За 10 години около 1 милион дела са пратени в кошчето на прокуратурата заради изтекла давност. (Точни данни липсват, тъй като не всички годишни доклади на държавното обвинение са публични.) Тези около 1 милион престъпления остават ненаказани, а жертвите им - необезщетени. В огромна част от случаите - около 98%, прекратените дела са срещу неизвестен извършител, т.е. разследващите не са повдигнали обвинение на никого, още по-малко да го пратят на съд. Има обаче и казуси, по които обвинения е имало. При тях "амнистията по давност" може да доведе до търсене на отговорност от държавата не само от пострадалите, но и бившите обвиняеми. В същото време



никой не носи отговорност заради казусите,



трупали прах по бюрата в прокуратурата, следствието и МВР с десетилетия.

Поради изтекла давност през м.г. са прекратени 37 180 дела, сочи годишният доклад на държавното обвинение. През 2014 г. пратените в архива разследвания са 43 071, а година по-рано 53 800. 387 от прекратените м.г. дела са били срещу известен извършител.

Ето един пример как мудността и липсата на елементарен професионализъм изпрати в статистиката на прекратените по давност дело за имотна измама, станала в Перник. Историята е от акт на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), публикуван на сайта му.



През 2000 г. семейство губи триетажната си къща,



след като я ипотекира срещу заем от 3000 марки - извършена е имотна измама и собствеността е прехвърлена на друг. Пострадалите се оплакват в прокуратурата. 2 години по-късно прокурор отказва да образува дело с мотив, че няма престъпление. След още две години Апелативната прокуратура в София приема, че проверката е непълна и дава подробни указания. И след допълнителната проверка в края на 2008 г. наблюдаващият прокурор отказва да стартира разследване. Този отказ е отменен от горната инстанция. Така втори прокурор образува досъдебно производство за измама срещу неизвестен извършител. През август 2009 г. прокурорът спира делото, защото отсъствал свидетел с много важни показания. Съдът отменя това решение с мотива, че има още доказателства за събиране.

Срокът на разследването е удължаван няколко пъти до юни 2010 г., когато по делото са обвинени трима души. Първият е нотариус. За него прокуратурата твърди, че два пъти е съставил документ с невярно съдържание. Първо, през 2000 г. е заверил пълномощно, което не било подписано от жертвите, че дават права на трето лице от тяхно име да продаде къщата им на когото намери за добре и за каквато сума сметне за необходимо, както и да въведе във владение новите собственици. После, през 2001 г. същият нотариус е съставил и нотариалния акт за продажбата на имота.

Като негов съучастник е обвинен адвокат - за това, че с цел да облагодетелства един от двама им е заблудил жертвите, че учредява ипотека върху имота им срещу заем от 3000 германски марки.

Третият обвинен за измама е представящият се за пълномощник на собствениците.



През март 2011 г. разследването срещу тримата е прекратено като недоказано



Районният съд в Кюстендил потвърждава това постановление. Окръжните съдии обаче отменят прекратяването, но само срещу адвоката и фалшивия пълномощник.

През октомври 2011 г. прокурорът отново изпраща делото при разследващите с указанията на съда и им дава два месеца. В началото на 2012 г. в Испания със следствена поръчка е разпитан синът на пострадалите. След още година е изпълнена и поръчка от Сърбия за разпит на свидетел, който е платил една от вноските по ипотечния заем.

Разследването периодично е удължавано до юли 2013 г. Трети наблюдаващ прокурор си прави отвод, защото бил в служебни отношения с обвинения адвокат. Последват го всичките му колеги от Перник. Апелативната прокуратурата в София обаче отменя отводите, защото според него служебните отношения не са повод за различно третиране. Освен това припомнят, че разследването е продължило извън всякакви разумни срокове и след по-малко от 2 години ще изтече давността.

През ноември 2013 г. разследването приключва с мнение за прекратяване. Районният съд в Сливница парафира това. Окръжният съд в София обаче го отменя. Според магистратите разследването, "макар и на пръв поглед да създава впечатление за огромна работа с внушителните 11 тома, в действителност е протичало бавно, мудно и неефикасно, илюстрация за което е фактът, че от времето на съобщението за извършено престъпление през 2004 г. до края на август 2014 г. са изминали 10 години, през които все още не са събрани всички доказателства. В същото време са



пропуснати безвъзвратно възможности да бъдат събрани доказателства



от съществено значение - оригиналните документи, разпечатки от телефонни разговори". Според съда това качество на разследване влиза не само в конфликт с основно начало в наказателното правораздаване, но и лишава и обвиняеми, и пострадали от отговора на въпроса извършено ли е престъпление.

На 31 август 2015 г. прокурорът отново приема, че престъпление няма. За първи път в това постановление за прекратяване той разсъждава, че "пълномощникът" е извършил присвояване - нещо, за което той няма обвинение. Няма и как да го получи през 2015 г., тъй като давността за това е изтекла.

Следва дълга одисея по изпращане на постановлението до обвиняемите и пострадалите. Към датата на проверката на инспектората, през февруари т.г., делото все още е висящо и тече срокът за обжалване на поредното му прекратяване.

От инспектората отговориха на "Сега", че по казуса няма предложения за дисциплинарни наказания: "Установено е, че разследването е наблюдавано от трима прокурори в различни периоди. Поради тази трикратна смяна на наблюдаващия прокурор към момента на проверката е било невъзможно да се прецени дали някой от тях е допринесъл съществено за забавата". Случаят е със средна сложност. Разпитани са 12 свидетели и са назначени няколко графологически експертизи, пишат инспекторите. И още - органите за доразследване са действали мудно и неефикасно. Абсолютната давност за деянията, за които са привлечени обвиняемите, е изтекла на 2 юли 2016 г. Сега идва редът за обезщетенията на всички замесени.