Бързото - почти светкавично - възприемане на всички новости от Европа и света, скоростното - почти едновременно - повтаряне на световните процеси в общественото и стопанското развитие доскоро бяха отличителна черта на България; с изключение на новостите и процесите, за които е доказано, че самите ние сме първопроходци - съществуват редица показателни исторически факти за това и в тази поредица често сме се спирали на тях.

Сред най-показателните примери за необичайната възприемчивост на народа ни - до началото на ускорения разпад на българската държавност преди двайсетина години - към всичко, което би могло да се окаже от полза за развитието на страната, са борбите за създаването и развитието на общинските комуни в България от края на ХIХ в. до 30-те години на ХХ в. Особено трябва да се подчертае, че първата общинска комуна - Дряновската, е създадена само 23 години след своя първообраз - Парижката комуна, чиято 145-годишнина бе отбелязана на тази страница наскоро (вж. Свързани текстове); при това 8 от тези години България преживява още под турско робство.

Наложително е да уточним, че доскоро за първа общинска комуна бе смятана Самоковската (вж. Изображението). От гледна точка на додесетоноемврийската историография общински комуни в България се създават след "изчистването" на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) от така наречените "широки социалисти". Създадените преди отделянето на БРСДП (тесни социалисти) от БРСДП (широки социалисти) през 1903 г. общински комуни бяха възприемани в най-добрия случай като предтечи на комунарското движение в страната. Дори създадените преди преименуването на БРСДП (т. с.) в Българска комунистическа партия (БКП) през 1919 г. Самоковска, Сливенска, Енинска (Казанлъшко) и Орешакска (Троянско) комуни бяха приемани за общински комуни сякаш по милост.

Но това разделение бе твърде изкуствено и превзето. Създаването и дейността на Дряновската комуна (10 юли 1894 г.-5 март 1895 г.) по нищо не се отличава от последващите следовници на комунарството в България, та няма причина да продължаваме да й отнемаме първенството; още повече, че ранното създаване на Дряновската комуна - едва три години след създаването на Българската социалдемократическа партия (БСДП) на 20 юли 1891 г. под вр. Бузлуджа, е отглас на едно изключително световно събитие (вж. Свързани текстове).

Каквото и времево или идеологическо жонглиране с фактите да приложим, няма как зенитът на комунарството в България да разположим извън времето от 1919 г. до 9 юни 1923 г. - тогава комуни се създават поне по веднъж в 37 български града и 235 села, а в още 3 града и 38 села БКП печели изборите, но комуни по разни причини не са създадени. Не напразно бе вмъкнат току-що изразът "поне по веднъж"; в значителен брой селища комуните се разсипват със съдействието на централната власт, а на следващите местни избори със силата на подадените от гласоподавателите бюлетини комунарската власт се завръща някъде по три, а и по четири пъти. И това несъмнено е най-солидното доказателство за безкористната народополезна дейност на комунарите, поставена изцяло в помощ и в услуга на техните избиратели - особено на най-онеправданите от тях.

Не само прилики има в дейността на българските комуни с Парижкия им първообраз, но и съществени разлики; на първо място в България комунарската власт на БСДП (БРСДП (т. с.) - БКП) идва само и единствено чрез участие в законни редовни или допълнителни (извънредни) местни избори. Дейността и процесите на разрушаването на българските комуни (вж. продължението) се доближават плътно до първообраза; своята дейност общинските комуни развиват винаги в условията на терор, устроен от централната власт, "с риск за живота и съществуването" не само на деятелите си, но и на гласоподавателите като цяло (Димитър Благоев, Пред общинските избори).

Изборните победи, предшестващи създаването на общинските комуни в България, навсякъде се провеждат в условията на терор - от невъзможност за предизборна дейност до физическото премахване на агитаторите за създаването на общинска комуна. Въпреки това на повечето места - особено в градовете, комунарите идват на власт след като получават повече от половината гласове - повече, отколкото на всички останали партии. Така на изборите на 7 декември 1919 г. за общински съвети и училищни настоятели във Варна комуната се създава с гласовете на 3875 гласоподаватели срещу 2724 гласа за всички останали партии; в Пловдив бъдещите комунари получават 2932 гласа срещу 2680 гласа за буржоазните партии и 972 гласа за широките социалисти. На тези избори са установени 22 градски и 65 селски комуни с общо 2500 общински съветници чрез получените общо 140 хиляди гласа; в добавка БКП чрез същите тези гласове спечели 510 училищни настоятелства, а в 21 града и 71 села създаде самостоятелни училищни настоятелства.

