостната счетоводна услуга, предоставяна от счетоводните фирми, в полза на бизнеса. Тоест ако направим паралел с адвокатите - логично е така, както процесуалното представителство по възлагане от клиент пред съда може да е изключително адвокатска работа, така например изготвянето на годишния финансов отчет да е изключително счетоводна дейност, но нищо повече.
Невярно е внушението, че законопроектът като цяло е добър
и проблем са само два или три параграфа, които ще бъдат редактирани между първо и второ четене. Сериозни проблеми биха възникнали и от други текстове - като например осигуряването на достъп на всички български и европейски адвокати до Националната база данни "Население" и Националния регистър на българските документи за самоличност, а също и правото на адвокати да удостоверяват подписи върху документи като действащите нотариуси. От АИКБ изчисляват, че по този начин кражбите на фирми и недвижимо имущество биха се увеличили над 20 пъти.
Остава впечатлението, че законопроектът е писан от хора, които наистина не разбират от ежедневния стопански живот и нуждите на бизнеса, особено на малкия и средния бизнес в България. Те не разбират, че малките фирми нямат възможност да плащат на адвокат по минималните им тарифи за изготвянето на всеки трудов договор за назначаване на служител, както и за документите по прекратяване на договора, каквото определено искат да наложат, видно от интервюто на един от авторите и радетелите на законопроекта.
Проектозаконът е толкова абсурден, че ако бъде приет, ще се окаже, че няма да има толкова много на брой подготвени адвокати по тези дейности. Ще сме свидетелите на парадокси от типа - бракоразводен адвокат да има право да консултира по Закона за ДДС, а счетоводител - не. Ще има и редица други абсурди, свързани с професии като архитекти, инженери и други специалисти.
В последните дни се говори за различни начини на "прецизиране" на текстовете, защото на всички стана ясно, че това, което се предлага, е неадекватно за стопанския и обществен живот.
Не може да има прецизиране на нещо, което изначално е сбъркано
В медиите вече излязоха две-три предложения за излизане от положението, които обаче са още по-нелепи. Едното е да се изключат само някои институции от забранителния списък за представителство от неадвокати. Това няма да работи - едва ли ще може да се обхванат всички необходими институции, лица, банки, магазини и т.н., а и подходът трябва да е точно обратен - да са изброени органите, за които се отнася забраната, а не изключенията. Изключителната адвокатска дейност може да е само процесуалното представителство пред съда или защита на клиента, когато е обвинен или задържан, така както повелява чл. 30, ал. 4 на конституцията.
Лансира се и друга нова идея - ако в друг устройствен закон е регламентирано извършването на тези дейности от неадвокати, то извършващите ги лица от тези професии няма да бъдат глобявани. Предложението е, така да се каже, за "измиване ръце". То показва, че авторите явно не познават устройствените закони на другите професии. Защото например в Закона за счетоводството и в Закона за независимия финансов одит не са изброени тези общи административни и консултантски дейности. Нито пък някой си е позволил да пожелае да са запазени само за едно съсловие.
Третата вече много нагла идея е чрез Закона за адвокатурата изрично да се упоменат какви дейности и в какви случаи имат право да извършват други професии - счетоводители, нотариуси, частни съдебни изпълнители и юрисконсулти и др. Категорично не сме съгласни устройствен закон на една професия да определя какво могат да правят или не други професии.
Поради всички тези причини съм скептична какво могат да предложат авторите за излизане от ситуацията. Очаквам след евентуално прецизиране да се предизвика още по-голямо възмущение сред бизнеса и другите засегнати професии. Предвид концептуалните проблеми и многото неприемливи части от законопроекта единственото правилно действие е той да бъде отхвърлен на първо четене и чак след неговото внимателно обсъждане и преработване в интерес на цялото общество да бъде отново предложен на Народното събрание.
* Авторът е председател на УС на Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП)
|
| Везните в проектозакона за адвокатурата са силно наклонени в полза на едно съсловие за сметка на други. |
|
| Логично е само процесуалното представителство по възлагане от клиент пред съда да е изключително адвокатска работа |
и преди това от БСК, мисля че Данев, аргументирано изложиха доводи за очевидната несъстоятелност на т.н, закон. От изложението на Катя Kрънчева, разбирам че и от МФ са видели очевидното. Единственото обяснение е със състава на тази комисия. 
