|
Сега спящият вулкан отново изригна с пълна сила заради властите, които забраниха на Ордена на оранжистите да проведе традиционния си марш през католическите квартали на Белфаст. Така те всяка година отбелязват победата на протестантския крал на Англия Вилхелм Орански над войските на католическия му противник Яков II на 14 юни 1690 г. край река Бойн в Ирландия. Последователите на Вилхелм създават Ордена на оранжистите през 1795 г. и избират кралския оранжев цвят за свой. Основната им цел става противостоянието с ирландските националисти, които са католици. През 1921 г. Ирландия е разделена на Ирландска свободна държава и Северна Ирландия, която остана под властта на Великобритания. Така в Ълстър протестантите бяха мнозинство. Орденът на оранжистите наброява над 75 000 члена.
Това, което през последните дни става в Белфаст, беше обичайна гледка преди 10 години. Но тогава основните нападатели бяха
католици, които изливаха гнева си върху полицията от Ълстър
и британската армия. За да се предотвратят тези традиционни кръвопролития, бе създадена комисия, която да определя или одобрява маршрута на оранжистите.
Когато миналата седмица оранжистите разбраха, че няма да могат да маршируват през Белфаст, насъбралият се гняв в тях се изля на улиците на града. Неколкостотин радикални младежи подпалиха десетки откраднати коли и атакуваха полицията с камъни и коктейли Молотов. По-късно в битката протестантите дори използваха огнестрелно оръжие, което рядко става при подобни сблъсъци. Над 60 полицаи бяха ранени, а броят на арестуваните надхвърли 100. Протестантите направиха барикади в няколко квартала на Белфаст и ги отрязаха временно от света. Те дори се опитаха да щурмуват един от полицейските участъци. Така в продължение на няколко дни Белфаст отново беше в пламъци.
Това за пореден път показа, че нищо не се е променило в Ълстър и
религиозната нетърпимост остава много висока
Оранжистите държат на своите паради не толкова заради самите исторически маршове, а за да демонстрират на католиците своето презрение. Те от своя страна не горят от желание да виждат под прозорците си маршируващи протестанти. За това всеки път се стига до кървави сблъсъци, в които полицията и армията се опитват да бъдат буфер. През последните години парадите минаваха доста мирно заради драконовските мерки на органите на реда. Някои дори си мислеха, че орденът е станал по-гъвкав и умерен.
Но този път нервите на оранжистите явно не издържаха. Освен историческото противостояние има и редица други причини за новото насилие. Заявлението на ИРА, че се отказва от въоръжената борба и започва да се разоръжава от юли т.г., накара британската армия да започне да демонтира военните си бази в граничните райони с Ирландия. Британското правителство започна да изтегля и някои свои части като Кралският ирландски полк. Това според протестантите е предателство от страна на Лондон. Не напразно те наричат себе си лоялисти, а сега се чувстват предадени от Короната.
Заедно с това все по-често стават сблъсъци на криминална основа между протестантските полувоенни групи като Асоциацията за защита на Ълстър и Доброволческите сили на Ълстър. Те се опитват
да си поделят контрола върху търговията с наркотици
и проституцията и поддържат тесни връзки с Ордена на оранжистите. Затова полицията сериозно се зае с тях, което също обяснява радикализацията на протестантите спрямо органите на реда.
Събитията от тази седмица показват една нова тенденция. Ълстър още дълго време ще си остане неспокойно място във Великобритания. Само че този път основните виновници ще са протестантите, а не католиците. Това противостояние ще продължи и заради факта, че католиците вече са почти 50% от населението на Северна Ирландия и контролират икономиката в областта заради добрите си връзки с процъфтяваща Ирландия.
