Министерски съвет прие новия бюджет на Националната здравноосигурителна каса, следващата стъпка е той да бъде приет от парламента. Какво се знае дотук? Бюджетът расте, смъртността също. Това не е нищо ново - откакто НЗОК бе създадена, бюджетът й нараства всяка година с бързи темпове, като Министерството на здравеопазването оправдава това с няколко аргумента - покачването на средната възраст на населението, повишената заболеваемост, по-високи цени на лекарствените продукти и постоянният дефицит на средства в здравната система.

Всичко щеше да бъде хубаво, ако покачването на бюджета на ведомството беше довело до понижение на смъртността. На практика обаче от 2013 г. до 2015 г. смъртността е нараснала с 5.53%, а в абсолютни числа - покачване от 104 хил. до 110 хил. Сметките на управляващите не излизат, явно проблемите идват от другаде.



Лекуваме вече болни, вместо да инвестираме в превенция



Две от най-големите пера в бюджета през годините са плащанията за болнична медицинска помощ и за лекарствени продукти. През 2017 г. са предвидени приблизително 1.5 млрд. лева за болнична помощ, 800 млн. лева за лекарствени продукти, а за извънболнична помощ - кумулативно са заделени едва 489 млн. Проблемът идва от там, че лечението на заболяване, което вече е стигнало до ниво болница, е в пъти по-скъпо, поради това че изисква интервенции, продължително лечение на място, висока ангажираност на медицинския персонал и продължителен прием на лекарства.



НЗОК е в дефицит всяка година



Това обаче не води до фалит, както би следвало да бъде в един частен фонд, напротив - НЗОК постоянно бива подпомагана с финансови инжекции. Може да се каже, че касата бива източвана от държавни и частни болници чрез клиничните пътеки и търговците на лекарства (с помощта на различни пациентски организации).



Проблемът е в системата, а не във финансите



НЗОК е обществен орган и представлява разплащателна институция. Кой има интерес да пази чуждите пари? Отговорът е никой. Едно от нещата, които са проблемни при сегашната система, са методите на разплащане и контролът, който липсва. НЗОК няма конкуренция, това позволява тя да бъде монополна структура, която няма интерес да подобрява своята услуга, тъй като потребителите нямат друг избор, освен да изберат нея или да плащат за здравни услуги директно от джоба си, което също се случва. През 2009 г. здравната вноска беше повишена с 2% и от 6% стана 8%. Парите от тези 2% щяха да осигурят резерв на касата, който по-късно да бъде използван за частично преминаване към смесен държавно-частен модел на здравно осигуряване. Това естествено не се случи, а през 2011 г. този резерв бе буквално откраднат от тогавашния финансов министър, който използва парите за разплащания по други пера от националния бюджет.



Кашляте? Навярно имате бронхопневмония!



Това поне сочат статистическите данни, но какво се случва всъщност - за да не изпадне в дефицит НЗОК, през 2015 г. законотворците решиха да поставят лимити на общия бюджет на болниците и този за заболявания. Така в малките и големите населени места, за да не фалират, болничните заведения успешно достигнаха тези лимити чрез фалшиво изписване на направления. И тъй като контрол няма - плащанията се извършиха.



Какво е решението?



Проблемът при всеки монопол е този, че може да наложи собствените си правила върху потребителите независимо от общата рамка. При наличието на конкуренция на НЗОК всеки един участник на пазара на здравни осигуровки ще трябва непрекъснато да подобрява качеството на своите услуги или да понижи цената, за да остане на пазара. Тук важи казаното от Милтън Фридман - "Никой не харчи чуждите пари толкова рационално, колкото харчи своите."