Прокуратурата е осъдена да плати 20 хил. лв. обезщетение на държавен съдебен изпълнител, който е съден и оправдан по обвинение за престъпление по служба. Това е постановил преди дни Върховният касационен съд по дело по Закона за отговорността на държавата, се вижда в електронното му деловодство. Решението на висшите магистрати е окончателно.
От делото става ясно, че А.П. е била обвинена, съдена и накрая оправдана за престъпление по служба, от което са настъпили значителни вреди. После самата тя е дала прокуратурата на съд за моралните си щети.
Следственото дело срещу А.П. е образувано през 2004 г. Според обвинителния акт през юли 2000 г. тя превишила правата си на съдебен изпълнител и без да има съдебно определение, вдигнала два запора на холдинг с блокирано имущество, за да го облагодетелства. Първият запор е върху акции на дружеството за 2 975 000 стари лв., а вторият е върху вземанията на холдинга срещу друга фирма за 2 500 000 долара.
През 2009 г. на първа инстанция А.П. е призната за виновна и осъдена на 3 години условно. Следващите две инстанции обаче оправдават съдебния изпълнител и през юли 2011 г. тя окончателно е обявена за невинна. В решението на върховния съд по наказателното дело се казва, че подсъдимата е допуснала нарушение, като е вдигнала запорите, но това не е достатъчно да се твърди, че тя е извършила престъпление по служба. За да има такова, трябва да се докажат и пряк умисъл и специална цел, каквито в този казус нямало.
След като е окончателно оправдана, А.П. завежда дело срещу прокуратурата за неимуществени щети, които оценява на 40 хил. лв. Софийският градски съд й ги присъжда. Апелативната инстанция обаче приема, че заради нарушението й със запорите заслужава 20 хил. лв. Върховният касационен съд е на мнение, че справедливото обезщетение е 40 хил. лв. А.П. обаче не е платила навреме държавната такса и разглеждането на нейната жалба срещу намаленото обезщетение е прекратено. Казусът остава пред върховния съд само по инициатива на прокуратурата и нейното положение не може да бъде влошено. Така държавното обвинение окончателно е осъдено да плати 20 хил. лв.
"Продължилото около 10 години наказателно производство се е отразило негативно на психиката, физическото здраве, контактите и социалния живот на А.П., незаконната наказателна репресия от повдигнатото обвинение за престъпление по служба е причинило сериозно засягане на личността и професионалната репутация на ищцата, която в качеството си на действащ държавен съдебен изпълнител се е оказала в положение на обвиняема за тежко престъпление по служба във връзка с изпълнение на задълженията", пише в решението на върховния съд.
В ЧИСЛА
През 2015 г. прокуратурата е осъдена по 308 дела да плати общо 2 495 245 лв. обезщетение на държавата по Закона за отговорността. Това показва последният годишен доклад на държавното обвинение. За 2014 г. сумата е 3 651 867 лв.
Историята накратко. Овергаз съди Мултигруп Бг и съдът нарежда запор върху имоти на Мултигруп Бг. но Мултигруп Бг внася иск в Арбитражен съд и Арбитражният издава решение да се вдигне запорът. Съдебният изпълнител изпълнява решението на Арбитражния съд, без да изчака 3-месечния срок за предявяване на иск по чл. 47 ЗМТА за отмяната му. Мултигруп Бг използва намалението и веднага продава няколко от освободените имоти. Това става през 2000. През 2004 ВКС отменя решението на Арбитражния съд.
През 2011 ВКС оправдава съдебния изпълнител за това, че прибързано е изпълнила решението на Арбитражния с аргумента, че макар и да е действала незаконосъобразно, такава била масовата практика (незаконосъобразна!), така че липсва пряк умисъл и специална цел.
"Посочените, а и останалите разпитани по делото съдии- изпълнители и служители – се казва в Решение на ВКС № 251 от 28 юли 2011г., трети наказателен състав – са свидетелствали, че са наясно, че принципно, по закон, е необходимо да е налице съдебен акт за това, но в действителност практиката е била ориентирана към обсъждания алтернативен подход. Разсъжденията на апелативния съд по този въпрос, а именно, че една незаконосъобразна практика, само защото очевидно е била масово прилагана, макар и въведена от съображения за бързина, процесуална икономия, облекчаване на процедурата и т.н., не може да санира нарушенията, допуснати от съдия- изпълнителите, и по този начин да ги направи съответни на закона, са принципно верни. Проблемът обаче тук е друг, и акцентът се оказва изместен, предвид приведената аргументация на инстанционните съдилища, подкрепяща възприетите от тях правни изводи по съществото на делото. Същественият въпрос в случая е може ли да се приеме, че при тази установена практика в съдебно- изпълнителната служба, колкото и порочна да е тя, от гледище на процесуалния закон, когато при представени убедителни доказателства (влязло в сила арбитражно решение), сочещи на отпаднала обезпечителна нужда, съдия- изпълнителят чрез вдигането на запори и заличаването на възбрани действа при пряк умисъл, и то в кумулативна даденост с наличието на специалната цел. Отговорът в случая е категорично отрицателен."
Категорично отрицателен е и отговорът на въпроса, законосъобразно ли е решение 251/2011 на ВКС. Но тъй като издаването на незаконосъобразни решения, в т.ч. и тълкувателни, е установена практика на ВКС, колкото и порочна да е тя, не може да се каже, че ВКС действа с пряк умисъл и специална цел. Колкото до това, че прокуратурата ще бъде осъдена да плаща на оправданата съдебна изпълнителка, и тук липсва пряк умисъл и специална цел, тъй като на практика ще плаща народът данъкоплатец, което е установена практика, макар и незаконосъобразна, така че и тук също липсва пряк умисъл и специална цел.
Върховните глупости на ВКС по конкретния случай могат да се прочетат на адрес: http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/291C6CD42CEAF562C22578DC001F7C53