Американската кампания ме кара да се гордея с българската, рече преди два дни изборният специалист Мишо Константинов и ме накара да се замисля. Разбира се, той има основания за подобно съждение. Разбира се, има едно важно уточнение - в САЩ има реална кампания, а тук само пунтираме такава.

Да правиш избори в САЩ е професия, да правиш избори в България е част от демократичния спектакъл, игра, която е досадна и за основните фигури, и за наблюдателите. Там демокрацията се продава като шоу.



Тук шоуто се продава като демокрация



Ако Америка живее с кампанията месеци наред, тук такава не се усеща дори 40 дни преди вота. Не е наличен дори списъкът с истинските кандидати за президент. Докато в САЩ успяха да отсеят сериозните претенденти до 4 /2+2/, ние до миналия петък знаехме имената на 24 несериозни и 4 потенциални сериозни кандидати. В САЩ отдавна са съвсем наясно, че президент ще бъде или Хилари, или Тръмп, а ние правим социологическо проучване, в което става ясно, че 51% от участвалите в изследването са сигурни, че неизвестен кандидат ще спечели.

Кампанията в САЩ наистина е дразнещо безкрайна, за добро или за лошо - няма нищо друго по-важно от това кой ще влезе в Белия дом. Тук е точно обратното - кампанията е дразнещо отсъстваща, а шумът около изборите е по-скоро протоколен. Ако политическият Супербол - дебатът между Клинтън и Тръмп, може да събере 100 млн. зрители, у нас дебат между претенденти ще накара хората да сменят канала.

Втората голяма разлика е начинът, по който се прави кампания. В България се разчита на работата зад кадър, докато всичко в САЩ е изнесено пред камерите. Затова за разлика от България, политическата борба там е остра, на моменти неприлична. Тръмп през ден пускаше туитове с Хилари като Пинокио. "Хилари Клинтън доказа, че е неспособна да работи на какъвто и да било правителствен пост", тя е Crooked Hillary. Подобен език е възможен в България, но дори и когато се случва, той е възприемат като недопустимо остър.

Но директните обиди между кандидатите в САЩ не са всичко... Там



политическата битка е като сапунена опера



- всеки детайл се доразвива творчески в следващ епизод, като добрите стават лоши и обратното. Демократите изфабрикуваха историята на семейство Хан - докараха баща на загинал в Ирак войник да критикува Тръмп от трибуната на конгреса на ДП. Тръмп отвърна като докара ветеран, който му връчи "Пурпурно сърце". За да не остане в кофти ситуация, Тръмп изнамери Патриша Смит, опечалената майка на Шон Смит, информационен служител, убит по време на терористичната атака, която унищожи консулството на САЩ в Бенгази. И тя заяви: "Аз обвинявам Хилари Клинтън лично за смъртта на сина ми!". В отговор демократите изнамериха Мег Уитмън, републиканка и донор на републиканците, която обясни, че вече ще поддържа Хилари. След това Ричард Хана, член на Камарата на представителите, също се отказа от Тръмп. Щабът на Хилари разви атаката до там, че свърза директно Путин с предизборната кампания на Тръмп. /Тук подобен ход също е възможен. При липсата на вътрешни аргументи често се прибягва до образа на външния враг - САЩ, Русия, Турция.../ В България си имаме партийната книжка на Стефан Софиянски, Костинбродската афера, речта на Доган за порциите и т.н. Но тези скандали не са творчески доразвити. Те са еднократни и бързо се изчерпват. Подобни обмислени стратегически ходове са невъзможни в България. Там щабовете се чудят как да предизвикат обществения интерес и да го задържат в праймтайма, докато тук логиката е обратна - медиите отразяват нищоправеното на щабовете, които се сърдят, че



баналностите на кандидатите не са широко отразени



Тук клишето е господар, речта на кандидатите е объркана, витиевата, без начало, без край, без никаква връзка с български словоред или граматика. А посланията нарочно са направени, за да отблъснат гражданите със скука, а не да предизвикат техния интерес.

Разбира се, у нас също са възможни сериозни обществени дебати като: минали ли са 30 000 секретни съобщения през "Блекбъри"-то на Хилари и плаща ли Тръмп данъци. Тук не бихме могли да пропуснем и тема като "Партийни кадри командват медии, сменят заглавия във вестници, звънят на издатели и искат наказания за журналисти". В САЩ такава тема минава като вятър през кампанията, за да се удари в "Истинска ли е косата на Тръмп".

Има разлики между американските и българските избори и в отношението на самите медии. Американските електронни и печатни медии бързо заемат страна и е изключително трудно да намериш издание, което е равно отдалечено от кандидатите. Fox е за Тръмп, CNN за Клинтън и това е положението. Тръмп - гони плачещи бебета от проява в Ашбърн, Вирджиния. Хора на Тръмп бият протестиращ. Тръмп прави расистко изказване - с две думи, Тръмп е сатанизиран в един куп медии до такава степен, че пошла статуя на гол Тръмп може да стане новина. За разлика от Щатите, тук политическите пристрастия доскоро не бяха повод за гордост и афиширане из медиите. В интерес на истината - в тази посока все повече настигаме американците, макар че все още медиите не дръзват открито да заявят зад кого застават. Свенливо остават това на читателите, заливайки го с по няколко страници апотеози за кандидата Х, който лови риба в язовира Y или пере килимите на жена си в реката, а местните го гледат като Христос.

Огромна е разликата и в



тенденциозното използване на социологическите агенции



В САЩ очевидно не е проблем две агенции да дадат коренно противоположни резултати в рамките на един ден. Така Хилари води убедително в проучване на NBC News/SM, докато Тръмп е почти със същия резултат начело в проучване на LA Times/USC Tracking. През последните години тук проучванията се правят тайно, те са за ползване от крайния потребител - партиите, а не са за широката общественост, защото щяла да повлияе на гласуването!?

Друга разлика - явно няма нищо по-нормално в САЩ от това



олигарх да финансира предизборна кампания



Ако тук това е мръсна тайна, зад океана е ясно кой колко дава и най-вече - за какво. Затова Тръмп си позволява да каже "Хилари принадлежи не на избирателите си, а на спонсорите си". Братята Кох, емблематични фигури в света на партийните финанси, които смятаха да налеят 1 млрд. долара в кампанията, отказаха подкрепа на Тръмп. (Истината е, че Тръмп отказа на Кох).

И още една разлика - действащият американски президент не е безпристрастен. В България също не е, но за разлика от Обама, който заяви: "Тръмп не е компетентен да заеме поста", Плевнелиев едва ли ще си позволи да изрече подобна реплика към който и да е кандидат. Респективно, да обиждаш действащия президент явно е национален спорт, който е невъзможен в България. Тръмп нарече Обама: "най-лошият президент, може би, в историята на нашата страна". Кандидатът на опозицията ген. Радев, например, е твърде далеч от подобно съждение спрямо Плевнелиев (не че той не е сред най-обижданите хора в тази държава).

Американският начин на правене на избори не е добър или лош, той е различен и неповторим. Той е далеч по-близък до демокрацията от българския, но сегашната ситуация - Тръмп срещу Хилари - очевидно показва, че до президентския пост може да стигне човек, който не се ползва с широка подкрепа преди изборите. Тук ситуацията е обратна - неодобрението винаги идва след вота.