- Г-жо Петкова, очаквате ли сътресения от резултатите от стрес тестовете на пенсионните фондове и какъв смятате ще е процентът на сделките със свързани лица?

- Сътресения се надявам да няма, но не мога да се ангажирам за целия пазар. Предполагам, че ще излязат сделки със свързани лица, но не като конкретни сделки, а като констатации, че няма изградена система за идентифициране на свързани лица. Със сигурност ще има констатации, че някои активи следва да бъдат преоценени, което е напълно нормално за всеки такъв преглед.

- Смяната на одитора на три от фондовете по средата на играта опорочава ли проверката и достатъчни ли са 2 месеца и половина за качествен преглед на активите?

- Като знам времето, което отне на одиторите да направят проверката на "Доверие" на място, смятам, че има достатъчно време да бъдат направени качествени ревюта. Тежко звучеше това, което написа КФН при смяната на одитора - включително за някакви подписи, които не били истински. От друга страна, одиторската компания оспорва. Ние се изненадахме не толкова, че присъстват тези български одитори в списъка с одобрените от КФН, а по-скоро като видяхме какъв огромен брой компании - застрахователни и пенсионни, са избрали именно тях. Защо изведнъж се оказа, че толкова много компании доверяват прегледа на активите си на български компании, които до момента не сме виждали да присъстват като стандартни одитори в небанковия финансов сектор? Разбира се, от КФН има изискване за екипи, които разбират от материята - актюери и т.н., и тези одитори са си ги наели. Но все пак е странно, при положение че има толкова много международни компании, които имат тези екипи и не трябва да ги наемат тепърва. На нас не ни е минавало наум да изберем някой без опит от списъка на КФН. Разбира се, ценовият фактор също си оказа влияние. Това беше другото особено - за една и съща работа до такава степен не беше регулиран процесът, че най-ниската оферта за нашата компания беше 30 хил. евро, а най-високата - 190 хил. евро. Това е абсурд.

- Защо е тази огромна разлика? В указанията на КФН нямаше ли параметри?

- Нямам представа. А говоря за съпоставими като имидж и репутация компании, за едни и същи активи за оценка. Това беше нашата забележка, че КФН трябваше да определи границите на цените.

- В доклада си за макроикономическите дисбаланси ЕК предупреждава, че ако не се приложат по-строги мерки за инвестициите на пенсионните фондове в свързани лица и т.н., има опасност с публични средства да се плащат частните пенсии?

- Това е причината и да се проведат тези стрес тестове за първи път в държава - членка на ЕС.

- Има ли фондове, които няма да могат да изплащат пенсиите?

- Не знам, но е факт, че се появиха подобни подозрения, и е факт, че трябва да се проведат тези оценки на активите, за да се изчистят подозренията или да се вземат мерки. Едно от двете. Но даже тези проблеми да ги има при някои пенсионни фондове, има достатъчно време всичко това да бъде коригирано и да не се стига в никакъв случай до момент, в който трябва да се използват публични средства.

- Пет години до първите масови пенсии от втория стълб достатъчно време ли е?

- Зависи от дълбочината на проблема. Но от данните ни за това къде са инвестирани парите на всички фондове може да се види максималната дълбочина на проблема, който би могъл евентуално да съществува. Става въпрос за около 10% от всички активи на пазара. Към края на юни те са 7.9 млрд. лв. Ясно е, че в определени активи не може да има проблеми - това са ценните книжа на държави от ЕС, в България. Размерът на инвестициите по капиталовите пазари на най-големите борси по света - акции, публични компании, многомилиардни компании... Там няма свързани лица със сигурност. Вижда се колко са корпоративните облигации в чужбина. И най-накрая са облигациите в български компании, където е възможно да има свързани лица, българските акции, депозитите в български банки. Става въпрос за скромен процент общо от активите на пенсионните фондове, който няма как да не може да бъде коригиран за 5 г., ако изобщо има такъв проблем. Теоретично, ако предположим, че всички тези инструменти на всички фондове са със свързани лица, което не е вярно, се вижда, че става въпрос за 10% за целия пазар. От тях колко да са проблемни? 2-5%? 2% от активите са в инвестиционни имоти, за които според промените в КСО ще имаме 10 г., за да ги изчистим. Преекспонира се този проблем. До дисбаланси във втория стълб няма как да се стигне. Истинският дисбаланс е в първия стълб, където фактическият дефицит е от 5 млрд. лв. Към 30 юни дружествата са добавили към вноските на хората над 1 млрд. лв.

- Промените в КСО на финансовото министерство за дейността на фондовете са в парламента. Какво очаквате след приемането им?

- Около 3/4 от този закон ще влезе в сила 1 г. след като бъде приет. А след това имаме 6 месеца, в които трябва да се съобразим със закона. Защо тогава се бърза толкова, след като той така или иначе ще влезе в сила след 1 г.? Може да влезе в сила веднага, а да имаме година и половина да се приведем в съответствие, както е и с инвестиционните имоти - там срокът ни е 10 години.

- Защо се бърза според Вас?

- По логика, гледаме какво влиза в сила веднага - това са значително увеличените правомощия на КФН, свързани с регулаторната й дейност, с по-голяма възможност за налагане на санкции и най-вече налагане на принудителни административни мерки, които могат да доведат до отнемане на лиценз. Очевидно бързането е свързано само с това.

- Какво Ви притеснява в тези текстове с по-широките правомощия на КФН?

- Трябва да кажа, че все пак министър Горанов проведе консултации с нас като заинтересовани лица и първоначалните текстове бяха леко смекчени, но не достатъчно, за да се промени нашето становище, че се дават наистина огромни правомощия на КФН, които нямат логично обяснение предвид факта, че не е ясно дали някои от тези решения могат първо да се обжалват и после да влязат в сила. Чак такава безконтролност и огромна власт е странно. Даже да предположим, че така е редно, независимо от нашето становище, пак питам защо толкова спешно искат да увеличат тези правомощия сега и веднага. По логика - започваме да се питаме дали няма връзка със "стрес тестовете", оценката на активите. Предстои да се види. Очакваме да има допълнителни законови промени, след като прегледът на активите бъде извършен и в зависимост от установеното. Фазата на изплащане на пенсията я няма. И не знам защо след първоначалната малка крачка - създаването на пул за изплащане на пожизнените пенсии, който няма заместител, защо това беше оттеглено? В момента, в който предложихме не нещо, което ние сме измислили, а което е стандартна практика във всички страни с развити капиталови схеми с дефинирани вноски, тази тема замря.

- Имате ли информация дали социалното минитерство подготвя подобни промени?

- Ние търсихме министъра повече от месец и миналата седмица имахме кратка среща. Министърът ни каза да направим своите предложения и ние в момента ги пишем. Готови сме на концептуално ниво, включително и със законодателни текстове, но има много въпроси да се дискутират. В момента актюерите ни започват да работят по текстовете. Как ще се покриват дефицитите, какви да са гаранциите, които да предложи дружеството за изплащане на пожизнените пенсии, на каква база да бъде направен пенсионен резерв и т.н.

- Вариантите за пенсиите и наследяването им обаче остават?

- Да, ще има три групи пенсии - пожизнена с три подвида, срочна с три подвида, наследствена с два подвида. Ще има такива с гарантиран размер и с негарантиран размер. Клиентите ще избират. Размерът на всяка една от тези пенсии ще е различен.