Професионалното обучение у нас е "сираче", казваше бившият просветен министър Тодор Танев. Уж е от семейството на образованието, но просветното министерство от години се държи с него като с мащеха - не му помага нито с визия за развитие, нито със законови уредби или пък със стимули. Затова не е чудно, че от година на година броят на професионалните училища и на учениците в тях се топи. Напоследък се забеляза леко раздвижване, свързано с приемането на поправките в закона за професионалното образование. По стар обичай обаче по-съществените промени бяха оставени за по-нататък. А рискът този вид обучение отново да бъде подминат покрай промените вследствие на новия училищен закон, които МОН подготвя със скоростта на светлината, е напълно реален.



Топи се като сняг



В момента у нас има 377 професионални гимназии и още 108 школа, в които са разкрити паралелки по отделни професии, включително спортни училища и такива към културното министерство. В тях се обучават 120 714 ученици (20%), което значи, че в момента всеки 4-ти ученик учи някаква професия, при положение че преди години учещите в професионални училища бяха почти 1/2 от всички. През последните 5 г. са закрити 16 професионални гимназии, 5 от които са към земеделското министерство. През 2013/2014 г. 318 професионални паралелки са останали празни, година по-късно кандидати е нямало за 348 такива паралелки, а през изминаващата вече учебна година нереализирани са били 332 паралелки (при 1385 утвърдени). За да не загинат съвсем някои важни професии, се сформират паралелки от две професии/специалности. Учудващо, при този спад, за 2016/2017 г. бяха предложени с над 200 повече паралелки по професии - 1624.



Качеството спада



За съжаление професионалните гимназии станаха синоним на училища второ качество. Отдавна битува впечатлението, че по-силните ученици отиват в математически и езикови гимназии, а по-слабите - в професионални гимназии. Причините за влошеното съдържание и качеството на професионалното образование са много - претоварени и небалансирани учебни програми, разнопосочни предмети, твърде обемен материал, побран в малко часове (както е между другото и в другите училища), остарели или пък направо липсващи учебници и методически помагала по специалните предмети, изключително малко на брой часове за практическа подготовка, която е на светлинни години от динамиката в технологичното развитие на предприятията и т.н. и т.н. От БСК твърдят, че съдържанието и изискванията към придобиването на четвърта и пета квалификационна степен по националната квалификационна рамка са недостатъчно приложими в практиката. Бизнесът е недоволен и заради това, че списъкът за професиите за професионално образование и обучение не е актуализиран в достатъчна степен, както и че МОН се бави с приемането на списък за защитените професии.

Минус за този вид образование е, че няма външна система за оценка на качеството му, която да включва обратна връзка от работодателите и от реализиралите се в професията млади хора. Няма и рейтинг на професионалните училища. Доброто качество зависи в голяма степен и от преподавателите, а базовата теоретична и практическа подготовка на учителите от професионалните гимназии е остаряла и неактуализирана, липсват познания за нови техники и технологии, прилагани в съвременните производства. Тенденцията на застаряване и феминизиране на преподавателския състав не подминава и професионалното образование - по данни на БСК за 15 г. броят на младите учители (до 34 г.) е намалял от 23% на около 8%, а в следващите 7-10 г. ще се пенсионират над 50% от учителите в професионалните гимназии. Няма и регламент и условия за задължителна периодична квалификация на учителите по специални предмети.



Някой не си е свършил работата



Неотдавна Сметната палата излезе с унищожителни критики към работата на просветното министерство между 2012 и 2014 г. в областта на професионалното образование. Основният извод бе, че дейностите на МОН не осигуряват условия за качествено и ефективно училищно професионално образование. Сред констатациите бе и фактът, че професионалните училища приемат ученици, без да има конкретни данни за потребността на трудовия пазар, тъй като липсва единна система за планиране на държавния план-прием. От министерството твърдят, че при утвърждаване на държавния план-прием ведомството задължително се съобразява със становищата на регионалните структури на работодателите, внесени в комисиите по заетостта към областните съвети за развитие, където се съгласува обобщеното предложение за план-приема за цялата област. Очевидно е обаче, че диалогът някъде скърца, при положение че бизнесът не спира да тръби, че кадрите, които готви професионалното образование, са недостатъчно и недобре обучени.

Одитният орган е установил, че през 2014 г. всеки трети ученик от професионално училище не е получил свидетелство за професионална квалификация, което значи, че дадените бюджетни средства се харчат неефективно. Отпадащите от професионалното образование стават все повече (общо 18 хил. отпаднали), липсва действаща система за проследяване на реализацията на учениците, за цели 50 професии няма държавни образователни изисквания за придобиване на квалификация. Регистрирани са още куп слабости в работата на МОН - липсва система за оценяване на качеството на професионалното образование, не са осигурени достатъчно средства и добро сътрудничество с работодателите за модернизиране на материалната база, проведени са незначителен брой обучения на учителите, няма вътрешни правила за разработване на учебните планове и програми, съдържанието на темите по учебните предмети за курса на обучение се формира от автори без предварително поставени критерии за избор и т.н.



Какво (да) се прави?



