Доналд Тръмп крие повече от една изненада в ръкава си. Кандидатът на републиканците бе избран за президент със зашеметяващ възход, който разби почти всички прогнози. Тръмп проби защитната стена на Хилари Клинтън и Демократическата партия и провали опита й да се превърне в първата жена - президент на САЩ.

Тръмп стигна до победата на гребена на вълната на десния популистки национализъм, след като работническата и средната класа на белите американци отиде масово да гласува за кандидата, отхвърлил републиканската догма в хаотична и странна кампания. Резултатът му плюс победата на републиканците в Камарата на представителите и в Сената обещава да промени американската политика и глобалния ред. Той представлява цялостно отхвърляне на естаблишмънта - от Вашингтон до "Уолстрийт". Дори и преди Тръмп да извоюва победата си, пазарите по света се разтресоха и търговията с фючърси бе спряна.



Резултатът от изборите е бедствие



за Демократическата партия, която заложи на познат кандидат, представляващ една залязваща династия. Резултатът е бедствие и за традиционното консервативно крило на Републиканската партия, което като цяло скъса с Тръмп; за медиите, които се отвращаваха от Тръмп, но му правеха услуга с непрестанното му медийно отразяване; за политическите консултанти и за социолозите, чиито методи бяха разбити на пух и прах. Резултатът е удар и по наследството на президента Барак Обама. Първият афроамерикански президент в историята на страната ще бъде наследен на поста от мъж, построил политическата си кариера на това да оспорва дали Обама е легитимен гражданин на САЩ.

Тръмп организира кампанията си около обещанието да вдигне стена по границата с Мексико, която никой не смята за възможна, и да принуди Мексико да плати за нея, което е още по-малко вероятно. Той загуби и трите президентски дебата. Отхвърли няколко основни опорни точки от програмата на РП, като свободна търговия, социален консерватизъм и проектиране на американската мощ в чужбина. Наруши отколешна традиция, като отказа да публикува данъчните си декларации, но се хвалеше, че не е плащал за дълги периоди от време ДОО. По време на кампанията "Вашингтон пост" публикува видео, което показа Тръмп да обижда сексуално жени, десетина дами публично го обвиниха в сексуално посегателство през последните десетилетия. Той лъжеше публично за щяло и нещяло.

Кампанията на Тръмп взаимства тактиката си от десните популистки партии в Европа. Обвини имиграцията и от Латинска Америка, и от Близкия изток, за повечето от неволите в страната, открито демонизирайки испаноговорящите и мюсюлманите и осмивайки "политическата коректност". Той си спечели подкрепата на надигащото се отново движението на бялото превъзходство, като препредаваше послания от антисемити и от хора, които твърдяха, че се извършва "геноцид срещу белите". Подкрепи го и Ку-клукс-клан. Всичко това заедно с коментарите му за жените доведоха до обратен демографски резултат, при който множество жени, чернокожи и латиноамериканци гласуваха за Клинтън, а белите избиратели доведоха Тръмп до победа.

По пътя си към победата Тръмп



наруши почти всички правила



на политическите кампании. Той оцеля въпреки безпрецедентния брой членове от РП, които го изоставиха. Не го подкрепиха дори най-отявлените вестници на републиканците. Тръмп почти не набираше средства и не плащаше за тв реклами, а заложи на социалните медии. Той изрази ясно отвращението си от Първата поправка в конституцията и от свободната преса.

Междувременно Клинтън се разкри като силно наранен и слаб кандидат. Тя така и не успя да артикулира ясна цел на кампанията си, а представяше себе си като единствения човек, който може да спре Тръмп. Дългата й биография - от позицията на първа дама през мандата в Сената и после като държавен секретар, се оказа недостатък. Също като използването на частен имейл сървър за кореспонденцията й като държавен секретар на САЩ.

В последните седмици на кампанията Клинтън, която никога не е била блестящ оратор, свика отбора на звездите на Демократическата партия - Обама, Мишел Обама, Сандърс, вицепрезидента Байдън, звезди от спорта, музиката, киното. Победата на Тръмп срещу обединената подкрепа на елитите в почти всяка сфера само подчертава огромната пропаст между тях и базата на Тръмп. И Клинтън, и Сандърс са към края на кариерата си и затова не е ясно как ще изглежда бъдещето на ДП, нито кой ще я води.

Президентството на Тръмп ще е най-мащабната промяна във външната политика на САЩ, откакто страната е суперсила. Той предложи изолационистка визия за американската външна политика, твърдейки, че САЩ не получават дължимото от членството си в международни съюзи, като НАТО например, че ще признае руска анексия в Източна Европа и Централна Азия. Обеща да предоговори съществуващите споразумения за свободна търговия и да върне митата.

Във вътрешната политика Тръмп се очаква да се придържа към стандартната републиканска политика, макар че липсата на интерес у него към детайлите го прави по-трудно предсказуем. Той подкрепя намаляване на данъците, обещава да не орязва социалните и медицински осигуровки, но се ангажира да анулира здравната реформа на Обама. Може да се предположи, че доминираният от републиканци Сенат ще продължи да отхвърля кандидата на Обама за Върховния съд и тогава вероятно Тръмп ще има възможност да номинира поне един съдия във Върховния съд.

Изборите показаха колко дълбоко разделена остава нацията. Макар Тръмп да се представи по-добре от Мит Ромни на предишните избори в градовете, острото разделение между космополитните, либерални градски райони и по-консервативната, по-бяла провинция е отличителна черта на САЩ заедно с огромната пропаст в доходите и неравенството.