На частичните местни избори през октомври 1920 г. и през октомври 1921 г., на редовните селско-общински избори през февруари 1922 г. и на изборите за окръжни съвети през януари 1923 г. гласовете за комунарите само се увеличават - на последните от изброените по-горе за БКП гласуват вече 228874 гласоподаватели. В някои окръзи комуни се създават в почти всички градове и основни села (вж. Статистика), особено след изборите от февруари 1922 г.

Общинските комуни у нас не само са продължение на идеите на Парижката комуна, те следват изцяло нейната народополезна дейност - дейност, насочена към облекчаване на съществуването на най-онеправданите слоеве от градското и селското население в тогавашна България и чрез прочистването на общините от масово ширещата се корупция, превърнали ги в "свърталище на алчни предприемачи и кариеристи, които само разхищават общинските имоти и разсипват общинските финанси" (в. "Варненски работник", бр. 14/ 1919 г.). Веднага след установяването на Плевенската комуна (1920 г.) "Плевенски общински вестник" (бр. 7/ 8 май 1920 г.) бързо заключава, че от предшествениците на комуната "всеки е грабил, колкото е могъл".

(следва)



Статистика



Списък на градовете в България и общ брой на селищата, в които поне веднъж са създавани общински комуни във времето от 1919 г. до 9 юни 1923 г.



Благоевградско: 4 (Банско, Горна Джумая [Благоевград], Неврокоп [Гоце Делчев], Мехомия [Разлог]) // 25 // 3 (селски); Бургаско: 5 (Айтос, Бургас, Карабунар [Средец], Карнобат, Малко Търново) // 20 // 0; Варненско: 1 (Варна) // 4 // 0; Великотърновско: 2 (Лясковец, Свищов) // 11 // 1 (селска); Видинско: 1 (Белоградчик) // 23 // 2 (селски); Врачанско: 0 // 9 // 2 (селски); Габровско: 1 (Габрово) // 4 // 1 (селска); Кюстендилско: 2 (Кюстендил, Дупница) // 3 // 0; Ловешко: 2 (Ловеч, Троян) // 20 // 4 (селски); Монтанско: 2 (Берковица, Лом) // 36 // 3 (селски); Пазарджишко: 1 (Брацигово) // 11 // 0; Пернишко: 1 (Трън) // 7 // 5 (Перник и 4 селски); Плевенско: 1 (Плевен) // 1 // 1 (селска); Пловдивско: 4 (Сопот, Калофер, Клисура, Пловдив) // 14 // 3 (Борисовград [Първомай] и 2 селски); Русенско: 1 (Русе) // 0 // 0; Сливенско: 3 (Котел, Нова Загора, Сливен) // 10 // 0; Смолянско: 1 (Пашмакли [Смолян]) // 2 // 0; Софийско: 2 (Ихтиман, Самоков) // 4 // 3 (селски); Старозагорско: 0 // 16 // 5 (селски); Търговищко: 0 // 4 // 0; Хасковско: 1 (Свиленград) // 6 // 3 (Хасково и 2 селски); Шуменско: 1 (Шумен) // 2 // 1 (селска); Ямболско 1 (Ямбол) // 3 // 4 (селски).



Общо: 37 градски комуни // 235 селски комуни // 41 неосъществени при спечелени избори (3 градски и 38 селски)

____________

* Според съвременното административно деление на България. Първото число след географското наименование означава броят на градските комуни, второто - на селските, а третото - на селищата, в които БКП печели изборите, но по различни причини комуни не се създават (вж. продължението на този текст). Отсъствието на някои видове селища е показано с "0". Числата са отделени с двойна наклонена черта. Действителният брой на селата е значително по-голям, понеже към много от селските комуни административно са се включвали по още едно или повече села.







Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=807554

("И ще бъде ден - ден първий")

http://www.segabg.com/article.php?id=808814

("Пирът на свободата и равенството")