В Грузия, Чехия и Литва резултатите от последните избори за парламент станаха своего рода израз на тежненията на гражданите по европейската мечта, така и не реализирана докрай. В същото време както в Германия, така и в другите западноевропейски държави, Източна Европа има не много добра репутация. Територията от Одер до Урал се възприема като зона на престъпност, расизъм, олигархия и автокрация. 27 г. след мирните революции от 1989 г. царящата в страните от бившия Източен блок ксенофобия намира отражение в миграционната криза. Западът недооценява мащабите на възстановителната работа сред развалините на източноевропейския реален социализъм през последния четвърт век. Не се отделя нужното внимание на надеждите, изпитващи жителите на региона днес, както никога досега. Резултатите от изборите в Грузия, Чехия и Литва са израз на европейската надежда за цветущи пейзажи, свобода и благосъстояние, както и за освобождаване на обществото от задушаващата прегръдка на вездесъщата корупция.

Бидзина Иванишвили дори превърна тази надежда в име на партията си - милиардерът основа "Грузинска мечта" през 2012 г., за да свали от поста тогавашния президент Михаил Саакашвили. Огласените окончателни резултати сочат, че формацията печели 48.7%, докато опозиционната политическа сила "Единно национално движение" на Саакашвили получава 27.1 на сто. Партия "Патриотичен съюз", която е проруска формация, е достигнала малко над 5-процентния праг за влизане в парламента. Управляващата партия, водена от милиардера Бидзина Иванишвили, който е натрупал състоянието си в Русия, следваше двоен курс във външната политика. Той се състоеше в по-тясна интеграция със Запада и



едновременно подобряване на отношенията с Москва,



които се сринаха при управлението на Саакашвили. Последният оглави през 2003 г. кадифената революция в Грузия, чиято цел бе да освободи страната от господството на корумпирания посткомунистически клан около президента и бившия министър на външните работи на СССР Едуард Шеварднадзе. С времето обаче Саакашвили предаде идеалите на революцията. Той концентрира все повече власт в ръцете си, затваряше очи и дори помагаше на разгула на корупцията и поведе страната по пътя на война с Русия за Южна Осетия през 2008 г., която безславно изгуби за пет дни.

"Грузинска мечта" на Иванишвили успя да осъществи мирна смяна на властта за пръв път в историята на посткомунистическа Грузия. Милиардерът, предизвикващ в началото критики за това, че е марионетка на Кремъл, удържа на думата си. Когато смяната на властта в страната бе завършена, а Саакашвили избяга в Украйна заради обвинения в корупция, Иванишвили подаде оставка като премиер и напусна изцяло политическата сцена. Разбира се, че "Грузинска мечта" не постигаше успехи във всичко. Икономиката на Грузия и досега куца, корупцията и досега остава основен проблем. Но през 2014 г. страната подписа споразумение за асоцииране с ЕС и напълно вероятно е скоро гражданите й да пътуват в Европа без визи. Отношенията с Русия се успокоиха. На този фон на парламентарните избори от 8 октомври почти 50 на сто от гласовете бяха за "Грузинска мечта". Това е кредит на доверие, в Грузия все още е жива европейската мечта.

В Чехия вече никой не се тревожи за свободата на изборите и не мечтае за безвизов режим с ЕС. Преди 12 години страната стана член на ЕС. Икономиката стигна достойно равнище, макар и там да е налице латентно недоволство, което неотдавна бе разпалено от миграционната криза. Изказванията на президента Милош Земан в духа на ксенофобията му осигуриха най-високия рейтинг от момента на встъпването в длъжност като президент, което подсили неговия ляв популизъм. Триумфът на изборите в края на миналата седмица бе за движението АНО (Акция на недоволните граждани) начело със скандално известния местен милиардер Анджей Бабиш. Независимо, че социалдемократите набраха най-много гласове - малко над 20%, но това не е достатъчно, за да формират правителство сами. Анализатори казват, че резултатът открива пътя за поредна нестабилна коалиция, като класиралото се на второ място движение "АНО" - спечелило изненадващите 19% при прогноза 16 на сто, е в силната позиция да се пазари. Изборите идват след месеци на политически смут в страната. Третите останаха комунистите с 15%, които прогнозите ги сочеха на второ място. Лидерът на социалдемократите Бохуслав Соботка заяви, че ще направи всичко възможно въпреки сложните обстоятелства да състави кабинет. Той ще



разчита на подкрепата на комунистите,



които може да се върнат за първи път в управлението след Нежната революция от 1989 г. Според експерти на едни нови предсрочни парламентарни избори през 2017 г. може да се очаква сериозна победа на партията на Бабиш.

В страните от Източна Европа все още се усеща меланхолия по окончателната европеизация, откъдето идва и недоволството от традиционните партии. Окончателно реализиране на европейската си мечта искат и гражданите на Литва, където на 9 октомври бе първият тур на парламентарните избори. На тях с неголяма преднина като победител се очерта опозиционният социално-консервативен "Съюз на селяните и зелените". Балотажът ще бъде проведен на 23 октомври. На изборите през 2012 г. партията не можа да прескочи 5-процентната бариера, за да влезе в парламента, но сега води убедително. И тези резултати показват недоволството на гражданите от иначе успешната малка страна-членка на ЕС. Въпреки икономическите успехи членството в ЕС за Литва е едновременно благословия и проклятие - много млади хора потеглиха да търсят щастието си на Запад, вместо да мечтаят и работят за родината си. В Литва расте и страхът от всесилния й съсед Русия, която неотдавна разположи в анклава Калининград ракети с ядрени бойни заряди. Хората, живеещи в този регион, често се чувстват изоставени от Запада насаме със страховете си и дори предадени от своите нови съюзници. На този фон отсъствието на солидарност по миграционната криза е още едно доказателство за липсата на вяра в европейското единство, което е завладяло тези бивши комунистически държави.