:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,459,906
Активни 122
Страници 148
За един ден 1,302,066

Прокуратурата дължи 20 хил. лв. на оправдан съдебен изпълнител

Прокуратурата е осъдена да плати 20 хил. лв. обезщетение на държавен съдебен изпълнител, който е съден и оправдан по обвинение за престъпление по служба. Това е постановил преди дни Върховният касационен съд по дело по Закона за отговорността на държавата, се вижда в електронното му деловодство. Решението на висшите магистрати е окончателно.

От делото става ясно, че А.П. е била обвинена, съдена и накрая оправдана за престъпление по служба, от което са настъпили значителни вреди. После самата тя е дала прокуратурата на съд за моралните си щети.

Следственото дело срещу А.П. е образувано през 2004 г. Според обвинителния акт през юли 2000 г. тя превишила правата си на съдебен изпълнител и без да има съдебно определение, вдигнала два запора на холдинг с блокирано имущество, за да го облагодетелства. Първият запор е върху акции на дружеството за 2 975 000 стари лв., а вторият е върху вземанията на холдинга срещу друга фирма за 2 500 000 долара.

През 2009 г. на първа инстанция А.П. е призната за виновна и осъдена на 3 години условно. Следващите две инстанции обаче оправдават съдебния изпълнител и през юли 2011 г. тя окончателно е обявена за невинна. В решението на върховния съд по наказателното дело се казва, че подсъдимата е допуснала нарушение, като е вдигнала запорите, но това не е достатъчно да се твърди, че тя е извършила престъпление по служба. За да има такова, трябва да се докажат и пряк умисъл и специална цел, каквито в този казус нямало.

След като е окончателно оправдана, А.П. завежда дело срещу прокуратурата за неимуществени щети, които оценява на 40 хил. лв. Софийският градски съд й ги присъжда. Апелативната инстанция обаче приема, че заради нарушението й със запорите заслужава 20 хил. лв. Върховният касационен съд е на мнение, че справедливото обезщетение е 40 хил. лв. А.П. обаче не е платила навреме държавната такса и разглеждането на нейната жалба срещу намаленото обезщетение е прекратено. Казусът остава пред върховния съд само по инициатива на прокуратурата и нейното положение не може да бъде влошено. Така държавното обвинение окончателно е осъдено да плати 20 хил. лв.

"Продължилото около 10 години наказателно производство се е отразило негативно на психиката, физическото здраве, контактите и социалния живот на А.П., незаконната наказателна репресия от повдигнатото обвинение за престъпление по служба е причинило сериозно засягане на личността и професионалната репутация на ищцата, която в качеството си на действащ държавен съдебен изпълнител се е оказала в положение на обвиняема за тежко престъпление по служба във връзка с изпълнение на задълженията", пише в решението на върховния съд.



В ЧИСЛА

През 2015 г. прокуратурата е осъдена по 308 дела да плати общо 2 495 245 лв. обезщетение на държавата по Закона за отговорността. Това показва последният годишен доклад на държавното обвинение. За 2014 г. сумата е 3 651 867 лв.

3
1293
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
11 Декември 2016 21:59
Историята накратко. Овергаз съди Мултигруп Бг и съдът нарежда запор върху имоти на Мултигруп Бг. но Мултигруп Бг внася иск в Арбитражен съд и Арбитражният издава решение да се вдигне запорът. Съдебният изпълнител изпълнява решението на Арбитражния съд, без да изчака 3-месечния срок за предявяване на иск по чл. 47 ЗМТА за отмяната му. Мултигруп Бг използва намалението и веднага продава няколко от освободените имоти. Това става през 2000. През 2004 ВКС отменя решението на Арбитражния съд.

През 2011 ВКС оправдава съдебния изпълнител за това, че прибързано е изпълнила решението на Арбитражния с аргумента, че макар и да е действала незаконосъобразно, такава била масовата практика (незаконосъобразна!), така че липсва пряк умисъл и специална цел.

"Посочените, а и останалите разпитани по делото съдии- изпълнители и служители – се казва в Решение на ВКС № 251 от 28 юли 2011г., трети наказателен състав – са свидетелствали, че са наясно, че принципно, по закон, е необходимо да е налице съдебен акт за това, но в действителност практиката е била ориентирана към обсъждания алтернативен подход. Разсъжденията на апелативния съд по този въпрос, а именно, че една незаконосъобразна практика, само защото очевидно е била масово прилагана, макар и въведена от съображения за бързина, процесуална икономия, облекчаване на процедурата и т.н., не може да санира нарушенията, допуснати от съдия- изпълнителите, и по този начин да ги направи съответни на закона, са принципно верни. Проблемът обаче тук е друг, и акцентът се оказва изместен, предвид приведената аргументация на инстанционните съдилища, подкрепяща възприетите от тях правни изводи по съществото на делото. Същественият въпрос в случая е може ли да се приеме, че при тази установена практика в съдебно- изпълнителната служба, колкото и порочна да е тя, от гледище на процесуалния закон, когато при представени убедителни доказателства (влязло в сила арбитражно решение), сочещи на отпаднала обезпечителна нужда, съдия- изпълнителят чрез вдигането на запори и заличаването на възбрани действа при пряк умисъл, и то в кумулативна даденост с наличието на специалната цел. Отговорът в случая е категорично отрицателен."

Категорично отрицателен е и отговорът на въпроса, законосъобразно ли е решение 251/2011 на ВКС. Но тъй като издаването на незаконосъобразни решения, в т.ч. и тълкувателни, е установена практика на ВКС, колкото и порочна да е тя, не може да се каже, че ВКС действа с пряк умисъл и специална цел. Колкото до това, че прокуратурата ще бъде осъдена да плаща на оправданата съдебна изпълнителка, и тук липсва пряк умисъл и специална цел, тъй като на практика ще плаща народът данъкоплатец, което е установена практика, макар и незаконосъобразна, така че и тук също липсва пряк умисъл и специална цел.

Върховните глупости на ВКС по конкретния случай могат да се прочетат на адрес: http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/291C6CD42CEAF562C22578DC001F7C53
11 Декември 2016 22:01
Интересни статии се появяват напоследък - МВР осъдило нам кой си да плати разноски по дело, прокуратурата дължава 20 000 на друг...
Щяха да са новини, ако са единствените такива дела, ако става дума за някакви куриози.
Но не са. Обичайни дела,с обичаен изход. Кое ги прави новини, все пак?
11 Декември 2016 22:32
Кое ги прави новини, все пак?


Иновативната тенденция всяко длъжностно лице, извършило престъпление, да бъде оправдавано с аргумента, че всички длъжностни лица масово извършват същото престъпление. Оправдаването нарочно се бави години наред, за да може накрая "невинното" ДЛ да осребри "страданията" си от мудното правосъдие с пари от нашия джоб.

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД