От глобалното затопляне ли, от извънземна намеса ли народите започнаха да правят точно обратното на "здравия разум". Британците гласуваха за "Брекзит", въпреки че ръководителите им изключваха такава възможност. Американците избраха Доналд Тръмп противно на всички препоръки да не залитат по ексцентричното. Даже Бойко Борисов за първи път понесе изборна загуба и щеше да изтърве властта, ако бе удържал мъжката си дума, че ще подаде оставка при поражение на Цецка Цачева на първия тур на президентските избори.
Защо народите не слушат ръководителите си и може ли да им се доверим, че вземат правилни решения? Лондонски съд вече назначи проверка в британския парламент, където решението за "Брекзит" бе пратено на ревизия. Скоро предстои проверка на народния вот и в България на втория тур на президентските избори, който може да потвърди на невярващия Борисов, че харизмата му се е изчерпала. Американците, като по-делови хора, които нямат време за губене, се чудеха само няколко часа дали наистина Тръмп им става президент, след което признаха истината начело със смаяната Хилари Клинтън.
Когато се наблюдават сходни събития на различни места, които би трябвало да не си влияят, дали няма
намеса на свръхестествени сили?
Поне така може да се оправдаят неверните прогнози на социолози и политолози, които зачестиха неловките си обяснения, че избирателите не са честни в анкетите и затова създават погрешни очаквания. По-вероятно е обаче нещата да са съвсем земни. Продължителното отглеждане на самодоволни елити, които се възпроизвеждат само с малки разновидности, натрупа скрита воля (защото е непрестижна) да им се дръпне килимчето. Хората гласуват не просто наказателно, а за да се уверят самите те, че съществуват и че мнението им има някаква стойност. Твърденията, че разни популисти ги лъжат и че те лесно се подвеждат, са трогателно наивни. Истината е, че популистите вирват носове, едва когато достатъчно много хора са узрели да заявят съпротива. Главният дефект на съвременните политически механизми е, че заради елитарното високомерие са програмирани да омаловажават такива тенденции.
Да вземем за пример Съединените щати. Партията, смятана за пазител на "истаблишмънта", е републиканската. Тя затова и се нарича така - GOP (Grand Old Party - Голямата стара партия). Типичният за нея образ е консервативният. Това означава, че националната й мисия е по-скоро да поддържа стабилност, а не да разбива статуквото. Като се изключи първият републикански президент Ейбрахам Линкълн (1861-1865), предизвикал Гражданската война и платил с живота си отмяната на робството - революция в историята на САЩ, всички републиканци след него се вписват повече или по-малко в представата за защита на традиционните ценности.
Демократическата партия, която дори е още по-стара от републиканската, защото е основана през 1828 г. и днес е най-дълголетната партия в света, се смята за носител на класическия, а по-късно на модерния либерализъм. Тя би трябвало да е по-чувствителна към обществените сигнали за промяна и да ги улавя по-вярно от републиканците. Какво наблюдавахме в съревнованието между главните съперници? Либералът, който завъртя Америка във вихрушка срещу статуквото, бе републиканецът Доналд Тръмп. Демократката Хилари Клинтън се държа по-консервативно от него, сякаш бе издигната от традиционната върхушка на републиканците, на която Тръмп никак не й допадаше.
Получи се размяна на ролите,
която избирателите усетиха по-добре от политолозите. Ако значително по-левият Бърни Сандърс бе спечелил номинацията на демократите, може би щеше да има по-голям шанс в надпреварата кой предлага най-убедителна промяна на Америка.
Мнозина са склонни да виждат в Тръмп умел артист и сигурно са прави, защото американският изборен карнавал е отворен за такива образи. Но той не се преструва, защото откакто има обществена известност, доказва склонността си да провокира с нестандартно поведение. Може да е артист, но играе себе си. Интересно е, че републиканците неведнъж са правили успешни опити да излязат от консервативния си образ. През последните десетилетия със заявки за разбиване на статуквото дойдоха на власт Роналд Рейгън (който впрочем си бе професионален артист), но също и доста по-семплият Джордж У. Буш, който (какъв парадокс!) настояваше, че е аутсайдер, макар и да идваше от президентско семейство (на стария Буш).
