|
| Юрий Асланов |
-----------
- Социолозите не познаха победата за ген. Румен Радев на първия тур. Защо се получи това "недоразумение" с изследванията?
- Същото "недоразумение" се получи и на президентските избори през 2001 г., че дори и по-голямо. Ако помните, тогава някои социолози не прогнозираха участие на Георги Първанов дори на балотажа, но той излезе начело още на първия тур. Доколкото подобни близки разлики между кандидатите са в рамките на допустимата статистическа грешка, възможно е подреждането на местата да се обърне. Когато в последните дни се образува т. нар. вълна на промяна на масовите нагласи, предварителните социологически прогнози се компрометират. В крайна сметка обаче предизборните измервания с малки изключения бяха сравнително точни.
- На какво се дължи загубата на ГЕРБ - на слаба кампания, желание за промяна на статуквото или на нещо съвсем различно?
- ГЕРБ като партия не се е разделила с битността си на първа политическа сила. Нейните избиратели обаче се разпръснаха и подкрепиха различни кандидати. В 13 на сто от случаите гласовете за самия Румен Радев са подадени от страна на избиратели, които декларират готовност да подкрепят ГЕРБ, ако сега се стигне до парламентарни избори. Това говори по-скоро за вътрешно партиен наказателен вот, отколкото за нещо друго. Все пак президентските избори са мажоритарни и от първостепенно значение е личността на кандидата, а е ясно, че г-жа Цачева не е еднозначно приета дори от своите.
- На каква подкрепа могат да разчитат двамата кандидати - Цачева и Радев, на балотажа?
- За Цачева е ясно - тя е плътно затворена в една част от ГЕРБ и най-многото, което може да дойде в подкрепа за нея, е от част от избирателите на Реформаторския блок. По-трудно е да се предвиди без социологически измервания откъде би могла да дойде допълнителна подкрепа за Румен Радев, защото само половината от гласовете за него вървят по линия на БСП. Ясно е, че той е по-широко отвореният кандидат, което му дава предимство за балотажа.
- Според вас ще се стигне ли до предсрочни избори, ако Цачева не спечели балотажа, както се закани Бойко Борисов?
- Логично е да се случи именно това, но такива избори може да предизвика само Бойко Борисов, тъй като парламентарно представената опозиция не разполага с ресурс. Ако мнозинството в Народното събрание, дали в сегашния си или в друг вид реши да оцелее на всяка цена, няма сила, която е в състояние да доведе ситуацията до извънредни избори. Освен в един случай, ако Борисов подаде оставка. На вербално ниво той ще експлоатира картата на страха от дестабилизация, тъй като президентът няма конституционно право да разпусне парламента и ще трябва да се изчака следващият президент да встъпи в длъжност. Това обаче е нелепо, тъй като правителството, дори и в оставка, няма право да дезертира от отговорностите си и е длъжно да продължи да изпълнява задълженията си. По една телевизия се каза, че при оставка на кабинета ще се провали приемането на бюджета за следващата година. По друга, че от Европа ще ни спрат средствата от фондовете. По трета, че Радев ще ни извади от НАТО и ЕС. Сами разбирате, че в това не вярват дори и хората, които го говорят, но върви в пропаганден план, което обезсмисля и изборите, и демокрацията въобще. Изборите се измислени само заради едно нещо - властта да се сменя по мирен път, без насилие. Ако някой не позволява да бъде свален от власт с демократични средства, рано или късно пада по друг начин.
- Може ли да се прогнозира разпределението на силите при хипотеза на предсрочни избори?
- Не, не може. Конфигурацията на следващия парламент ще изглежда по много различен от сегашния вид, но как и доколко точно ще бъде различна, отсега не може да се предвиди. Сигурни са две неща обаче: първо, че ГЕРБ няма да има монопол на политическа сила, около която единствено може да се образува мнозинство и второ, че БСП ще бъде много по-добре представена като парламентарна група.
- Защо му беше нужно на Борисов да говори за предсрочни избори?
- Не знам. Не му беше нужно, но изглежда е бил прекалено убеден, че ще спечели безпроблемно президентските избори. Каквото и да се случи идната неделя, митът за непобедимия Борисов рухна.
- Какво показаха резултатите от референдума?
- Показаха, че независимо от съпротивата на партиите - пасивна или активна - референдумът се състоя и резултатът е категорично изразен, макар да няма задължителна сила за парламента. Ясно е, че ако партиите не започнат да се променят, да коригират поведението си, натискът срещу закостенелостта на партийната система ще се засилва.
- Според вас парламентът ще обезсмисли ли победата на референдума, както вече се е случвало?
- Ще бъде крайно неуместно и недалновидно. Редно е да се вземе предвид народният вот и доколкото резултатите от референдума нямат задължителна сила, да се изработят такива законодателни промени, които да са в посока на поисканото от хората - повече мажоритарност на вота за народни представители, повече идеи и решения за повишаване на избирателната активност, по-малка по размер държавна субсидия.
- Защо политиците се страхуват толкова от допитването до народа?
- Точната дума не е страх, а високомерие. Политическите елити претендират, че само те имат компетентността да решават въпроси, които се отнасят до всички. Спомнете си какво беше говоренето по повод на референдума за АЕЦ "Белене". Беше същото. Поначало смятам, че законът е направен по този начин, именно за да не се стига да задължителност при вземането на решения въз основа на допитванията до гражданите. Нека органите на представителната власт да носят изцяло отговорността за решенията, но няма никаква пречка за това да бъдат заставени по закон да обсъждат въпроси, поставени от гражданите чрез подписка и без референдуми. Защо една подписка на 100 хиляди души, например, да не може да задължи Народното събрание да обсъди въпроса и да приеме решения? Защо непременно трябва да се стига до референдум, който по действащия регламент предварително е ясно, че е обречен на неуспех? Не разбирам кому е нужно това, освен че обслужва желанието на властта да стои далеч от хората.
