Пролетта е сезонът, когато мнозина се замислят за фитнес след продължителното зимно обездвижване. Диетите не са най-препоръчителното нещо, особено в периода на пролетната умора и немалко хора се чудят дали да не започнат по-усърдни занимания с тялото си. Но как, с какво и къде?

Естествено, че най-евтино и ползотворно след правенето на сутрешен крос в парка излиза да се ходи на фитнес в някой клуб - особено в градовете има предостатъчно, а и никнат непрекъснато един след друг. Немалко хора споделят идеята, че тренирането в зала, пълна с добре изглеждащи тела, стимулира заниманията. Най-малкото се събираш с хора, от които винаги може да се получи ценен съвет, задължително има инструктор, а и уредите се очаква да са професионални.



Домашното студио обаче няма работно време,



а за свръхзаети хора с големи доходи това не е никак маловажно.

От студио до студио има разлика - някой може да се задоволи и с чифт гири, а друг да смята, че липсата на джакузи за релаксиращ масаж след тренировката е потискащ недоимък. Затова повечето производители развиват широка гама от така наречените комбинирани уреди. В малко фитнес-центрове ще видите такива "гладиатори". Защото основният принцип при силовите тренировки е да се работи с прости, но ефективни уреди, които позволяват максимално изолиране на всички останали мускули освен този, който трябва да се натовари.

Но за домашни условия е немислимо да се купува всичко поотделно. Цената на "гладиатор" за домашно студио е между 1800 и 2500 лева. Различните му приспособления позволяват да се тренират мускулите на ръцете, гърдите и краката. Уредите с марки като "Jork", "Kettler sport" и "Panata" струват малко по-скъпо, но в специализираните магазини има достатъчно голям избор, за да може да се подбере това, от което човек би имал най-голяма нужда.

Уреди за фитнес се правят и в България, макар че става въпрос по-скоро за недоведени до успешен край опити. В клубовете "Атлетик" все още се ползват няколко такива уреда, но собствениците им отдавна са се отказали да ги поръчват, защото излизало трудоемко и доста скъпо. Всички метални части на един "гладиатор" например трябва да са идеално струговани, за да паснат една с друга. Трудно се правят и гумените втулки, без които уредът ще издава шум като старовремска ковашка работилница. И когато всичко това не се произвежда серийно, финансовата изгода липсва.



В най-високата ценова категория



са сложните кросоувъри, които струват понякога до 3000-4000 долара, че дори и 8000 долара. Така се нарича металната рамка с различни противотежести по нея, на която могат да се тренират бицепсите, трицепсите, гърдите, гръбните мускули и мускулите от долната част на краката. Обикновено в средата на рамката има лост за набирания - задължителен елемент от всяка тренировка за мъжете.

Независимо от наличието на "гладиатор" и в домашното студио трябва да има лежанка, която струва средно 150 лева, без да се смята цената на лоста и стойката за него. Лежанката е подходяща за правене на голяма разновидност коремни преси. Ако е с регулиращ се на височина плот, става и за упражнения с гири за гърдите и раменете, при които е необходимо тялото да е стабилно закрепено.

Лежанката заедно с лоста се превръща в идеално място за трениране на гръдните мускули. Мнозина дори не признават каквото и да е друго упражнение за заякване на гърдите, освен изтласкването на лост от легнало положение.

Противно на очакванията обаче лостът и тежестите за него не са никак евтини. Дори за домашно ползване лостът не е по-евтин от 300-350 лева. Средната цена на килограм тежест пък е 25 лева. Ако това обаче се струва някому скъпичко, то цената на професионален лост е минимум 800 долара, а тежестите за него са по около 50-60 на килограм.

По-ниски цени означават, че металът за изработването не е неръждаем, а това означава лостът да се съсипе за една година от редовното окисляване с потта от ръцете. Означава и че не е закален, а това ще доведе до изкривяването му, особено ако се тренира с големи тежести.

Важно условие за по-голяма безопасност при купуването на лост е всичко да се набави от едно място и от една марка. Така човек може да е сигурен, че дисковете няма да хлопат, че заключващият механизъм ще е стабилен и няма опасност тежестите да се изхлузят. Към лостовете нерядко вървят и стойки за закачване на неизползваните тежести. Рядкост е обаче целият комплект да се намери някъде за по-малко от 500 лева.



Съвсем отделна гама са т. нар. "кардиоуреди"



Под това име се разбира голям кръг от уреди, които служат

за стимулиране на сърдечната дейност: велоергометри, бягащи пътечки, степери. Поне едно от тези приспособления трябва да се набави за домашното студио, защото помощта им за разгряване на цялото тяло преди същинската тренировка е безценна.

Цените им започват от 200 лева и вървят нагоре. Най-често обаче в магазинната мрежа се срещат по-скъпи уреди, снабдени с допълнителни приспособления - за избор на най-подходящата степен за трениране и дори цели програми, за измерване на пулса, на времето за трениране и дори на изгорените калории. В най-съвършените си варианти в такъв уред например могат да се вкарат данни за годините, пола, ръста и килограмите на трениращия. Уредът започва да мери пулса и включва аларма веднага щом натоварването превиши допустимото.

Напоследък сред тази гама от уреди си пробиват път така наречените елиптични велоергометри. Това са велоергометрите, при които кракът извършва движение, описващо елипса, а не кръг. Последните изследвания са доказали, че при кръгово движение на крака ставата се износва повече, тъй като ъгълът на завъртане е почти 90 градуса. При елиптичните уреди



същият ефект за организма се постига



с по-малък ъгъл на завъртане и следователно с по-малко износване на ставата. Тази постановка на медицината доведе до бум в предлагането на всевъзможни уреди, рекламирани най-вече по телевизията.

Най-достъпен от финансова гледна точка е например "Орбитрекс". Цената му е 420 лева. Рекламата на уреда залага преди всичко на това, че с едно движение човек тренира едновременно голяма група от мускули на ръцете и краката, макар че според професионалистите е твърде спорно дали това е ефективна тренировка.

При обзавеждане на домашно студио трябва да се обърне внимание и на една важна част от тялото, с която много хора имат проблеми - коремните мускули. Това са единствените мускули в човешкия организъм, които по естествен начин не извършват почти никакви движения. Тяхното стимулиране е особено важно, а единственият начин за това са коремните преси. За тях е достатъчен дори подът на помещението и нещо, на което да подпрете краката.

Напоследък обаче си пробива път схващането, че



коремните преси натоварват излишно



костната система около кръста и гръбначния стълб. Това даде път на избухването на нова мания - електростимулацията на коремните мускули. Принципът е като този, на който разчита следоперативната физиотерапия: стимулирането на мускула да извършва естествените за него движения чрез електрически импулси. То се прилага при случаите, в които е имало неколкомесечно пълно обездвижване.

Уредите за електростимулация обикновено работят с батерии, които изпращат импулсите в колан, стегнат около мускула, който трябва да се стимулира. Засега най-съвършеният такъв уред на пазара е "АБТроник". При него специален процесор, вграден устойчиво в неопренов колан, създава няколко вида стимулация, обединени в шест програми за трениране. Уредът струва 150 лева, но на пазара вече има негови копия за по 20-30 лева. Противно на внушенията на тв рекламата той не бива да се схваща като средство за отслабване - това е странично негово проявление. "АБТроник" може да се ползва като допълнително средство за поддържане на коремните мускули в напрегнато състояние.