|
- Г-н Ганев, някои партии преди изборите обещаваха едни данъци, а сега май ще накарат избирателите си да преглътнат съвсем други. Като се имат предвид последните проекти, които са в парламента, коя партия според вас най-много предава избирателите си в това отношение?
- Зависи как дефинираме понятието "предателство". Въпреки че мнозина на последните избори гласуваха прагматично, хората имат различни приоритети.
На мен ми се струва, че става въпрос за едно добро обяснение, което партиите ще могат да дадат на избирателите. И особено управляващите. Защото опозицията няма този проблем. Вижте ОДС - вкараха проекти за данъчни промени, които повтарят дословно предизборните им обещания. Т.е. те "предприемат" драстично намаляване на данъците върху доходите на физическите лица, на осигурителните вноски с 35%, на ДДС - на 18%, и на корпоративния данък - на 10%. Т.е. ОДС напълно са си спазили обещанията.
За управляващите е много по-трудно. Има огромна разлика между данъчните приоритети на НДСВ и БСП. НДСВ предлагаха експериментално намаление на осигурителното бреме и намаление на ставките на данъка за физическите лица. Докато БСП предлагаше увеличение на ставките за най-богатите и евентуално - намаление на ДДС. Или с други думи, каквото и да реши управляващата коалиция, ще се получи един компромис. Щом желаете, разглеждайте го като предателство.
- А вие къде смятате, че ще се намери компромис специално в данъчната политика?
- Много е трудно да се отговори. Очаквам да се намалят преките данъци и да се въведат някои елементи на семейното подоходно облагане. Казвам елементи, защото цялата система на семейния данък е много сложна и изисква доста години практика, преди всяка страна да намери най-добрата форма. Защото структурата на домакинствата във всяка държава е различна.
Може би ще се приеме нулевият данък при реинвестиция, което НДСВ подкрепяше и срещу което БСП нямаше нищо против.
Там, където трудно ще се срещнат партиите, обаче е облагането на доходите на физическите лица. Защото НДСВ винаги е била за богатите и за тия 4 години на власт успя чувствително да намали ставките за тях. А БСП иска точно обратното.
Тук въпросът е доколко Пламен Орешарски ще се съгласи на намаление на ДДС-то, който е важен данък - той осигурява основната част от приходите в бюджета. Акцизите са следващите по важност, но там няма възможност за политическо решение, защото трябва да стигнем минималните нива, прилагани в Евросъюза. Докато намаляването на ДДС е чисто политическо решение. От една страна, той е дойната крава за бюджета, а от друга - намаляването му ще облекчи потребителските разходи на домакинствата.
- Т.е. да очакваме ДДС да стане обект на политически пазарлъци?
- Именно на пазарлъци. Да не забравяме, че ако България влезе в еврозоната, ДДС-то ще е един инструмент, с който може да се играе много успешно. Както знаете, две години преди да въведем еврото, ние ще постоим в преходния период. Една от задачите пред Европейската централна банка тогава ще е да прегледа дали спазваме критериите. За повечето няма защо да се грижим, защото с валутния борд автоматично ги покриваме. Но не е така с инфлацията. Като настигаща страна е нормално в България инфлацията да е малко по-висока от средноевропейската. Ако банката направи преглед на средногодишната инфлация през 2008 г. и установи, че тя е по-висока от изискваната, ДДС-то ще е един изключително удобен за управляващите механизъм за намаляването й. Защото ако тогава България реши да намали данъка от 20% на 18%, това автоматично ще намали инфлацията с 2%.
Аз лично бих запазил този механизъм за тогава, вместо да го правя сега, ако съм политик. Разбира се, през 2008-2009 г. ДДС може да се намали и от 18 на 15%. Именно затова смятам, че ДДС ще е обект на политически пазарлъци.
- Как ще коментирате исканията на Българската стопанска камара за намаляване на осигурителната тежест от 42% на 21% и свързаното с това задължение за бизнеса да вдигне заплатите с 14%?
- Искането за намаляването на осигуровките битува отдавна у нас. Основният подтик за това е, че те са пряко облагане само върху един от елементите на икономиката - пазара на труда. При това ставките са твърде високи, особено на фона на останалите преки данъци - най-високата ставка за личните доходи у нас е 24%, а корпоративният данък е 15%.
Това създава корупционна среда. Всеки данък съдържа т. нар. мъртва загуба за обществото. Тя се дължи на това, че данъкът освен приходи за хазната води и до отказване на определен брой хора от участие в пазара. Много трудови договори у нас не се сключват, защото данъкът не е в интерес и на двете страни. Т.е. щяхме да имаме по-голям стопански оборот или по-ниска официална безработица, ако го нямаше.
