|
| Даниел Митов |
- Господин министър, при подготовката на българската позиция за срещата на НАТО вие заявихте, че ще настоявате алиансът да третира равнопоставено североизточния си и югоизточния си фланг. Какво ви накара да кажете, че има такова разделение?
- Държавите от североизточното измерение на НАТО проявяват много сериозна активност в желанието си алиансът да гарантира тяхната сигурност. Затова ние настояваме целият източен фланг на НАТО да се разглежда равнопоставено, а не вниманието да се концентрира в една или друга посока. Ние трябва да сме сигурни, че във всеки един момент тази равнопоставеност съществува. Също така трябва да си даваме сметка какви са източниците на рискове в Черноморския регион. Той се явява обединяващата зона на два много сериозни конфликта в момента - в Украйна и в Близкия изток. Те са много близко до нас и опасностите, генериращи се оттам, не са за пренебрегване.
- Ако и ние сме толкова активни, колкото северните държави, където тогава виждате разликата в отношението на алианса?
- Няма такава разлика, но трябва да се пазим от идеята да се създава подобно усещане. НАТО винаги се е отнасял отговорно към целия източен фланг, но в никакъв случай не бива да се позволява да намаляваме своята активност. Защото призивите в един момент бяха България да не проявява толкова голяма активност, особено когато става въпрос за сигурността в Черно море. Затова казвам, че не бива да позволяваме компромис с националната си сигурност, а тя е сигурността и на целия алианс. Ако се поддадем на изкушението да не бъдем достатъчно активни, ще се получи този дисбаланс.
- С какви инициативи отивате на срещата?
- Отиваме с ясен мандат от Министерския съвет. Основната цел на форума е да отбележи напредък по поставените цели на срещата в Уелс. Ще бъдат формулирани и дългосрочни решения за продължаване процеса за политическа, военна и институционална адаптация на алианса. В отговор на променената среда за сигурност да се гарантира, че НАТО остава основен източник на сигурност и е готов да защитава всяка една своя страна член. Предстои да бъдат взети решения за засилване на колективната отбрана и укрепване на възпиращия отбранителен потенциал. Това включва засилено военно присъствие по източния фланг. Друга част от темите ще бъдат свързани с очакваната съвместна декларация между ЕС и НАТО за засилено сътрудничество. Ще обсъдим кризата в Украйна, отношенията НАТО - Русия, увеличаване на отбранителния капацитет в Ирак, както и продължаването на мисията в Афганистан.
- Отказахме ли се окончателно от инициативата за общия флот между Турция, Румъния и България?
- България никога не се е съгласявала с идеята за създаване на т.нар. флотилия. Нашето настояване винаги е било в Черноморския регион да има засилено присъствие, но натовско, под ръководството на Съюзното военноморско командване на НАТО и съобразено с конвенцията от Монтрьо. Никога не сме влизали в съглашение за създаване на нов регионален формат. Вече съществуват два в Черно море - Black SeaHarmony и BLACKSEAFOR, които са замразени. Участието на Русия в тях прави съществуването им невъзможно.
В среда, в която са променени тежко балансите в Черно море, в която, от една страна, Русия е струпала тежко въоръжение, а от другата - има определено липсващ такъв потенциал, е нормално държавите от алианса да се опитват да изградят по-добра оперативна съвместимост. Усилията на алианса са насочени единствено към изграждането на възпиращи и отбранителни способности. Засилените учения създават такава подготвеност. Така че НАТО не представлява заплаха, а се опитва да балансира създалия се тежък международно-правен, стратегически и военен дисбаланс в Черно море. Изграждането на този капацитет е изключително важен както сега, така и в бъдеще.
- Премиерът каза, че България е пуснала "вълците на Путин", за да не ядоса Русия. Да не би заради това да се отказахте от инициативата?
- Нито вълците, нито бежанците имат нещо общо с нашата позиция на предстоящия форум на НАТО. Няма как да се прави връзка между едното и другото.
- Как "стоплихте" отношенията с Русия по време на срещата със Сергей Лавров в Сочи миналата седмица?
- Това беше съвсем нормална среща на двама външни министрите в рамките на Черноморското икономическо сътрудничество. Поставихме ясно позицията, че двустранните ни отношения трябва да се развиват на базата на равнопоставеност и обективни взаимни интереси, независимо от разногласията в много области. България е член на НАТО и ЕС и това означава, че приоритетите на българската и руската страна често се разминават.
Изразихме задоволство от съществуващата към момента сигурност на доставки на руски газ. Страната ни очаква те да продължат и в бъдеще. България полага усилия да се превърне в газоразпределителен център. В тази светлина ЕС и България разглеждат много опции, като отчитаме напредък в позициите и съгласието на руската страна, че всички проекти между двете държави следва да бъдат в съответствие със законодателството и правилата на съюза, както и да бъдат одобрени от ЕК. Това каза и президентът Владимир Путин при посещението му Гърция. Ако това отношение го имаше години по-рано, когато се говореше за строежа на "Южен поток" и други енергийни проекти, нямаше да стигнем до сегашната ситуация, в която цари известна степен на неизвестност. Сега обаче смятаме, че има възможност отношенията да се подредят.
- Каква беше реакцията по отношение на присъствието на НАТО в Черно море?
- Подчертахме, че действията на НАТО в Черно море не представляват заплаха за руската страна. Участието в ученията е в интерес на българската отбрана, повишаването на нейния капацитет и частичното възстановяване на някакъв баланс в региона. Трябва да подчертаем, че позицията на България спрямо кризата в Украйна, по санкциите, по сигурността в региона на Черно море си остава непроменена.
- Това не звучи като "стопляне".
- Защо да не звучи? Провели сме един много рационален разговор. Нашата оценка за състоянието на геополитическите процеси остава непроменена. Не е задължително тя да се променя, за да имаме някакъв тип отношения.
- Какво се разбрахте с турския си колега Мевлют Чавушоглу, с когото също говорихте в Сочи?
- Ние настояваме Турция да изпълнява поетите ангажиментите за ефективна охрана на границите и недопускане на нелегални миграционни потоци. Очакваме и националните процедури по прилагане на споразумението за реадмисия на ЕС и Турция да приключат максимално бързо и да се премине към реалното му изпълнение.
- Това споразумение не е влязло в сила.
- Парламентът го е ратифицирал, но турската държава казва, че Министерският съвет на Турция трябва да одобри процедура по неговото прилагане. В момента ЕК и турските властите преговарят за това как да се завърши самата процедура и откога да започне самото изпълнение.
- В неделя заминавате за Иран с премиера Бойко Борисов. Ще успеете ли да договорите някакви сделки - петрол, продажбата на реактора за АЕЦ "Белене"?
- С постигане на затоплянето на отношенията с Иран се отварят много възможности. Със сигурност ще стане въпрос за евентуално бъдещо сътрудничество за доставки на газ към Европа и за транспортни коридори.
и геополитически оценки дава 
