Лекарите се промъкват между контейнери, палатки и тичащи навред деца. Днес е ден за ваксинации в бежанския лагер на гръцкия о. Самос, който е само на километър и половина от турския бряг. Докато децата си играят с балони, кутии, бутилки и каквото им попадне, възрастните се крият от жегата и слънцето в палатките или под чадъри.

Лагерът е "гореща точка" според европейския политически жаргон. Построен е на тясна ивица земя - широка 40 метра и 400 м дълга, използвана преди за военни учения, надолу по хълма към живописния пристанищен град Вати. Бежанците в единия край на лагера живеят в сглобяеми къщи на по 10-ина години, боята им вече се лющи, а покривите са ръждясали. Хората си простират прането на телените огради, между някои къщи е опънат брезент, където намират подслон бежанците, за които няма достатъчно място в къщичките. В другия край на "горещата точка" имигрантите са настанени в блестящи нови бели къщи - тип контейнери, използвани от работниците на строителните обекти. Те бяха монтирани и населени в началото на юни. "В новата зона са настанени най-уязвимите хора - семействата и самотните майки с деца", казва Янис Кукувитакис, зам.-шеф на лагера. Той е на поста от няколко седмици. Работи в Службата за първи прием на бежанците, която е към Министерството на миграцията. Освен за всекидневната работа на лагера службата отговаря и за идентификация и първоначален прием на документите на новопристигналите имигранти.

Кукувитакис снове из лагера, подписва документи, говори по телефона, наблюдава как върви ваксинацията. Офисът му е в малък контейнер, в който почти няма въздух. Има пространство за две бюра, три стола и вероятно за най-много четирима души, ако стоят прави. "До края на юли тук ще работят 43-ма души - административен персонал, електротехници, водопроводчици, шофьори, за да можем да действаме нормално. Но в момента сме само 8 души", обяснява той.

Над 1100 души живеят в лагера, чието официално название е Приемен и идентификационен център. А капацитетът му е 700 души. Кукувитакис признава, че



центърът е пренаселен,



което се вижда и с просто око. Не винаги е било така. В съзнанието на работещите тук се е врязала една дата 20 март 2016 г. На нея влезе в сила споразумението между ЕС и Турция. Това превърна лагера от център за обработка на молбите на пристигащите имигранти в обект от затворен тип, като център за задържане. "Фокусът се измести - от грижата за здравето и благоденствието на хората към задържането им, в пресичането на възможността да излязат навън. Тогава стана лошо", казва пожелал анонимност служител на неправителствена организация, който е работел в лагера преди март.

Според споразумението ЕС-Турция всички хора, пристигнали преди 20 март, напускат лагерите по гръцките острови и са изпратени в континенталната част на Гърция. В лагерите така се откриват места за новопристигащи. Договорката с Турция означава, че новите кандидати, чиито молби за убежище не бъдат удовлетворени, ще й бъдат връщани. На останалите документите се придвижват бързо и им се разрешава да отидат в континенталната част. Идеята е новопристигналите да не се задържат тук задълго.



ЕК обаче греши



Турската сделка свива притока на мигранти до около 40 души седмично в Самос, докато в пика на кризата през септември и октомври на острова пристигаха по около 4000 души седмично. Въпреки това се оказва, че системата за даване на убежище не работи толкова бързо и ефективно, колкото Еврокомисията очаква и малцина са върнати на Турция.

Базираната в Малта европейска служба по убежището EASO отговаря за провеждането на интервютата с търсещите убежище, преди да направят препоръка към гръцката служба да даде статут на бежанец. Екипът на EASO обаче не работи с пълен капацитет до неотдавна. Затова са обработени малка част от кандидатурите. Преди около седмица първата група мигранти, минали през новата процедура, получиха разрешение да напуснат острова. Но преминаването на първата правна пречка е само началото на една друга история, с множество други препъникамъни.

"Много малко от хората, на които разрешихме да напуснат острова, все още са тук", казва Алба Шетар, която координира работата на доброволците в лагера. "Тук вече имат приятели, контакти, пък и подслон. Не им се ще да ги разменят за възможността



да спят по улиците



в Атина", казва тя.

Сирийците са с приоритет. Те са повече от половината от обитателите на лагера. Екипът на EASO не интервюира граждани на други страни и повечето дори не са и подали още официално молба за получаване на убежище. А някои от тях са в лагера в Самос вече повече от 3 месеца. А нови мигранти продължават да идват и лагерът съвсем отеснява. Напрежението води до два сериозни изблика на насилие - в средата на май и в началото на юни. Когато от неправителствената организация Хюмън Райтс Уоч посещават лагера в средата на май, документират следи от кръв по стените, мигранти със сериозни наранявания и установяват пълна липса на нормален мениджмънт и на сигурност. Изследователката към организацията Ева Кос, която е посещавала и другите "горещите точки" на територията на ЕС, казва, че лагерът в Самос е най-лошият.