Непосредствено след доклада на Сметната палата МОН отвърна на "удара" със съобщението, че ще сформира работна група, която веднага да започне работа за отстраняване на констатираните проблеми. Какво е свършила групата до момента обаче е неизвестно. От просветното министерство изтъкват приетите в края на тази парламентарната сесия промени в закона за професионалното образование, които въвеждат доста повече практика отпреди. Оттам обаче се застраховат, че поправките са предимно козметични, тъй като синхронизират закона с новия училищен закон, а по-големите новости тепърва предстоят. Министър Меглена Кунева няколко пъти обеща да предложи визия за изцяло нов закон за професионалното образование, съобразен с изискванията на бизнеса. Кога - вероятно, след като поотшуми работата около новия училищен закон, което обаче едва ли ще стане скоро.

А спешните задачи за решаване са много. Няма да е зле МОН да предложи някакви насърчителни мерки за ориентиране на тийнейджърите към "непрестижни", но важни за икономиката професии, както предлагат от Българската стопанска камара в своя позиция. Хубаво би било също да се проучат европейските практики и да се внедрят модели за социално партньорство в ранното ориентиране на децата към професии, характерни за регионалната икономика, както и да се усъвършенстват извънкласните форми на обучение, свързани с различни професии.

Част от другите препоръки на бизнеса са - да се преразгледа стратегията за развитие на професионалното образование, да се създаде обществен съвет към МОН по проблемите на този вид обучение, професионалните гимназии постепенно да преминат към общините (това вече се прави), да се създаде рейтинг на професионалните школа, да се актуализира Списъкът на професиите за професионално образование, да се оптимизират учебните планове и програми, като се увеличат часовете по специалните предмети, втори език и практическа подготовка и т.н. Друго искане е да се въведат стимули и облекчения за работодателите при инвестиции в професионалното образование - въпрос, на който МОН суховато отговаря, че е от компетенциите на други ведомства. Бизнесът настоява и за преразглеждане на системата за финансиране на професионалните гимназии чрез съчетаване на делегираните бюджети с допълнителни критерии като дефицитност, потребност на регионалната икономика от съответната квалификация, качество на обучение и реализация. И това обаче изглежда нереалистично, имайки предвид, че просветното ведомство още няма дори визия за развитието на професионалното образование.

Необяснимо дълго например се бави въвеждането на поднормативната уредба относно "защитените от държавата професии". По този въпрос от МОН казват, че е изготвено проектопостановление на МС за приемане на критерии за определяне на защитените от държавата професии и на условия за допълнителното финансиране на обучението по тях. Новият закон обаче изисквал съгласувателна процедура на проекта. Иначе в наскоро приетите поправки в закона за професионалното образование е записана "защитена специалност от професия", а не "защитена професия", тъй като към дадена професия може да има няколко специалности и само една да бъде определена за защитена. За подобна специалност ще се смята тази, която е "от значение за икономическото развитие на съответната област и за която има доказана потребност от квалифицирани кадри на пазара на труда". Кои ще са тези професии и специалности обаче засега не е ясно.



Прощъпалник



Доста неща трябва да се направят и за дуалното обучение, за което не един и двама настояват да има отделен закон - например да се създаде система за регистрация на предприятията и работните места, предоставени за провеждане на дуално обучение, да се създаде национален регистър на договорите за дуално обучение и система за сертифициране на наставници и изобщо да се предостави методическа помощ на гимназиите и предприятията, провеждащи такъв тип обучение. Тук от МОН обясняват, че пилотното въвеждане на дуално образование през 2015/2016 г. чрез различни проекти - по 7 професии с 10 специалности в 5 професионални гимназии - ще даде възможност за идентифициране на силните и слабите страни на прилагания национален модел за развитие на дуалното образование в България. Дали проблемите вече са анализирани и как ще се промени нормативната база, регламентираща тази нова форма на професионално образование, тепърва ще се види. Не на последно място трябва да се обърне внимание и на квалификацията на учителите в професионалното образование, за което бизнесът вижда шанс в новата оперативна програма "Наука и образование". Но както посочват от БСК, европейското финансиране трябва да се използва директно за реализиране на реформи, а не за поддържане на статуквото. А докато това стане, остава да се надяваме "сирачето" съвсем да не загине.



ДЕФИЦИТ

За 170 професии има недостиг на кадри със средна квалификация, алармираха преди време от БСК. Поради това близо 65% от родния бизнес едва успява да си намери нужните служители. Според данните на работодателската организация професиите, за които все по-трудно се намират хора, са оператори на машини и съоръжения, техници, технолози, механици, монтьори, заварчици, стругари, шофьори, кранисти, готвачи и др. Дефицитът е най-осезателен в добивната, химическата, металургичната, дървопреработващата и хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, строителството, хотелиерството и др. Регионите пък, които страдат най-много от липса на кадри със средно професионално образование, са Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Ямбол и Благоевград.

От БСК смятат, че план-приемът на ученици в професионалните гимназии е неефективен, тъй като не е обвързан с потребностите от квалификации по места. Такава система, която да прогнозира нуждата от различни видове кадри, пък изобщо липсва. Затова оттам призовават приемът да се регулира, за да спре неоправданото увеличаване на паралелки в езиковите гимназии, както и закриването на професионални паралелки с развита материална база и с доказан капацитет за обучение по важни за индустрията професии.