Лилиана Луани отново е на път - един час с колата, после 45 минути с лодка и още половин час път пеша, за толкова време учителката стига до крайната си цел. Три пъти седмично тя пътува до Мазрек, малко селце в Северна Албания, за да учи деца на четиво и писмо, при това без заплащане. Тези деца не ходят на училище, защото родителите им не ги пускат от страх да не станат жертва на кръвно отмъщение. 58-годишната Луани ги нарича "моите деца". Тя се грижи за около трийсетина деца в района на Шкодра. Преподава им с учебници, закупени със средства от дарителски кампании, и по седмична програма, която самата тя е изготвила.

В Албания обикновено премълчават темата за кръвното отмъщение, защото е срамно, че този крайно архаичен обичай продължава да се спазва в някои части на страната и до наши дни. В продължение на векове животът в Северна Албания се е подчинявал на т.нар. Канун - албанското обичайно право, което почива на принципа "зъб за зъб, око за око". Според разпространените схващания, убийството на член от семейството може да бъде отмъстено с убийство на човек от враждуващото семейство. Правото на кръвно отмъщение не се е отнасяло до жените, както до децата под 16-годишна възраст, но днес това



неписано правило все по-често се нарушава



Нерядко канунът служи само като оправдание за обикновени криминални престъпления. Законът наказва кръвното отмъщение с 30 години затвор или дори доживотна присъда, но в Албания съществува един вид паралелно правораздаване и законът почти никога не се спазва. Много от жертвите на кръвната мъст не подават жалби пред официалните власти, защото се страхуват от нова лична саморазправа, а това красноречиво доказва липсата на доверие в правосъдните органи.

Албанският омбудсман по проблемите на човешките права Игли Тотозани обвинява държавата в равнодушие. В последния си доклад по темата той пише: "Държавните институции не се отнасят сериозно към проблема за кръвното отмъщение. Липсват точни полицейски статистики за броя на убийствата и застрашените семейства". По данни на Албанския комитет за национално помирение, през 2013 г.е имало около хиляда албански деца, принудени да живеят в пълна изолация. Твърди се, че днес те са не повече от 40. Лилиана Луани обаче искрено се съмнява в това. "Знам много добре на колко деца помагам. Но цифрите тук не са най-важното, защото всяко дете, принудено да живее в такава изолация, е едно в повече", казва учителката, цитирана от "Дойче веле". От собствен опит тя знае, че тези деца така и не успяват да се научат истински да четат и пишат, и че проблемите им ги преследват и по-късно - в юношеска възраст. Изолацията ги травматизира, те си мечтаят за външния свят и се опитват да се отърват от нея. Онези, които могат да си го позволят, водят виртуален живот във "Фейсбук" или другите социални мрежи, посочва тя.

Когато едно семейство е застрашено от вендета,



децата му не могат да се движат свободно



навън, освен ако "семейните им врагове" не са обещали мир. В противен случай децата минават "в нелегалност" в продължение на години - спират да ходят на училище или го посещават спорадично. "Най-вече момчетата не желаят да се крият и така се излагат на голяма опасност", казва учителката Луани. Такъв е случаят с 16-годишно момче от нейната група, което често излизало навън, докато един ден не го намерили застреляно. Заниманията с такива деца са много повече от уроци по четене и писане. Луани се опитва да разговаря с близките им. "Много от децата растат в среда на омраза и страх. Затова не е лесно да им обясниш, че кръвното отмъщение е престъпление. Опитвам се да ги уча на толерантност и помирение, но влиянието на семейните вражди е много силно". От десет години основната учителка на практика работи и като психоложка, възпитателка и социална работничка. Отскоро албанската държава е започнала да я подпомага, за да може да дава уроци на живеещите в изолация деца.

А такива случаи не са малко. Мария не доживява до 18-ия си рожден ден. Младата жена от северноалбанското село Кир е убита заедно с дядо си, докато двамата работели на семейната нива. Убиецът не се разкайва за деянието си. Според него то е напълно оправдано - това е отмъщение за насилията, причинени на собственото му семейство. Така честта на фамилията бива възстановена. След убийството на Мария и дядо й преди четири години стотици млади албанци излязоха на протест в столицата Тирана срещу възродената традиция на кръвната мъст. През последните години броят на убийствата с цел отмъщение нараства. Една от причините е, че покрай кризата в ЕС много албанци, работещи в чужбина, но замесени в стари семейни вражди, са принудени да се върнат в родината си. Само за последните 20 години, след рухването на комунистическия режим,



са регистрирани около над 5000 убийства



с цел отмъщение. 1500 семейства в Албания, в това число в Тирана, живеят заключени по домовете си и не смеят да излязат навън. Полицията избягва да се намесва, тъй като много от нейните служители сами са станали жертва и са били въвлечени във фамилните свади. Законът и държавата са поставени на колене. При диктатурата на Енвер Ходжа кръвната мъст е сложена под похлупак, но след рухването на режима, в началото на 90-те години вълната от кървави отмъщения между фамилии се надига с нова сила.

Католическата църква в Албания отдавна заклеймява в проповеди кръвното отмъщение. Тя дори издаде декрет, според който всеки католик, извършил кърваво отмъщение, бива отлъчен от църквата. Бившият папа Бенедикт XVI и албанските политици приветстваха това решение. "Кръвната мъст е самоунищожение на народа", казва епископ Лучиан Августини от Сапа. Той пояснява, че кървавите отмъщения днес не следват духа на кануна, който по принцип предвижда отмъщение срещу извършителя на насилие, но не и срещу неговите деца и близки. "Тъй като не познават истинския Канун, хората си създават нови кануни, причиняват трагедии и вършат престъпления", казва още епископът. Все повече млади хора в Албания не искат да имат нищо общо с кръвното отмъщение и опустошителните му последици. Някои дори бягат в чужбина, за да не бъдат заставени да извършат вендета. Особено трагична е ситуацията на много младежи, които не смеят да излязат от домовете си, защото знаят, че навън ги дебне отмъщението на вражия клан. Сигурни се чувстват само у дома си, защото Канун повелява, че кръвно отмъщение не може да бъде извършвано в дома на засегнатия. Много албански деца и младежи живеят по тази причина в пълна изолация. Още по-лоша от изолацията е травмата на страха и ужаса, с която те остават белязани за цял живот.