|
| Корнелия Нинова отбеляза сериозен успех след избора на Румен Радев за президент. |
Победата, естествено, създава кураж и апетит за още. И паралелно със започналата подготовка за предсрочния вот Нинова обърна поглед към собствената си партия.
А именно там е истинската битка
БСП прилича досущ на държавата на прехода - западнала, амортизирана, неефективна, обрасла с лобистки и други специални интереси, разядена от вътрешни противоречия и боричкания. Ключовата й позиция в българската политика се поддържа единствено от лоялността на нейния електорат, липсата на реални алтернативи вляво и подкрепата на външни фактори. Само инерцията обаче не може вечно да държи БСП на повърхността. Трябва промяна и Корнелия Нинова се приземи на председателското място на партията именно на крилете на обещанието за обновление.
Първите й действия в тази насока вече са налице. Обнови се Изпълнителното бюро на БСП, в което влязоха подкрепилите възхода на Нинова - Стефан Данаилов, Драгомир Стойнев, Кирил Добрев, Валери Жаблянов и др., както и по-млади хора, непознати извън левите среди, като Крум Зарков. Под натиска на соцлидера последният Национален съвет на БСП през декември обяви, че на конгреса през февруари 2017 г. ще препоръча въвеждането на пряк избор на председателя на партията, както и ограничение на 2 мандата на поста. Нинова обеща за пореден път да превърне вътрешнопартийните допитвания в практика. И поиска от местните партийни структури да не номинират за кандидатдепутатските листи хора, които са изкарали в парламента повече от 3 мандата, както и да няма кандидати, които се състезават в повече от един изборен район. НС на БСП дори излезе с обръщение към социалистите, напуснали партията, да се върнат обратно в редиците й.
Някои от тези мерки
могат да се броят като позитивни стъпки
и със сигурност ще бъдат посрещнати с одобрение. Няма лошо лидерът да се избира с всеобщ вот от партийните членове, както и да не е закрепен за поста, докато не се намери нещо по-добро (Георги Първанов, Сергей Станишев), или съвсем се издъни в работата (Сергей Станишев, Михаил Миков). Едва ли на някого много ще му домъчнее, ако старите муцуни, които се мотаят из парламентарните кулоари с години, че и десетилетия, най-накрая минат в депутатска пенсия. А участието в повече от една кандидатска листа е омръзнал на всички номер, който гарантира на определени хора абонамент за Народното събрание. На тези практики най-накрая трябва да се сложи край. Вярно, в Конгреса на САЩ действително служат до живот. Но пък българският парламент определено не е Конгресът.
Разбира се, мерките на Нинова могат да се разчетат и като опит за разчистване на опонентите й в партията, част от които принадлежат към по-старата генерация в БСП, окопала се в парламентарната група. Обвинения в тази посока вече се чуват откъм лагера на противниците на партийното ръководство и без съмнение само ще се засилват с времето. Освен това указанията имат характера на препоръки, което
ще постави местните структури пред изпитание
- да се съобразят ли с настояванията на шефовете от "Позитано" 20, или да го карат, както си решат. При всички случаи това ше подхрани много незадоволени амбиции, ще извади наяве лични и партийни вражди и ще засили борбите на местно ниво. Накрая вместо БСП да се засили и обнови, може допълнително да отслабне.
Призивите за превес на пряката демокрация, отколкото на партийния апарат при решаването на вътрешните дела на столетницата, засега по-скоро кънтят на кухо. Просто самата Нинова реално няма кой знае какво, с което да се похвали в това отношение. Показателен за това е проведеният през юли вътрешнопартиен референдум, който трябваше да определи профила на кандидат-президента на БСП. Тогава само 3.14% от активистите гласуваха за независим кандидат, издигнат от инициативен комитет, какъвто де юре (ако не де факто) беше Румен Радев. Над 50% искаха коалиция с АБВ - опция, на която самата Нинова лично сложи кръст. И още един любопитен факт от това допитване - 84% искаха БСП да участва във вота в съюз с партиите от коалиция "БСП лява България". А точно за този формат Нинова наскоро категорично заяви, че възнамерява да разтури под предлога, че другите формации, участващи в него, действат "некоректно" в коалиционните си отношения с БСП.
Отношението към останалите леви партии ще бъде другият фундаментален въпрос, който ще определи бъдещето на БСП. Апелът към социалистите ренегати да "възстановят членството си в БСП"
звучи по-скоро като подкана към дезертьорство
към активистите на формации като АБВ и Движение 21. Ако това е така, тогава Нинова няма никакво намерение да гради мостове към подобни партии. А това означава, че единственото, което й остава, когато се захване да преформатира левия блок около столетницата, е да го запълни с различни присъдружни организации с формално неполитически характер. Нещо като това, което заявява, че има намерение да направи ДСБ на Радан Кънев. По думите на самата Нинова: "Нека да бъдем съюзници с автентични, леви партии, сдружения и организации. Нека на онези млади, военни съюзи, интелигенция и работници, които подкрепиха Румен Радев, да кажем, че ние ще продължим по този път".
Успехът на Нинова на президентските избори срещу ГЕРБ поне засега й дава картбланш да прави (почти) каквото иска в БСП. В крайна сметка няма кой сред колегите й да излезе напред, за да се похвали със същото. Само след няколко месеца обаче ще има предсрочни парламентарни избори, на които ще се гласува за партии и ще стане ясно дали наистина станалото на президентския вот се дължи преди всички на БСП и след това на Радев и на протестния вот (както смята Нинова), а не обратното. А претърпи ли столетницата поражение (или демонстрира слаб успех), прозорецът на действие (и реформи) на Нинова може да се затръшне дори още по-бързо, отколкото се открехна.
?