Три седмици след посещението й насилието отново избухва в лагера. Според свидетели група алжирци нападат пакистанци с метални пръти. Алжирците палят и една от къщичките. Малката руина все още си стои в лагера - изгорял контейнер, ограден от палатки в старата част на центъра.

"Бяхме принудени да избягаме и да спим извън лагера", споделя имигрант, пожелал анонимност. "Винаги правим така след свада и бой. Трябва да спим навън на открито.



И полицията бяга



Не могат да контролират нещата. Само стоят, гледат и чакат всичко да свърши". Едно от последствията от сблъсъка на 2 юни е, че жените и децата напускат старата част на лагера, бутат оградата и се настаняват в новите къщички, които дотогава стоят празни и чакат одобрение да бъдат пуснати в експлоатация. "Просто нямаше кой да взема решения в лагера", казва служител на неправителствена организация. "Служителите на Службата за първи прием, които идват, издържат по няколко седмици. Работят усърдно, за да организират нещата в лагера, но им идва в повече. Те наистина живеят в кошмар тук".

След 20 март Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) и организацията "Лекари без граници" се изтеглят от центъра в протест срещу превръщането му в лагер за задържане на имигранти. Служителят на ВКБООН на острова Наел Насър обяснява, че ситуацията на Самос е по-лоша, отколкото в другите "горещи точки". "На другите острови има други обекти, в които хората да отидат. На Самос обаче има само един обект. Така че за пристигащите на Самос няма алтернатива освен центъра за задържане".

Гръцката армия обещава да поеме част от функциите на ВКБООН като осигуряване на провизии. Държавната служба за първи прием и регистрация отсъства, което означава, че тогава в лагера единствените, които помагат с логистиката, са доброволци.

"Работехме в лагера преди 20 март, но когато ВКБООН и "Лекари без граници" се изтеглиха, ние решихме до сторим същото", казва Шенар. "Напуснахме лагера за две седмици, но хората ни умоляваха да се върнем. Имаха нужда от помощ". Накрая Шенар и доброволците й решават, че натискът на двете организации върху правителството е достатъчен и тя се връща в лагера заедно с двама свои колеги. "Тримата се грижехме за 600 души, работехме по 15 часа на ден". След това се връща и ВКБООН. Но "Лекари без граници" все още бойкотират и продължават да се дистанцират от сделката с Турция, като отказват да вземат и финансиране от ЕС или някоя от страните членки.

Макар центърът формално да се води център за задържане, на практика нещата са по-различни. Едва 4-5-има полицаи отговарят за сигурността в целия лагер. И дори да се намери физическо пространство за всеки, няма достатъчно персонал, за да функционира нормално лагерът.

В момента



на мигрантите е разрешено



да напускат и да се връщат в лагера. На главния вход, който води на черен път през гората, по който се стига до основния път, има голям процеп, телената ограда е прорязана - човек минава спокойно. В другия край на лагера в задната врата има друга такава дупка. Оттук е прекият път, който ползват и бежанците, и персонала, за да стигнат бързо до центъра на Вати. Бежанците се събират на централния площад край кея вечер, за да ползват безплатния безжичен wi-fi. Някои от местните предприемачи са убедени, че туристите се плашат от писанията за острова в медиите, но повечето местни хора приемат спокойно "горещата точка". Сред представителите на неправителствените организации се чуват гласове за съществуването на "много малка, но много гласовита" група местни хора, които са против извеждането извън лагера на най-уязвимите бежанци - деца без придружители, бременни жени и болни. А местната управа е сред най-отявлените противници на съществуването на лагера. "Местните власти са настроени много отрицателно към "горещата точка", казва Кукувитакис, който още не се е срещал с кмета, въпреки че от няколко седмици работи като зам.-шеф на лагера. "Оплакват се от всичко, дори и от боклука. Не искат да слагат кофи за боклук около лагера, защото се притесняват, че туристите ще се дразнят от миризмите". Кметът и други членове на градската управа не се отзоваха на многобройните позвънявания и електронни писма с предложение за интервю по темата.

В същото време Самос се кандидатира за европейска столица на културата и според някои служители на неправителствени организации местната управа е по-заинтересувана от това, отколкото от миграционните проблеми. Според други кметът, който е от консервативната партия Нова демокрация, нарочно не сътрудничи на Министерството на миграцията, защото правителството е на лявата СИРИЗА. Местната политика е само един от факторите, тревожещи работещите в лагера. Липсата на място е проблем и за мигрантите, и за управата на лагера, и за неправителствените организации. Другият сериозен проблем са бързо променящите се правила, закони, административни структури, които се появяват и които променят условията от днес за утре. "Опитваме се да сме в крак, но сме в трудна ситуация. Не знаем какво се случва със споразумението с Турция. Ако продължи да действа, добре. Но ако спре, сме обречени. Турция ще отвори пристанищата, хиляди хора ще дойдат и тогава какво ще правим?", разсъждава Кукувитакис.