Презаселените затвори са проблем в много държави по света, Холандия обаче е изправена пред сериозна липса на затворници и в последните няколко години е затворила 19 от местата за лишаване от свобода. За други е решено, че ще бъдат закрити през следващата година. Как Холандия стигна дотук?

Миризмата на пържен лук се разнася до металното стълбище, преминава през вратите на килиите и из цялото крило на отделението в затвора. В кухнята затворници приготвят вечерята си. Един от тях, хванал дълъг назъбен нож, с вещина реже зеленчуци. "Имам 6 години, за да се науча, и ставам все по-добър", казва той. При рязането се създава доста шум, тъй като



ножът е закачен с дълга стоманена верига за работния плот



"Не могат да вземат ножа със себе си", обяснява Ян Рулоф ван дер Шпул, който е зам.-шеф на "Норгерхавен" - строго охраняван затвор в североизточната част на Холандия. "Могат обаче да вземат малки кухненски ножове, така че знаем точно кой с какво разполага".

Някои от обитателите са зад решетките заради тежки престъпления и мисълта, че се разхождат с ножове, буди притеснения. Но обучението по готварство е един от начините, по който затворът помага на нарушителите да се адаптират в обществото, след като излязат на свобода. "В Холандия вниманието е насочено към отделната личност", обяснява Ван дер Шпул. "Ако някой има проблем с наркотиците, лекуваме тази зависимост; ако някои са агресивни, осигуряваме им помощ; ако имат финансови проблеми, организираме им срещи с кредитни експерти. Опитваме се да отстраним причината, която стои зад извършването на дадено престъпление. Самият затворник обаче трябва да има желание да се промени, а методите, които прилагаме, са доказали своята ефективност. В последните 10 години работата ни непрекъснато се подобрява".

Извършителите на по-леки престъпления получават по 2-годишни присъди и се записват в специални програми за реабилитация.



По-малко от 10% се връщат в затвора,



след като са били освободени. В Англия, Уелс и САЩ половината от затворниците с краткосрочни присъди извършват ново престъпление в рамките на 2 години, но този процент често е по-висок при по-младите закононарушители.

Затворите "Норгерхавен" и "Есерхеем", намиращи се в селището Феенхаузен, разполагат с големи открити пространства. Мястото, определено за спорт и тренировки, е с големината на четири футболни игрища, като в него растат дъбови дървета, има маси за пикник и волейболни мрежи. Ван дер Шпул казва, че чистият въздух намалява нивата на стрес както при затворниците, така и при персонала. На лишените от свобода се разрешава да се движат без придружители до библиотеката, до болницата или до столовата, а това им помага да се адаптират към нормалния живот след излежаването на присъдата им.

Преди десетилетие Холандия е сред държавите в Европа, където зад решетките са изпратени най-много закононарушители, но днес вече е на противоположния полюс - с най-малко затворници - 57 на 100 000 души. В Англия и Уелс, например, от 100 000 души 148 са лишени от свобода.



Обитателите на затворите в Холандия рязко спадат



- от 14 468 души през 2005 г. до 8245 през миналата година - намалението е с 43%. Пикът през 2005 г. отчасти се дължи и на подобрената система за сигурност на международното летище в Амстердам "Схипхол", което доведе до залавянето на огромен брой т.нар. мулета на кокаин. Днес полицията има нови приоритети, обяснява Паулин Шаут, преподавател по наказателно право от южния град Лайден. "Вниманието им вече не е насочено към борбата с наркотиците, а към борбата с трафика на хора и тероризма", казва тя.

Освен това съдиите в Холандия често решават да не изпращат закононарушителите в затвора, а им налагат присъди с общественополезен труд, глоби и електронно проследяване. Анджелине ван Дайк, която отговаря за местата за лишаване от свобода в Холандия, казва, че в затворите се изпращат онези престъпници, които е опасно да бъдат пуснати на свобода, или уязвими нарушители, нуждаещи се от помощ, която могат да получат зад решетките. "Понякога е по-добре за хората да останат на работните си места, със семействата си и да изтърпят наказанията по друг начин", казва тя. "Произнасяните присъди са с по-кратък срок -

намаляват престъпленията в Холандия и затова затворите са празни",



обяснява Анджелине ван Дайк.

Броят на регистрираните престъпления се е свил с 25% в последните осем години, но има мнения, че това се дължи на затварянето на полицейски участъци заради бюджетни съкращения и подобна мярка затруднява подаването на оплаквания за извършени злодеяния. Критици като Маделине фон Торенбург - бивш ръководител на затвор и сега говорител на опозиционната партия "Християндемократически призив" - смятат, че липсата на затворници се дължи на ниската разкриваемост на престъпленията. "Полицията е претоварена и не може да се справи с голямото натоварване, казва тя. А какъв е отговорът на правителството? Закрива затворите. Смятаме, че това е изненадващ ход."

Разбира се, много от подчинените на Анджелине ван Дайк не са доволни, че няма кого да охраняват зад решетките. Франс Карбо, който е член на профсъюза на надзирателите, казва, че колегите му са "ядосани и малко депресирани". Младите хора не искат да работят като надзиратели, "тъй като в тази професия вече няма бъдеще - никога не се знае дали няма да бъде закрит затворът, в който работиш". Един от празните затвори е превърнат в луксозен хотел южно от Амстердам, а четирите най-скъпи апартамента са кръстени "Адвокатът", "Съдията", "Затворнически шеф" и "Надзирател". Други изоставени затвори са превърнати в центрове за прием на бежанци, осигуряващи работа за бивши надзиратели.

Желанието да се защитят работните места на надзирателите доведе до друго изненадващо решение - внос на затворници от Норвегия и Белгия. "Министърът на правосъдието се срещна с норвежкия си колега и се разбраха свободните килии да бъдат отдадени под наем", разказва Ян Рулоф ван дер Шпул. През септември м.г. Норвегия започна да изпраща затворници, които да излежават присъдите си в "Норгерхавен". Шеф на затвора в момента е норвежец, Карл Хилесланд, но надзирателите, които отговарят за 242-мата затворници, са холандци. Малко са лишените от свобода принудително са дошли в Холандия от Норвегия, повечето са преместени по тяхно желание, отчасти защото хранителните стоки и тютюна са по-евтини в Холандия.