Арх. Здравко Здравков е роден в Плевен през 1972 г. Завършил е "Архитектура" в Университета за архитектура, градоустройство и геодезия през 1997 г. Бил е главен архитект на община Червен бряг. Създател на архитектурно бюро "Квадра - 04" ЕООД и носител на наградата "Сграда на годината" за 2011 г. През март т.г. печели конкурса за главен архитект на София. Живее в столицата от десет години.

------------------------

- Арх. Здравков, реконструкцията на бул. "Витоша" глътна милиони левове. А днес булевардът е превзет от "временни" летни заведения, вече остъклени или покрити с найлони. Одобрявате ли как изглежда тази важна част от София? Отговаря ли тя на съвременните стандарти за качествена архитектурна среда?

- След реконструкцията булевард "Витоша" се превърна в едно прекрасно пешеходно пространство. Да, в момента там има над 35 заведения. Насищането на тази главна улица с функции, постепенното й обвързване с другите изградени пешеходни пространства, е единственият правилен начин за промяна на градската среда. Хората отиват там, където има други хора, самото струпване на заведения и изграждането на летни градини говори, че имаме потребността да общуваме.

Имам конкретни забележки по отношение на общата визия на реконструкцията, включително и на решенията за летните градини. Именно за това в Закона за устройство и застрояване на Столична община, който се прие от Министерския съвет и предстои разглеждането му в Народното събрание, въведохме една изцяло нова, дори революционна наредба, която ще създаде условия за изграждане на цялостна визия в градската среда. Идеята е да дефинираме задължителни изисквания по отношение на всички елементи на градското обзавеждане и оформянето на архитектурните ансамбли както в историческия център, така и в кварталите. В наредбата ще има конкретни изисквания не само към летните градини, но и към оформлението на фасадите. Работим и по промяна на наредбата за рекламата, за да намалим агресивното й нахлуване в градската среда. В нея също включваме текстове за оформлението на летните градини. С тази наредба ще се забрани поставянето на декинги, на кашпи и тежки съоръжения по тротоарите, които превръщат летните градини в постройки, значително надвишаващи площта на самото заведение.

- Заради реконструкцията на булевард "Витоша" без проведен архитектурен конкурс колегите ви от Група Град раздаваха боза с призив "Спрете бозата в обществената архитектура!" Ще сложите ли точка на тази порочна практика?

- За да спрат подобен тип коментари, единственото възможно решение е провеждането на архитектурни конкурси. За да бъде всичко ясно и прозрачно, трябва да се тръгне от самото начало - от стартирането на идеята, през подготвянето и обсъждането на заданието за проектиране, до самото организиране на конкурса. Затова създадох в НАГ (Направление "Архитектура и градоустройство") така нареченото от мен "Звено за градско и пространствено планиране", което да се занимава с целия инвестиционен процес и да обслужва инвестиционната политика на Столична община. Началото е поставено с архитектурния конкурс за сградата на бившата "Топлоцентрала" в Южен парк, II част, и превръщането й в център за изкуство и култура.

- Обещахте промяна в обществените обсъждания на важни за града решения. Сега гражданите почти символично участват във взимането на градоустройствените решения...

- Започваме с радикална промяна на действащата нормативна уредба. За тези няколко месеца откакто съм главен архитект, проведохме поредица от срещи с неправителствени организации, ангажирани с обществените обсъждания, като приехме много от техните предложения. Предстоят гласуванията на текстовете от Общинския съвет и приемането на изцяло променена наредба. Ще се разшири обхватът на темите за обществено обсъждания, начинът на провеждането им, ще се ангажират хората, които са свързани с проблемите за развитието на София чрез регистрирането им на сайта на НАГ. Идеята е информацията да не протича еднопосочно от направлението към гражданите, а да имаме възможност да чуем мнението и позициите на инициативните комитети, на гражданските организации и НПО-та по отношение на градската среда.