Това не означава, че трябва да се премахнат всички данъци, а само тези, които са изкривяващи. Осигурителната тежест например е точно такъв силно изкривен данък за разлика от ДДС. И ако тази тежест се намали до 21%, това ще се отрази благоприятно на икономическата среда. Трябва обаче да помним, че този данък храни пенсионната система, т.е. държавата трябва да си даде сметка с какво ще се заместят тези приходи. Но в крайна сметка е хубаво същите тези пари да се прибират в хазната с данък, който не изкривява толкова средата.
Лично за мен увеличението със закон на заплатите с 14% не е приемливо. Най-добре е това да се остави на пазара. Каквато и административна мярка да се измисли, един работодател може лесно да я заобиколи. В случая може предишния месец да намали заплатите и когато мярката влезе в сила, да ги вдигне с 14%.
- Когато говорим за приходи, сега някои твърдят, включително и шефът на мисията на МВФ Ханс Фликеншилд, че високите цени на петрола са добре дошли за хазната. Но няма ли в един момент да почне свиване на потреблението, което да доведе до точно обратното?
- Добре разсъждавате, но имайте предвид, че еластичността на енергийното търсене не е толкова висока, че да се влияе от цената. Т.е. вдигането на цените на бензина, тока, парното и т. н. обикновено увеличава приходите, гледано откъм продавача, без автоматично да води до намаляване на потреблението.
А акцизът е данък, който се начислява върху цялата стойност на сделката, от което идват и по-големите приходи в бюджета. Търсенето може и да спадне, но не чак толкова, че да доведе до по-малко приходи за бюджета. И това важи много силно най-вече в краткосрочен план.
- В бюджета се натрупаха много излишъци, но в един момент финансовият министър Пламен Орешарски откри, че не достигат 1 млрд. лв., за да се изпълнят ангажиментите към МВФ. Това според вас не е ли свързано с парите, които НДСВ изхарчи преди изборите?
- Не вярвам, защото НДСВ все пак не изхарчи чак 1 млрд. лв. Аз лично се сещам само за ония 120 млн. лв., отделени за компанията "Публични инвестиционни проекти". МВФ беше особено стриктен при сключване на последното споразумение, защото идваха избори и те знаят, че нашите управници в такива случаи ги сърбят ръцете да харчат.
Загрижеността на Орешарски беше за наводненията. Ако държавата извади този 1 млрд. лв., за да потуши последиците, защото тя разполага с тези пари, няма да се изпълнят ангажиментите към фонда. Според мен той леко драматизира нещата, за да е в по-добра преговорна позиция с министерствата около съставянето на бюджета.
Орешарски в сегашната политическа конфигурация е доста интересен министър. Той е, както биха казали англичаните, пивотален (балансьор - б. а.). Т.е. може и трябва да казва "не" на всички. И по този начин мисля, че той се опитва да гарантира стабилност на бюджета, за да не се стигне до неуправляем дефицит. Даже си мисля, че той ще се опита да намали приходите в бюджета, и то чрез намаляване на данъците. Което, съгласете се, е доста приятно нещо. Така в бюджета няма да се натрупват големи излишъци, които всички гледат, и останалите министри няма да имат поводи да му искат пари. Което е хубаво нещо за началото на един мандат.
През последните години към края на всеки мандат управляващите все се изкушаваха да трупат излишъци в бюджета. Така беше и при Костов, и при Симеон Сакскобургготски.
- Вие имате ли обяснение защо МВФ толкова натиска да намалим ръста на кредитите?
- Ами МВФ като световен страж на финансите се опитва да приложи върху нас познанията си от всички предишни кризи по света. Те са забелязали, че има пряка връзка между повишеното кредитиране и дефицита по текущата сметка. Обикновено кризата настъпва при внезапни спирания на постъпленията от чужбина или когато се изразходват резервите. Второто е малко вероятно за България, защото валутните резерви растат, слава богу, има и интерес от страна на чужденци да влагат тук.
Опасността е да не настъпи стаден ефект от това, че всички външни постъпления почват да намаляват. Въпросът е по-скоро в това къде е рискът конкретно за България. Българските икономисти се разминават именно по този пункт с вижданията на фонда. Някои смятат, че след като у нас не се произвеждат инвестиционни стоки, е напълно нормално да ги внасяме. Аз съм на същото мнение. Трябва да се подобряват условията за вливане на външни капитали, за да се подхранва текущата сметка. Така внезапното спиране на постъпленията отвън става невъзможно или поне ще е по-трудно.
И няма да можем да си правим изводи от рода на "изяждаме си бъдещето". И растежът през следващите години ще се дължи главно на сегашните инвестиции, заради които е бумът в кредитирането. Което не е чак толкова страшно.
А иначе МВФ си е напълно прав, защото акционерите искат от него да пази стабилността на световната финансова система. А не да се грижи за просперитета на българския народ - това е работа на правителствата.
Има неща, които не са за продан...
