За какво харчи държавата? Къде отиват парите на българските граждани? Отговорът може да потърсим в изпълнението на бюджета. Наскоро Министерството на финансите обнови своята база данни за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) от 1998 г. насам, като добави резултатите за 2015 г. Прегледът на информацията за периода 1998-2015 г. осветява важни тенденции, а също и някои рекорди, поставени миналата година. Числата дават и повод за съществени изводи.

Забележително е, че разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи нарастват за 17-а поредна година. През 2015 г. те достигат 11.7 млрд. лв., което е с 260 млн. лв. повече от предходната година. През последните три години те се задържат на нива около 13.5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Основната част от тези разходи - около 8.4 млрд. лв. през 2015 г. - са за пенсии. А останалите към 3.3 милиарда са за социални грижи и социално подпомагане.

В същото време разходите за образование отчитат лек спад от рекордните 3.27 млрд. лева, регистрирани през 2014 г. Средствата за отбрана и сигурност се задържат на пиковите нива от 2014 г. - малко над 3.3 млрд. лева, но отнесени към БВП на страната, те дори леко намаляват - от 3.9% за 2014 г. на 3.8% от БВП за 2015 г. В миналото делът им е достигал доста повече - над 5 процента.

Рекордни нива, включително и като процент от БВП, достигат още разходите за икономически дейности и услуги; почивно дело, култура и религиозни дейности; жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и околна среда (което се дължи най-вече на значителното усвояване на европейски средства през 2014 и 2015 г.).

Данните на Министерството на финансите ясно показват, че всъщност разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи са единствените, чийто номинален размер се увеличава във всяка една от годините от 1998 г. насам. Общо за целия период



увеличението е със забележителните 9.12 млрд. лева



За сравнение общият ръст при други важни сектори е много по-скромен - 3.16 млрд. лева в здравеопазването, 2.25 млрд. лв. в образованието и също толкова в отбраната и сигурността. Както може би забелязвате, общият ръст в тези три функции е по-малък от този при социално-осигурителните разходи.

Като дял от общите разходи по КФП за 2015 г. средствата за социално осигуряване, подпомагане и грижи достигат 33.6%, което на практика означава, че един от всеки три лева, похарчени от държавата, е предназначен именно за това.

Тази структура на публичните финанси не е изненадваща на фона на застаряващото население на страната, но поставя под съмнение елемента на "оригиналност", който може да бъде очакван по отношение на Бюджет 2017 и тези след него.

На фона на постоянно увеличаващите се социални разходи напредъкът - що се касае до стандарта на живот на уязвимите групи в обществото - изглежда пренебрежим. Причините за това са две:

Първо, огромната част от увеличението всъщност касае парите, отпускани за пенсии. Високият и повишаващ се брой на пенсионерите обаче в голяма степен "размива" ефекта от допълнителните средства, поради което голяма част от пенсионерите продължават да получават доходи, близки до линията на бедността за страната.

Второ, въпреки някои плахи скорошни опити за корекции в системата на социалното подпомагане преобладаващата част от



социалните програми остават неефективни и по-скоро капсулират, отколкото да борят бедността



Публикуваните преди месец данни на НСИ за етническия профил на бедното население показват именно това - основната причина за бедността са ниското образование и липсата на работа, а не размерът на социалните плащания. При лицата с начално и по-ниско образование рискът от бедност е около 60%, независимо от това дали говорим за българи, роми или турци. Обратно - при висшистите рискът е пренебрежимо малък, без значение от етноса.

На фона на тези зависимости качеството и обхватът на последните напъни за образователна реформа изглеждат все още недостатъчни. Други отдавна отлагани реформи (в социалното подпомагане и трудовото законодателство) пък изглеждат заложници на слабите кабинети в последно време. Вярно е, че последните в голяма степен илюстрират липсата на обществен консенсус по основни социални и икономически въпроси. Но данните на МФ показват ясно, че публичните финанси са поели курс, който в средносрочен и дългосрочен план обрича бюджета на все по-инертни решения.



Графиките са на Infograf.bg