Ако четете новинарските агенции, представата ви за ситуацията по границата между България и Сърбия ще се доближи до тази между Турция и България. Накратко, групи млади мъже от Афганистан и Пакистан излизат безпрепятствено от едната държава и влизат в другата, за да стигнат до Западна Европа. Само до преди няколко месеца точно това се случваше, но нещата рязко се промениха, след като западната ни съседка категорично реши да прекрати безпроблемното влизане на чужденци от България. Защото не е тайна, че страната ни не пази зорко западната си граница. На практика Сърбия направо демонстрация как може да се охранява полосата, без да се създава истерия, без да се насаждат страхове и да се хвърлят милиони за спорни проекти като оградата с Турция. Най-учудващо ефективността на сръбските власти се постига, без да се прилага нищо специално, изненадващо или уникално.



Просто там всеки си върши работата



"В случая ние имаме страна - членка на ЕС - България, която държи напълно отворени границите си и няма никакъв контрол над движението на мигрантите. В същото време Австрия и Унгария напълно затвориха границите си. Сърбия няма да стои със скръстени ръце между тях и да чака", обяви сръбският министър на труда и социалната политика Александър Вулин по време на визитата си в град Ниш в началото на юли. Вулин е ресорният министър за бежанците. Веднага след това дойдоха и резултатите. Само до началото на септември са били заловени над 5200 мигранти, които са се опитали да влязат от България или Македония.

Спирането на теча доведе до това, че у нас лагерите на Държавната агенция за бежанците и дирекция "Миграция" към МВР се препълниха. И ситуацията стана особено опасна по думите на вътрешния министър Румяна Бъчварова.

Любопитен факт е, че за разлика от българското правителство, което не спира да налива в бездънната каца "справяне с бежанската криза", Сърбия успя да постигне впечатляващи резултати, без да се дават стотици милиони за ограда. Вместо това бяха създадени общи патрули на армията и полицията и въведен "най-строг контрол по границите с България и Македония". Тези мерки може да усетите дори само ако решите да се разходите в съседните ни сръбски градове и села. В тези мерки няма нищо секретно и тайно, каквато е практика в България. Основните пътища към границата се охраняват от полицейски патрули. През определено време съвместните екипи патрулират с лади "Нива" из горските пътища. Помагат и им горските стражари, към които има същия респект, както и към полицаите. Местните хора пък информират за всеки по-съмнителен. Само за сравнение: дължината на границата на Сърбия с България е 314 км, а нашата с Турция - 259 км. Въпреки това никой представител на властите в Белград не се оплака, че границата е много голяма, теренът е труден и не достигат хора. Властите в Белград проведоха и няколко сбора на запасняци, за да опреснят подготовката им, стрелбата с автомат и боравенето с хладно оръжие. Офицери от резерва пък са поели тежката техника, която може да се използва при евентуална миграционна вълна.

Сръбският премиер Александър



Вучич се противопостави на вдигането на ограда



като препятствие пред нелегалната миграция. Не че не е имало опити да се последва българският и унгарският пример. Двама министри от кабинета - Небойша Стефанович и Александър Вулин, са призовавали за вдигане на стени. "И само аз съм против, защото не искам да вдигаме стени. Но Сърбия няма да се превръща в паркинг за бежанци", зарече се Вучич пред сръбската държавна телевизия РТС. Вероятно защото е разбрал, че оградите не спират мигрантите, когато трафикът е организиран.

До този момент българската ограда достигна сумата от 120 млн. лв. В същото време МВР признава, че съоръжението е неефективно паради липса на система за наблюдение. Мигрантите непрекъснато търсят пробойки, изрязват дупки, мятат дрехи върху бодливата тел и прескачат, използвайки клони, и т.н. "Такива случаи са регистрирани по цялата дължина на съоръжението. Липсата на сензорна система, както и предварителна информация за тези случаи значително намаляват ефективността на оградата ", не крият от МВР. Въпреки това строежът на оградата продължава. Остава да се изградят близо 54 километра по тежък терен. А сумата сигурно ще достигне 200 млн. лв.

Следващото оправдание на МВР е, че не разполагат с човешки ресурс за охрана. Министерството планира тепърва да назначава пенсионирани служители на службите за сигурност, армията и МВР, които да пазят по границата. Но никой не дава обяснение защо това не беше направено веднага, вместо да се строи ограда. Чак по-късно бяха пратени допълнително 700 военни, полицаи и жандармеристи.

Затова да приемем, че допълнително трябва да бъдат назначени 1000 човека. Тъй като много пъти



аргументите на полицаите са били, че службата е тежка



(и се пропуска, че именно поради тази причина те се пенсионират по-рано и получават 20 заплати накуп), да допуснем, че всеки един получава по 2000 лв. на месец. Това означава, че само за заплати трябва да се дават по 2 млн. лв. на месец и 24 млн. на година. Като прибавим осигуровки и разходите за хотел и храна, вероятно с парите, дадени досега, щяхме да имаме жива охрана на границата за 4-5 години. Ако сумата достигне 200 млн. лв., то вероятно щяхме да сме си решили проблема дългосрочно. В същото време много по-лесно можехме да вземем пари от ЕС за финансиране на тази охрана, тъй като Брюксел отказва да даде пари за спорната ограда.

Спирането на старите канали от времето на югоембаргото е другата причина за успеха на Сърбия. Дори и да са успели да преминат граничната бразда, масовите проверки по пътищата отказват повечето трафиканти. Само месец след създаването на сръбските смесени военно-полицейски екипи на 22 юли бяха задържани 35 трафиканти на мигранти. Сред тях имаше както сърби, така и българи и пакистанци. В средата на август шестима нашенци получиха 30 дни арест, след като бяха хванати да превозват мигранти.

А у нас продължава дебатът как да се справим ефективно с проблема, което е знак, че никой няма намерение да реши проблема кардинално. В момента всеки заловен трафикант в България получава в най-добрия случай пробация. В масовия случай разследването не е за трафик на хора, а само за незаконно превеждане през границата. Тези дела се гледат бързо, дават се условни присъди и никой не се интересува колко пари са изкарали подсъдимите.

Едва сега от Центъра за превенция на корупцията - БОРКОР,



предлагат да се промени Наказателният кодекс,

която предвижда наказанието за каналджийството да стане между 1 и 6 г. затвор и глоба от 5000 до 20 000 лв. В случай че трафикантите са превеждали деца, извършено е по опасен начин и без съгласието на лицето, ще се конфискува част или цялото им имущество. В момента Наказателният кодекс предвижда да се отнема автомобилът, с който се превозват чужденците, но само ако е собственост на трафиканта. В повечето случаи това не е така, затова МВР е с вързани ръце. Новите текстове предвиждат да се конфискуват всички превозни средства, използвани за извършване на престъплението, без значение чия собственост са. По-голямо наказание - от 3 до 20 години затвор, глоба от 10 до 30 хил. лв. и конфискация - предлагат от БОРКОР в случай че трафикът на бежанци е организиран с участието на длъжностно лице, което е използвало служебното си положение.

Сигурно ще попитате защо точно БОРКОР предлага тези промени, а не МВР. На този въпрос никой не може да отговори. Вероятно защото по всичко личи, че някои кръгове в България не искат да спрат влизането на нелегални мигранти в страната. Много по-лесно е да се строят огради и нови бежански центрове. При тях парите се усвояват по-лесно, а трафикът процъфтява. И всички са доволни.