В борбата си срещу Сандърс за номинацията на демократите Хилари заложи на авторитета си като продължител на политиката на демократите в качеството си на бивш държавен секретар и спечели. Но после не си даде сметка, че извън своята партия е по-добре да не бъде толкова консервативна в състезанието с Тръмп, защото би изглеждала като републиканец на терена на републиканците, точно когато те осъзнават мъчително, че е по-печелившо да се отдалечат от традиционния си консервативен образ. Някои като нейния бивш сътрудник в Държавния департамент Джеръми Шапиро са склонни да делят кампанията й на две - като консервативна във външната политика и либерална във вътрешната, но това само показва липса на монолитност. Тръмп се яви с по-единен образ както във външната, така и във вътрешната политика.
Хилари разчиташе главно на подкрепата на малцинствата, на жените и на горната средна класа, което е типично за демократите. Тръмп заложи на най-бедните бели и най-богатите бели. След два мандата на първия афроамерикански президент и след изострянето на расовата чувствителност, която натика в принудително мълчание нормалните бели хетеросексуални мъже, явно се бе натрупала енергия, която нямаше как да се афишира публично, но изригна от урните.
Престорената политкоректност дразни хората
и това се усеща по реакциите им на избори както в Америка, така и в Европа. При засилващите се популистки тенденции срещу политическия фалш на елитите няма да е изненадващо, ако догодина президентът на Франция се казва Льо Пен. Не искам да съм лош пророк, но като виждам как сегашният президент социалист Франсоа Оланд се свлече до 4% подкрепа (небивал негативен рекорд в света), а кандидатът за поста му от десницата е Никола Саркози, от когото французите се отърваха преди пет години с явно облекчение, нищо чудно единствената перспектива за избирателите да се окаже третият път.
Каквото и да се случва, България трябва да живее с реалностите. Тя се вписа в общата нагласа в Европа да стиска палци за Хилари Клинтън, но не позна. Само Унгария заложи публично на Доналд Тръмп и това показва, че Виктор Орбан може би е политикът с най-съвременно мислене в ЕС. Лидерите на Евросъюза изглеждат все повече демоде, защото не предлагат нови решения на възникващите проблеми, а се опитват да ги натикат в стари рамки. Така например, никой от тях не надигна глас срещу незаконната миграция (освен Орбан), която тревожи толкова много европейските народи. Не било политкоректно. Но по този начин на избирателите остана само една възможност -
да ги коригират чрез вота си
Нищо чудно точно по такава причина в момента да гори чергата и на Бойко Борисов, защото в нагаждачеството си към Германия започна да подготвя територията на България за мигрантско гето. Румен Радев, който допреди два-три месеца бе почти неизвестен, надви с лекота на първия тур Цецка Цачева, защото обеща да отмени (без да има право) правителственото Постановление № 208 от 12 август за интеграция по български села и градчета на неканени заселници от Третия свят.
Колкото до тревогите, че Доналд Тръмп ще отслаби закрилата ни в НАТО срещу Москва, ще му бъдем благодарни, ако просто подобри отношенията на САЩ с Русия, както обеща. Това ще ни даде по-голяма сигурност в сравнение с войнствената риторика, в която можеше да ни въвлече Хилари Клинтън. Освен това ще му бъдем благодарни, ако изпълни заканата си срещу "Ислямска държава" и предприеме по-решителни действия срещу тази издевателска структура в Близкия изток, от която ни дойдоха много от мигрантските неволи. Неговите признания за досегашните грешки на САЩ в района, които впрочем не се отричат от сегашния президент Барак Обама, също могат да бъдат полезни за нашата сигурност. Надяваме се още, че чрез по-добри отношения с Москва ще изтръгне от ръцете на турския президент Реджеп Ердоган главното оръжие, с което рекетира САЩ (сближаването с Владимир Путин), както и че ще помогне за обезвреждане на мигрантското оръжие, с което рекетира Европа. По въпросите на миграциятаТръмп е много по-близо до тревогите на европейците от собствените им ръководители.
Накрая възниква още един въпрос. Великобритания, която от времето на Шарл де Гол е определяна като "троянски кон на САЩ в Европа", се готви да оваканти тази длъжност чрез "Брекзит". България пък често е сочена като "троянски кон на Русия в ЕС". Въпросът коя държава да заеме вакантното място на британците получи шеговит отговор от Джеръми Шапиро, който в момента работи за Европейския съвет за международни отношения, базиран в Лондон: "България става и за двете". Зависи как обърканите български политици ще реагират на избирането на Тръмп, след като се съвземат от шока.
Колкото до тревогите, че Доналд Тръмп ще отслаби закрилата ни в НАТО срещу Москва, ще му бъдем благодарни, ако просто подобри отношенията на САЩ с Русия, както обеща.
Дончо даже обеща да закрие НАТО. За кеф на Терзиев...