- Кабинетът одобри промените в Закона за устройството и застрояването на Столична община, с които се въвежда нов режим за зелените площи в междублоковите пространства. А как да приемем например съществуването на автокъща на територията на Борисовата градина? Не би ли трябвало забраната на всякакво строителство в парка да включва и заведенията за хранене?

- Защитата на терените в Борисовата градина е предмет на подробния устройствен план, който в момента се изработва от екипа на проф. Атанас Ковачев. Очаквам до края на годината да бъде представен в идейна фаза, за да бъде подложен на обществено обсъждане. Искам да обърна внимание, че планът и екипът на проф. Ковачев бяха избрани в един изключително оспорван конкурс точно защото представиха най-консервативния проект по отношение на застрояването в Борисовата градина. Така че планът е начинът, по който ще успеем да гарантираме запазването на зелените площи.

- С новите законови промени Столичният общински съвет ще определя зоните, в които ще се допуска изграждането на небостъргачи, както и височината им. Няма ли опасност тази промяна да отвори още по-широко вратите пред напиращите инвестиционни интереси?

- Няма такава дефиниция като зони за изграждане на небостъргачи. В момента Смесената многофункционална зона по действащия Общ устройствен план позволява застрояването на сгради без ограничение във височина при спазване на останалите устройствени показатели. По-скоро ние трябва да определим нашите приоритети и да намерим мястото за развитие на бъдещото модерно сити. То трябва да е обвързано със системата на масовия градски транспорт, да има развита инженерна инфраструктура - осигурено водоснабдяване, канализация и електрозахранване, добро пешеходно и велосипедно обслужване.

- Тези дни с подписа си дадохте зелена светлина за нова 202-метрова сграда. Скай Форт е на път да се появи след Капитал Форт. Наистина ли София има нужда от многоетажните кули и доколко е готова за тях?

- Ние сме в XXI век и съвременната архитектура, включително и високото строителство, са неизбежни за модерен град като София. Постепенно и без административни намеси градът намира своето сити, което естествено се оформя около изградената станция на метрото, буферния паркинг за 1500 автомобила, около добрия достъп от "Цариградско шосе", осигуряващ слизане до центъра за по малко от 15 мин, и удобна връзка с Околовръстния път и автомагистрала "Тракия". Високите сгради ще следват естествено изградената вече градска инфраструктура.

- Как ще се реши цялостно проблемът с паркирането? Ще се разширят ли зоните за платен престой? Ще има ли нови подземни и наздемни паркинги? Възложителите не спазват наредбата за брой паркоместа и увеличават застроената площ, от която печелят.

- Системата от буферни паркинги трябва да се разшири. Един път те трябва да бъдат изградени по периферията на големия градски ринг, за да могат хората да оставят там автомобилите си и да слизат с масовия градски транспорт в централната част, втори път - да бъдат изградени паркинги по периферията на историческия център, за да го освободим постепенно от автомобилите. По отношение на разширяването на синята и зелената зона вече се чуват искания от хора, живеещи в квартали, където има претовареност от лични и служебни автомобили, за създаване на платени зони в тези райони.

- Вашата визия е за една зелена София. Какво да очакваме в това отношение?

- София подрежда своите приоритети и много често ми казват: "Г-н главен архитект, София не е Копенхаген, нашият терен е изключително сложен, зимата ни е тежка и трудно ще успеем да качим хората на велосипеди". Ние трябва да сме подготвени и да знаем колко хора ще се мотивират да ползват велосипеди, за да може правилно да проектираме трасета. Копенхаген развива политиката си от приоритети за подкрепа на пешеходното и велосипедното движение от 1962 г. и мерките, които предприемат, са изключително деликатни. Пример за това е намаляването на паркоместата в градския център с 2% на година, както и въвеждането на постепенни мерки за подкрепа на велосипедистите. Заедно със зам.-кмета по транспорт изработваме политика за промяна на модела на придвижване с автомобил от врата на врата.