Където са намесени пари, там има и мръсотия, но там обикновени има и лопата, с която да я изгребеш. Разкритията на журналистите от в. "Дейли телеграф" за бившия главен треньор на английския национален отбор Сам Алърдайс бяха напълно в рамките на журналистическия кодекс на поведение. Възникнаха подозрения в противозаконни действия, но беше невъзможно да се получат доказателства за неговите прегрешения по друг начин. Когато бившият председател на Футболната асоциация (ФА) на Англия Дейвид Бърнстийн беше питан за корупцията във футбола, той постоянно повтаряше: "Нищо не е доказано". Но именно в това е проблемът на международния спорт. В условията на саморегулиране нищо не може да бъде доказано. Погледнете олимпиадата, ФИФА, колоезденето, крикета или леката атлетика. Всичко там е прогнило, в една или друга степен. И само журналистите, при това в основата си британските, призовават поне за елементарна отговорност.

Като цяло съчувствам на Алърдайс. Ако четете или гледате материалите на "Дейли телеграф" между редовете, то става ясно, че той много лесно се е придвижвал по тъмните улички на големия футбол. Но не приятелското бърборене с репортерите под прикритие, които успяха да спечелят доверието му, е същността на неговите измами. Явно обсъждането на различните начини как да се заобиколят трансферните правила е обичайно нещо сред агентите и мениджърите. Да се заливат с кал колегите в тесен кръг, едва ли е престъпление, за което да бъдеш застрелян. За конкретното предложение на журналистите под прикритие да дадат пари за консултантски услуги, както подчерта Алърдайс, той трябва да съгласува това със своето ръководство във ФА. Когато обаче стана дума за пари за подкуп, то той на висок глас осъди подобни практики. "Аз не съм чувал за това. Не съм чувал, глупак такъв. За какво говориш? Повече не засягай тази тема", каза той.

Всъщност става дума за това, че



целият този спорт мирише на пари,



които не се регулират и текат безконтролно, от което неминуемо рано или късно ще замирише на корупция. В отсъствието на лична дисциплина и под защитата на мазни представители на счетоводната професия на тези организации им остава само едно - позорът. И Сам Алърдайс извърши престъпление, което се наказва със "смъртна присъда" - той опозори ФА. Във връзка с този случай трябва да се припомним съдбата на Дейвид Трисман, предшественика на Бърнстийн на поста председател на Футболната асоциация, който той заемаше до 2010 г. Трисман беше записан да разказва за корупцията на различни членове на ФИФА. Това беше до злополучния опит на бившия британски премиер Гордън Браун, а след него и на Дейвид Камерън да направят така, че световното първенство по футбол през 2018 г. да "получи" Англия. Разярените колеги на Трисман във ФА го накараха веднага да подаде оставка, с което бяха поздравени дори от тогавашния министър на спорта Хю Робъртсън.

Никога няма да забравя лицата на трите "английски лъва" - Камерън, футболиста Дейвид Бекъм и принц Уилям същата година в Цюрих. Те бяха по брутален начин лишени от възможността страната им да получи световното първенство през 2018 г. и седяха като зомбирани в залата. Би Би Си и в. "Сънди таймс" още тогава заявиха, че гласуването не е било честно. Тримата мъже се оказаха прекалено доверчиви, направо смешни. Дори се опитаха да наложат цензура в Би Би Си, че издаде тяхното унижение. По-късно стана ясно, че много от твърденията на Дейвид Трисман съответстват на действителността. Много от тези, които гласуваха против Англия, подадоха оставки или бяха обвинени в корупция. Дали обаче Футболната асоциация веднага се извини на Трисман и го повика обратно? Не. Или пък ФА се отказа от по-нататъшни контакти с неприкрито продажната ФИФА под ръководството на Блатер? Не. Аз не мога сериозно да възприемам този спорт, който обичам, когато виждам невероятното. Мен ме озадачаваше това, че по време на дадена футболна среща се сменят водещи играчи, докато не ми казаха, че това са прави за пари. Оказа се, че в крикета за подаване от забранено място и до нехващане на топка също се плащат немалки подкупи. При британските колоездачи, които неочаквано спечелиха злато в едно състезание, се оказа, че имат по-съвършено оборудване, отколкото при техните съперници. Как Катар получи летния шампионат по футбол, а Русия взе зимните олимпийски игри? За това може само да се досещаме. Може би скоро ще разберем дали съдии са получавали също подкупи за необясними дузпи, които решават съдбата на голям брой мачове в ръгбито?

Наднационалното управление страда от пагубното въздействие от липса на отчетност.



Никой пред никого не отговаря за нищо



Огромни суми прикриват всяко прегрешение. Подобна липса на контрол вреди на ООН и на нейни агенции. Тя също така нанася големи вреди на Европейския съюз. Това влияе негативно и на организираната религия, и на международната благотворителност. Но най-вече страда спортът, тъй като там се въртят огромни пари от телевизиите, а славата засенчва подозренията. Джордж Оруел казва, че "в сериозния спорт няма място за справедливост, тъй като той се основава на ненавистта, завистта, похвалите, пренебрегването на правила и садистичното удоволствие от съзерцаването на насилието". А той написа това тогава, когато спортът все още е бил само любителски. Сега, когато са замесени големи пари, Дейвид Камерън трябваше да се подмазва на хора като Блатер и да ухажва шефовете на Международния олимпийски комитет (МОК), като ги разхожда из олимпийския Лондон. Различни тайнствени организации постоянно твърдят, че следят за "етиката" в спорта, но защо трябва да им вярваме? Когато Русия бе изхвърлена нерешително от лятната олимпиада 2016 г., тя задейства в отговор едно ново оръжие - международен скандал с хакерски атаки срещу електронни пощи и изтичането на информации за състоянието на здравето на различни спортисти. МОК би трябвало да изтръпне само от тези действия.

Подобни ведомства обаче се управляват от бизнесменски клики, които биват издържани от други подобни групи в различни "данъчни оазиси" от страните членки на организацията. През м.г. ФИФА се размърда само тогава, когато медиите от името на американските власти събраха достатъчно улики и доказателства за швейцарската полиция, за да може тя да арестува редица ръководители от тази организация за "изнудване, електронно мошеничество, пране на пари и корупция", които продължаваха с десетилетия. Футболната асоциация на Англия няма начин да не е усещала мириса на корупция, който тръгва от ФИФА. Докато международният спорт получава такива огромни финансови потоци и политическа подкрепа, неговите управници едва ли ще се размърдат, за да се прочистят. МОК все още не е преборил допинга в спорта и едва ли някога ще стори това. За един честен спорт и за една честна страна единственият изход е да се откаже от сътрудничеството с тези международни мошеници. Те трябва да преминат към "приятелски" игри и въпреки всичко да се надяват, че ФИФА и МОК някой ден ще опрат до бой с петли и състезания без правила. Моралът от тази история е, че никога не трябва да се доверяваме на управител, който не може да бъде избран с помощта на честно гласуване.

Всички във футболния свят знаеха за какво говори Сам Алърдайс. Те просто не искаха затова да разберат другите. Докато тези хора се отдават на алчността в международния спорт, за тях има едно-единствено средство за дисциплиниране - позора и неловкото положение. Именно заради това те се страхуват само от един човек - репортера, който провежда журналистическо разследване.