:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,368,452
Активни 75
Страници 4,192
За един ден 1,302,066
Клан

Родопската "манджа" на Хайтови

Децата на големия ни писател също са творци
Децата на големия български писател академик Николай Хайтов са силно свързани с баща си, с неговата философия, с живота и с творчеството му. Елена, Александър и Здравец излъчват спокойствие и увереност във възможностите си, което идва от осъзнатата от тях мъдрост на баща им за битието. "Вярвам, казвал творецът пред най-близките си, че нещата, които се случват с мен, са предопределени. Всичко, което вършим, включително и аз, е подвластно на провидението."

През 1950 година, на 16 февруари, Николай Хайтов се среща с баба Ванга, тъй като има семейно-любовни проблеми. Пророчицата го изумява, понеже му казва, че от другата година вече няма да е лесничей и ще пише книги. Това, което Ванга предрича на бъдещия писател, започва да се сбъдва. "Така станах фаталист и усетих за себе си, че животът ни е програмиран", изповядва по-късно авторът на неповторимите шедьоври "Диви разкази", "Шумки от габър", "Искрици от огнището", "Капитан Петко войвода", "Родопските комити разказват", "Хвъркато корито" и много други.

Днес децата на академика, които също са



упорити и волеви работохолици,



доразвиват казаното от него така: "Ако го искаш едно нещо, ако го можеш и го правиш, значи е по Хайтовски."

Елена, която е журналистка и е автор на 4 книги, е по-голяма от братята си. Първото дете на Хайтов е от три десетилетия в Смолян. Тя нарича града магически. С подобни определения го характеризират Александър и Здравец. Затова не е случаен фактът, че за известен период тримата живеят и работят в Смолян.

Дъщерята на известния ни белетрист и общественик е от водещите журналисти във в. "Родопски устрем" и "Здравец". Тя е кореспондент на някои софийски и търновски периодични издания. За работата си е получавала много отличия, едно от които е призът "Златен Перелик". Издала е 2 книги за голямата родопска певица Валя Балканска "Сама сред звездите", една художествено-документална есеистика "Искри от Рожен" и гневната публицистика "Разбъркани кечилки". В момента Елена довършва ръкописа си с мемоари, които са посветени на нейния баща. "Спомените за баща ми са от най-ранното ми детство.

Когато бях малка, той не ми четеше приказки, а ми разказваше интересни и увлекателни сюжети, съчинени от него. В тях нямаше дидактика, а поуката се извличаше непосредствено. Една от любимите ми приказки беше за "Сивчо, Топчо и Клепчо - трите врабчета". Малките птиченца се сражават самички със страшния орел и той винаги ги побеждава. Решават да се съюзят и го побеждават с добрина. Така разбрах, че в живота е важно да имаш приятели и сърцето ти да е отворено за обичта", разказва Елена Хайтова.

Големият ни писател е научавал от вестниците за новоизлезлите книги на дъщеря си и се е радвал, че тя е постигнала сама толкова много в тях. Съпругът на журналистката Никола Гигов е автор на 39 книги с поезия и проза.



Къщата на Елена се намира край езеро,



над което се оглеждат вековни смолянски борове. Вечер семейството споделя помежду си творческите си планове и е особено щастливо, ако са с дъщеря си Елица. Тридесет и двегодишната първородна внучка на Хайтов е талантлива художничка и е авторка на чудесен портрет на дядо си Николай", твърди нейната майка.

Докато Елена е приказлива, брат й Александър (роден 1954 г.), който е скулптор, е с по-затворен характер. Подобно на Елена и Сашо е дълбоко и емоционално свързан с Родопите. След като завършва Художествената академия, той работи в Смолян като учител. Преподава скулптура и архитектура. Живее не в квартирата си, която е точно срещу училището, а на 6 километра извън града. Нанася се в 200-годишна плевня, изкърпва я отвън, а вътре си прави стаичка и оджак. Така кара 2 години. "Преживяванията ми бяха незабравими. Нощем от гората се обаждаха странни животни, а 15-20-метровите борове непрекъснато ми разказваха нещо", спомня си Александър.

