Отвращението към управлението на Борисов намери своя отдушник в лицето на Цецка Цачева. Може би само Цветанов бе способен да предизвика повече негативизъм. За мажоритарен избор при кандидата на ГЕРБ може да се говори твърде условно, защото реално Цачева не представлява себе си. Всички са наясно, че тя е инструмент на едноличната власт на Борисов. Това е известно както на гласувалите за нея, така и на тези, предпочели друг кандидат на първия тур на президентските избори. Тя беше най-ефективното доказателство, че мажоритарната кандидатура не е гаранция за качество и вотът го доказа. Тези, които я предпочетоха, са пропорционално организирани почитатели на партийната дисциплина на ГЕРБ.

Още на старта на предизборната кампания Цачева ни разказа, че е съвсем нормално и в реда на нещата да си бил член на БКП, а



политическият сурвакар Цветанов хукна



да обяснява, че всички сме били комунисти. Този шамар в лицето на 5 милиона българи бе само началото. После се оказа, че според нея човешките права могат да отстъпват по важност пред някакви зле формулирани държавни интереси - това стъписа силно десните хора в страната. А в рамките на дебат с Радев почти склони да свали санкциите срещу Русия. Така кандидатът на ГЕРБ, който се разхождаше като лош дубликат на Борисов, полепна по политическите тези на опонента си. Когато не носиш лична харизма и се оплетеш в политическите си послания, резултатът е само един - разочарование. В гарнитура дойде и присъщата за властта надменност - бягство от дебати с останалите и гъмжило от бодигардове и пиари, оградили празното пространство, в което трябва да има личност.

При Радев нещата се развиха точно по обратния сценарий. Там партийността на подкрепата се оказа електорална основа, но и основна пречка за развитие на образа. Генералът умело финтира всички опити да бъде вкаран в калъпа на "Позитано". Явно по своя воля остана в образа си на смел мъж и натовски генерал. Въздържаше се от крайно идеологизиран разговор, като поддържаше надпартийния курс на човек, който е пазил цяла България. От време на време



подхвърляше някоя троха,



за удоволствие на русофили и крайно леви групи, но пазеше равновесие, за да събере по-широка подкрепа сред тези, които търсят коректив на властта. Тази власт, която дотегна на всички, помогна на Радев - първо, с жълтата кампания срещу него, и второ, с драматичните сценарии за затриване на държавата без ГЕРБ и краля-слънце Борисов. Вече никой не вярва в тази басня. Случи се и друго важно събитие. Докато на единия бряг неубедително се опитаха да ни "продадат" една леля за президент, на левия се изправи мачо, който превъзхожда Борисов и в мъжество, и в компетентност. По ирония на съдбата ГЕРБ получи ответен удар на мястото, на което се смятаха за непобедими - юначеството.

Конкурентният поддържащ вариант, продуциран от властта, бе суперпатриотът Каракачанов, който денонощно громи бежанци, а в свободното си време - роми престъпници. Той стартира кампанията си отдавна и все с помощта на управляващите. Така махна фереджетата, за да пребори тероризма, ограничи българите да гласуват в чужбина с акцент Турция, опъна телена ограда и титанично се размечта за наборна армия.



Той се оказа големият консуматор



на страховете, насаждани от управляващите. Националистите прекараха кампанията пред телевизионните камери около бежанските центрове и разсеяни служители на МВР. В движение Каракачанов обра вота на всички любители на Кремъл и така стопи процентите на червените. Все пак образът бе константен и автентичен, защото се развива от години и нямаше повод публиката да се съмнява в неговата достоверност.

Веселин Марешки отигра нелошо ролята на народния трибун, който с честност е станал милионер. Но системата била лоша и той я громеше с аргумента, че не е част от нея. Трябваха години на българската историография, за да осъзнае, че Ивайло не е "прост свинар", а в днешното информационно общество ще е нужно много по-малко, за да се изяснят мотивите на Марешки. Електоралният му успех е базиран по вертикала горе-долу, а той добре представляваше тези "долу". Нали по тази схема Волен стигна някога до балотаж, а Жорж Ганчев направи почти 18 процента... Да не припомням Яне Янев и т.н. Очевидно сме орисани всеки път да калкулираме поне по един джоб с популистки гласове.

Трайков излезе на терена в неблагоприятната позиция на човек, който трябва да обяснява,



защо е бил в кабинет на ГЕРБ



и какво прави в осеяния с раздори Реформаторски блок. Трябваше му време, за да докаже, че няма общо с тези хора и е човек със самостоятелно мнение, проповядващ не просто десни, а изобщо демократични ценности. Това го принуди да се отнася еднакво нелюбезно и към Цачева, и към Радев. С това успя донякъде да спечели вота на автентично десните, на разочарованите от ГЕРБ и на търсещите млад и интелигентен вариант за президент. Веднага след вота се направи опит мажоритарното му одобрение да бъде приватизирано от малобройни партии от блока, препитаващи се на правителствената софра.

Орешарски бе в най-комфортната позиция, защото политическата му физиономия бе оформена доста преди началото на президентската надпревара. Като човек с опит той дори не направи опит да доказва, че е някой друг.



С непукизъм се отнасяше



към наглед нервни ситуации в кампанията, а ГЕРБ охотно го ползваха за страшилище, олицетворяващо "лошото минало". В същото време ДПС комфортно преброи гласовете за първия тур зад лицето на кандидата и в нощта на избора посочиха своя кандидат за балотажа. Това е сигурен механизъм за работа срещу Радев и лост за преместване на "патриотичен вот" в посока на властта.

Лицата на Калфин и Дончева се различаваха, но единият остана в сянката на политическия си баща, а другият участваше в подготвителния клас за парламентарни избори. Лицата се завъртяха като на виенско колело, а кои ще се запомнят ще разберем след изборите.

А днес е време за паника и заплахи. Държавата се закрива, ако ГЕРБ не е на власт. Малко е смешно.