Какво се случва в Турция? Преди четири години Западът я смяташе за модел за мюсюлманския свят: демокрация (макар и сбъркана), която водеше прeговори за членство в ЕС и напредваше към мирно споразумение с кюрдското малцинство. Турция беше приемана като котва на стабилността в нестабилния Близък изток - въпреки че критиците там смятаха, че мнението на външните наблюдатели е изопачено.

Преди дни в индекса за върховенството на закона, изготвен от Световния проект за справедливост, Турция беше поставена на 99-о място от общо 113 държави, точно след Иран и Мианма. Страната се превърна в основно място, където журналистите са хвърляни зад решетките. "Това е краят на демокрацията", заяви зам.-председателят на прокюрдската Народнодемократична партия Хисяр Йозсой. "Тук и без това няма демокрация, но дори и силно ограниченото демократично пространство вече е напълно унищожено."

Тиранин или спасител?

Демокрация ли е все още Турция? Както винаги зависи от това кой говори в тази поляризирана държава. Жертвите на чистките след преврата, левите, привържениците на светската държава и критиците на Ердоган смятат, че демокрацията е умряла преди време, когато държавният глава, притиснат от обстоятелствата, прогони или започна да съди опонентите си.

Но другата половина на страната - тя е разделена на две почти равни части - почита човек, за когото смята, че е променил Турция към добро и е останал неразбран от външния свят. Според тях Западът не може да оцени заплахата от тероризма, пред която е изправена Турция - от Прокюрдската работническа партия (ПКК), "гюленистите" и географския малшанс да граничи с Ирак и Сирия. Аргументът е, че всички политици са корумпирани, но този президент поне залага на равенство, построи болници и училища и е големият лидер, за когото турците копнеят.

В нощта на 15 юли правителството и поддръжниците му се обединиха в знак за демократическата зрялост на Турция. Тогава над 240 души бяха убити по улиците, съпротивлявайки се срещу танковете и заговорниците, като блокираха петия военен преврат в историята на Турция и заявиха, че турците ще избират лидерите си пред урните, а не под дулото на оръжия. Но демокрацията, която победи в онази нощ, все още е силно оспорвана. Обединението срещу преврата обаче не е равно на обединението в полза на това правителство. Изборите в страната все още са сравнително свободни, но не и честни. Управляващата Партия на справедливостта и развитието в голяма степен доминира над медиите и е обвинявана, че сплашва гласоподавателите.

Все още има (макар и постоянно намаляващи) антиправителствени медии. Турция остава важен член на НАТО, въпреки че взаимоотношенията със САЩ се обтягат все повече заради подкрепата, която Вашингтон оказва на сирийските кюрди, борещи се срещу "Ислямска държава". Турция не участва в коалицията в Мосул заради обтегнатите отношения с Багдад.

Турция е основен партньор, от който Западът не може да си позволи да се отдръпне. Когато обаче става въпрос за демокрация, има две реалности в Турция. И става все по-ясно, че те никога няма да се срещнат.

---------

Какво се случи в Турция в последните дни:

- Кметовете на най-големия град, заселен с кюрди, Диарбекир, бяха арестувани заради предполагаеми връзки с ПКК, смятана за терористична организация от Турция и Запада.

- Още 10 000 държавни чиновници бяха отстранени от постовете си заради съмнения, че подкрепят намиращия се в САЩ проповедник Фетуллах Гюлен, когото правителството обвинява, че стои зад неуспешния опит за преврат. Така броят на отстранените или уволнени държавни чиновници от юли насам стигна 100 000 души.

- На 137 представители на академичните среди в Анкара бяха издадени заповеди за арест заради подозрения за връзки с Гюлен. Около 37 000 души са арестувани от юли насам.

- Законът беше променен, така че позволи на президента Реджеп Ердоган да назначава университетските ректори, вместо академичната общност да ги избира.

- Затворени бяха 15 медии и така броят им от юли насам достигна 170.

- Редактор, карикатурист и други служители на най-стария вестник в Турция "Джумхуриет" бяха арестувани по обвинения, че са оказали подкрепа на ПКК и Фетуллах Гюлен.

- Лидерите и няколко депутати от третата по големина политическа партия в Турция - прокюрдската Народнодемократична партия, бяха арестувани заради съмнения за връзки с ПКК. Поддръжници на партията казват, че това е опит да я отстранят от парламента и Ердоган да увеличи властта си. Часове по-късно кола бомба уби 9 души в Диарбекир. Правителството обвини ПКК , но "Ислямска държава" пое отговорност за атаката.

- Правителството прекъсна достъпа до интернет в югоизточната част на Турция, спря също WhatsApp, Twitter и частните мрежи (VPN) в страната.

- Турската лира се срина до рекордно ниско ниво спрямо американския долар.

- След критики от страна на ЕС председателят на ЕП заяви, че Турция е "преминала червената линия", а премиерът отвърна с: "Братко, не ни интересува вашата червена линия... Начертали сме други червена линия, която е над вашата", а президентът обвини Германия, че приютява терористи.