След като се връща в София, скулпторът работи на свободна практика. От шест години той е директор на Леярната към Съюза на българските художници и се бори тя да не рухне, тъй като дава доходи на СБХ. По-големият син на Хайтов работи бронз, камък, дърво и пластика. Има много награди за скулптора, наши и международни, но не обича да говори за тях. "Те не са важно нещо", отсича той. В двора на ателието си в Панчарево Александър е приютил 16 котки и три кучета, за които се грижи безрезервно. Преди три години баща му решава да му помогне с дървата за зимата.



Писателят Хайтов е готов да нареже 10 кубика дърва



и го прави, без да се затрудни. "Беше изключително жизнен човек", споделя Сашо. След неговата смърт скулпторът посещава отново родното му село Яврово. То се намира на 12 км. над Асеновград. Вижда писалищната маса на писателя от младите му години, която е била сред гората - един по-малък камък за сядане и един по-голям - за писане. Среща се и с неговия най-добър приятел - съседа бай Иван Чачев. Дълго си говорят за миналото, за човека Николай Хайтов, който така липсва и на двамата. "Баща ми беше селянин по душа и обичаше простите неща - като се почне от манджите: черен хляб, боб и ошаф - така, както ги е приготвяла майка му Катина. Държеше на честните и почтени хора, които населяваха неговото Яврово и с които той и дядо ми Александър другаруваха непрекъснато, спомня си Сашо. Баща ми издигаше в култ спокойните разговори за националните ни светини. Скърбеше за нащърбения, помрачен престиж на нашите герои и ценеше драговното отношение на младите хора към славното ни минало." Не случайно Хайтов подарява единствената си пишеща машина на Катина, дъщерята на Александър. Тя има отношение към историята, езиците и може би ще кандидатства журналистика. Подобно на дядо си и баща си тя е силно свързана с Родопите и през лятото е посещавала често Яврово.

Николета - другата внучка на Николай Хайтов - е кръстена на него.



Тя е талантлива музикантка и свири на флейта



В момента завършва два профила в Софийската консерватория - при Симеон Щерев и Георги Спасов. Николета също е била по цяло лято при дядо си в Яврово. Докато писателят работел в кабинета си, внучката свирела на флейта в гората. После двамата се събирали и си разказвали свои, важни неща, които Николета запазва в тайна. Понякога вечер къщата била навестявана от Хайтовите приятели - специално за тях и дядо си внучката свирела с часове.

"Николета винаги си тръгваше от Яврово с нежелание", твърди баща й Здравец, най-малкият син на писателя, роден през 1956 г. Той завършва архитектура, а след 1983 г. живее цели седем години в Смолян. Тук работи върху свои проекти, като жилищни и обществени сгради. През това време участва заедно с брат си в конкурс за построяване на мемориален комплекс на Васил Левски в Карлово. Двамата го печелят, но по-късно тази идея не се реализира.

Здравец твърди, че ние, българите, все още не сме направили нищо за паметта на Левски. "Апостолът е споделил пред Николчо Бакърджията, че ако го обесят, то поне ще се знае къде му е гробът. Баща ми загуби ценни години и здраве, за да доказва, че Левски е припогребан в църквата "Св. Петка Самарджийска" в София, но за моя голяма изненада учените отричаха обективните документи и разказваха небивалици.



Действително гробът на Левски е там



и там е мястото, където трябва да отдаваме своето уважение", настоява Здравец.

Той има своя фирма за проектиране и е един от талантливите ни и търсени архитекти. Работата му в Смолян го е научила, че архитектурата винаги трябва да е свързана с традицията ни и с природата. Задължително е една сграда да възпитава поколенията, а не да стои като паднала от небето. Напоследък, споделя архитектът, се строи страшно бързо с лесни пари, но направеното не гали окото и след време се превръща в гротескна картина на нашите нрави.

Неговата съпруга, актрисата Диана Хайтова, която е любимата снаха на писателя, разказва, че със Здравец често се връщат в Смолян. Тук двамата се зареждат с родопската манджа на баща им: въздух, красота и добри отношения между хората.
4548
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД