Васил Тончев е роден в София. Завършил е философия с профил социология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като психотерапевт, бил е научен сътрудник в Института за изследване на младежта, след това в Националния център за изследване на общественото мнение като научен секретар. По-късно създава собствена агенция "Сова-5", която след това придобива и търговската марка "Харис". Семеен е, с три деца.

----------



- Г-н Тончев, защо ГЕРБ, РБ и ПФ не се разбраха за ново правителство и защо при всичките уверения на ГЕРБ, че след вота за президент в България има нова обстановка и трябва да се мине през избори, бе направен този опит?

- Това е стилът на ГЕРБ. Знаете, че в ГЕРБ най-важните решения се взимат от лидера, който до последния момент опипва почвата и нагласява нещата така, както е най-удобно за него от гледна точка на личния и партиен интерес. В конкретната ситуация обаче основното е, че мандатът бе даден на една малка политическа сила, която на всичкото отгоре е разцепена на две. От гледна точка на неминуемите предсрочни избори връчването на мандата на такава сила бе реверанс към реформаторите от страна на президента Росен Плевнелиев, който безспорно е съпричастен на техните идеи. Мисля, че целият театър, на който бяхме свидетели, се вършеше именно затова: общественото внимание да се концентрира върху Реформаторския блок и да се повдигне рейтингът на тази част от блока, която остана лоялна на коалицията с ГЕРБ. В същото време бе очевидно, че тя няма как да се разбере с ГЕРБ по въпроса, заради който Борисов искаше да се управлява още - изработване на нова избирателна система. Партийният интерес на ГЕРБ е да се въведе такава система, която ще обслужва нея, бидейки най-масово подкрепената. Видяхме обаче, че освен ГЕРБ няма друга партия, която да стои зад подобна идея. Дори най-близките й в досегашната коалиция - РБ и Патриотичният фронт, не се съгласиха, защото има опасност просто да не присъстват в следващия парламент.

- Искате да кажете, че по-скоро се имитираше, а не се правеше сериозен опит за сформиране на нов кабинет?

- Да се опреш в момента на реформаторите в България и на ЕНП в европейски план, не изглежда особено перспективно и ще ви кажа защо. За да оценим събитията в техния процес, е важно да обхванем целия контекст на това, което се случва - не само у нас, а и по света. Свидетели сме на много сериозна ревизия, която търпи неолибералната политическа и идеологическа концепция, която 20 години доминираше в най-развитите страни. Тази концепция наложи своя мироглед над конкретните политики и върху развитието на обществата. Като погледнем резултатите от нея, виждаме, че те са силно негативни и тревожни. Най-развитите държави ерозираха фундамента, върху който стоят. На базата на износа на капитали бе разрушено производството, ерозира средната класа, работническата класа остана без работа и се превърна в чиновническа. Убеден съм, че въпросната идеология ще продължи да стои като потенциал за развитие пред човечеството, но всичко, заложено в тази, бих казал, утопия, не може да се случи в рамките на едно поколение. Очевидно е, че предстои да станем свидетели на обратния процес: засилване на националните държави. На преден план ще излязат нацията и семейството като опори за изграждането на обществото. Мисля, че последният рупор на неолибералната идеология - Ангела Меркел, ще изгуби изборите, тъй като върви срещу течението, тенденциите са срещу нея. Същото се отнася и до тези, които я подкрепят - ЕНП в Европа и ГЕРБ и другите родни контрагенти, които кореспондират с тази идеология в България. Нагласите на хората на последните избори показаха точно такава тенденция.

- Означава ли това, че Бойко Борисов не вижда глобалните тенденции и не е в крак с времето?

- Не е в крак с времето. Това личи и от факта, че той непрекъснато се опитва да взаимодейства с реформаторите, които са най-последователните застъпници на неолиберализма.

- Следващите избори очевидно ще се състоят по сегашната избирателна система, какво ще се случи на тях?

- Ако ситуацията се развие по легалния път - на 22 януари новият президент съставя служебно правителство, което организира изборите някъде в началото на април, най-голяма подкрепа ще получат двете основни политически сили. И то до степен, че всяка от тях ще бъде трудно преодолима. Според мен и ГЕРБ, и БСП могат да разчитат на около 1 милион избиратели. Според ситуацията ще бъде интересно да видим кой ще получи някакво предимство. Тези резултати ще доведат до ситуация, в която и двете формации не ще могат да се заобиколят по лесен начин. И е много вероятно тогава да се стигне до някаква формула за широка коалиция от типа на Германия - за няколко години, докато ситуацията се нормализира и се отиде на нови избори. Това е с най-голяма вероятност да се случи.

- Колко нови партии виждате в 44-тото НС?

- Има интересни явления от гледна точки на нишите, които се отварят. Има коридор за няколко нови политически субекта. Единият е на Слави Трифонов. Не се знае какво точно ще направи той, поне засега се очертава, че той няма да влезе пряко в политиката. Което значи, че няма да разгърне целия потенциал на тази ниша. Така или иначе обаче, той е фактор, който влияе. Дори да подкрепи косвено някой субект, той има сериозни шансове да присъства, при това със сериозна група, в следващия парламент. С перспектива е и проектът на Марешки. Варненският бизнесмен показа, че прави опити да разбие монопола в две важни сфери, което се оказа и политически значим факт. Не трябва да се пренебрегва и десният проект на Радан Кънев, зад който виждаме, че застава и сегашният президент, и Трайчо Трайков. Тази партия също е перспективна, тя предлага гледна точка, която със сигурност трябва да остане да се чува в политическото пространство и в парламента. Има и други интересни проекти - например този на Георги Кадиев. Той залага на по-директен контакт с избирателите. Виждаме как спечели изборите в "Младост". Това не е за подценяване, защото е район с 90 000 избиратели, един голям областен град. Там също има ниша. Цялото това изброяване показва, че хората искат промяна, нови лица. Остава да се види кой как ще изиграе политическите си карти.

- Успява ли новото ръководство на БСП да отговори на очакванията?

- Корнелия Нинова работи много твърдо, на ръба, почти извънсистемно. Засега това безспорно е успешно. Тя пое огромни рискове за президентските избори и успя. Според мен има всички перспективи да продължи в тази посока. Прави много сериозни опити за подмладяване и обновяване на партията, което също е важно и е от стратегическо значение за един по-дълъг период от време. Мисля, че поне засега тя намира верния тон и правилните стъпки и върви в успешна посока.

- Кога ще настъпи подходящият момент за промени избирателната система?

- Вероятно ще се случи в следващия парламент. Въвеждането на мажоритарен вот очевидно трябва да дойде, защото хората показаха, че го искат, в този смисъл промяната ще е полезна. Лично моето мнение е, че не трябва да правим експерименти, а да вземем немската система и да я въведем изцяло. Това са неща, които са обмисляни с години и са проработили. Много е трудно да се въведе изцяло нова изборна система, която веднага да покаже на избирателите какво може да очакват и как работи. Това е процес, който обикновено се случва в рамките на няколко избора. А промените може да се отразят драстично на резултатите и да доведат до неща, които хората не са очаквали. Което няма да е добро за страната.