|
| Бойко Ламбовски |
да се наслади някой на дружното връткане
на глави по команда; няма по-голяма наслада за всяка власт, откак свят светува.
Повикът на Генералната асамблея е благороден, но той не попречи днешните деца на България да са по-бедни от онези преди една година. Две от пет не могат да си купят никакви книжки, а половината не могат да идат някъде на почивка и за една седмица. Благородната борба на асамблеята ми прилича на благородството на аристократична дама, която е пълна с алтруизъм и любов към природата. Птичките да пеят, цветенцата да цъфтят, поточето да бълбука - има ли по-хубаво на този свят, ако го гледаш от добре поддържан парк? Но възниква резонен въпрос - този, който поддържа парка, нали трябва да е по-беден от дамата, за да работи старателно в парка й? Защото ако не е беден, ако няма по-бедни от нея, то нали тогава никой не би се наел, бурени биха задушили розите, а трънаци биха превзели алеите, особено ако дамата е от по-съзерцателния тип благородници?
Природата не е това, което вижда или иска да гледа дамата; тя е жестоко и диво място - нещо такова пише скандалният философ маркиз дьо Сад. В природата непрекъснато паячета ловят мухи и пеперудки, оси хапват паячета, лисици разкъсват зайчета, едни птички крадат яйцата на други птички и стават жертва на трети; всичко в природата е пълно с дебнене и насилие - така разсъждава този мрачен мислител. Разбира се, девиантната глава на дьо Сад се фиксира главно върху това, което й харесва. Той затова и намисля такива сюжети - за да осигури повече бедни и гладни хора и съответно по-голям избор за рекрутиране на девици за услада от близкия град, то злодеи-аристократи замислят как да докарат някакво бедствие на града - я наводнение, я мишки, които да изядат реколтата, и т. н.
Ала да оставим Сад на мрака му, като все пак му признаем - това, че той вижда главно мрака,
не значи, че мрак няма
Както не значи, че бедността може да се изкорени, щом светът ни по замисъл е свят на бедни и богати. Всички просто не може да са богати. "Всички са богати" е твърдение, нуждаещо се от неизбежна съпоставка с друго място, където не всички са богати, или всички са бедни. Ерго, бедност няма и там, където всички са бедни, но не знаят това. Тоест няма с какво да се сравнят, за да разберат колко много им липсва. Нека напомним прочутото съчинение на онова учениче от училището за свръхбогаташи, което беше написало в есе по зададена тема "бедност" нещо такова: - У бедния човек всичко е бедно. И той е беден, и къщата му е бедна, и слугите му са бедни, изобщо всичко, всичко...
Я само да се замислим - тези две идейни тенденции в най-богатите страни относно трудовата миграция - да я спрат, или да не я спират, не са ли само езито и турата на една и съща монетка, чиято истинска стойност е именно диалектичното безсмъртие на неравенството? Какво значи - те са ни много полезни, имигрантите де, създават брутен продукт и затова са добре дошли? Че нали тъкмо ниските заплати на нашите медицински сестри тук, трудността да свържат двата края на нашите учители, масовата безработица по нашите градчета правят така, че хората ни отиват да работят на половин надница там, където обаче и тази половин надница им се вижда богатство? Нали тъкмо това пък освобождава от непривлекателен труд шейха и заможния рентиер, нали по този начин те си набавят готварски, болногледачески, инженерни, градинарски, музикални, дори сексуални услуги? Които не биха намерили, ако
всички наоколо бяха шейхове и рентиери?
О, не твърдя, че едно от най-масовите унищожения на средна класа в историята на човечеството - това по времето на хаотичната смяна на тоталитарна с демократична система в страните от източния блок има нещо общо с перверзните теории на маркиз дьо Сад. Твърдя само, че да бориш бедността с "Дни" е като да бориш цунами с молитва. Или глобалното затопляне с "Ден на пожарникаря" например.
