Премиерът в оставка Бойко Борисов отиде на последния Европейски съвет за годината да свърши работа в коридора вместо в заседателната зала. Ако се съди по съобщенията от Брюксел, присъствието му в срещата на високо равнище на ЕС е било главно заради инструктажа, който направи на група български журналисти. В сайта на пресотдела на Европейския съвет най-продължителното видео от кратките изявления на участниците при влизане в сградата бе на българския премиер - цели 5 части!

Струпаните около Борисов кореспонденти разбраха подробно как според него трябва да работят медиите, а не какво ще обсъжда Европейският съвет. В качеството си на медиен специалист той заяви: "Всеки излиза, хейтва, говори каквото си иска, лъже, мами... И вече и в Германия, и в Щатите, забелязвате ли, колко се говори за фалшивите новини? А?! Фалшивите новини - какво ви говори на вас всичките? Че с фалшивите новини, с фалшивите лъжи, с манипулираните лъжи през медиите падат цели правителства". Журналистите трябваше да се засрамят, ако не от собствената си работа, поне от манипулациите на своите колеги. Падането на неговото правителство също трябваше да запишат на своята съвест. После изслушаха тирада с хвалби какво е свършил за България и колко високо го ценят навсякъде по света, като допуснаха важната грешка да съобщят какво е казал.



Защо е грешка ли?



Преди 36 години като млад репортер в БТА бях пратен да отразя представление в Учебния театър на ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) по повод 8 декември. За празника на българските студенти тогавашният "пръв партиен и държавен ръководител" Тодор Живков обичаше да показва топли връзки с младежта и този път бе решил да отиде на спектакъл в театралния институт. На влизане в сградата на "Раковски" №108А се ръкува със строения ръководен състав и накрая стигна до мен, защото стоях наблизо да проследя кой го съпровожда и евентуално какво би казал. Подаде ми ръка и ме запита: "Ти какъв си, бе, момче?". "Репортер от БТА", отвърнах отривисто, за да не помисли погрешка, че съм от творческия колектив. "А-ха. Знаеш ли кой е добър журналист за мен?" Погледнах го учудено, като се опитах бързо да изровя в паметта си някоя негова крилата мисъл за журналистиката. Нищо не открих. Но той нямаше време да ме изпитва и обясни: "Добрият журналист за мен не е онзи, който пише какво съм казал, а който пише какво е трябвало да кажа. Ха-ха. Айде, бегай!"

Борисов като частен ученик на Живков в качеството си на негов личен телохранител може да не е слушал възгледите му за журналистиката, но е усвоил някои от маниерите му. Той няма задръжки да наговори каквото му хрумне, а после се сърди, че



медиите го представят зле



В Брюксел създаде впечатление, че на среща със заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс, който отговаря за т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), е получил обещание специалното наблюдение над България, продължаващо вече цяло десетилетие, да бъде прекратено догодина. "Въпреки че сме от различни политически семейства (Тимерманс е социалдемократ - бел. ред.), аз не очаквах толкова ласкаво да се отнесе, така високо да оцени дейността ни особено в борбата с контрабандата и приходите в бюджета, реформите, които сме направили, и увереността, че това е правилният начин да се стигне до отпадане още следващата година на мониторинговия механизъм", каза Борисов пред българските репортери.

Проверка в администрацията на Еврокомисията показа, че всичко е точно, но като във вица: "Не е Гарабед, а Киркор, и не е спечелил лека кола, а го е блъснал мотоциклет - иначе всичко е точно". Говорителка на ЕК прати записан цитат на изявление на Тимерманс след срещата: "Днес имах добра среща с министър-председателя Борисов, за да обсъдим напредъка по МСП преди публикуването на следващия доклад през януари. Похвалих премиера за усилията му за реформиране на българската съдебна система и здравия му ангажимент за усилване на борбата с корупцията в България. Насърчих го да продължи тази борба и да покаже резултати, като например повече дела в специализираното правосъдие. Премиерът Борисов ме информира за впечатляващите резултати на неговото правителство в борбата срещу контрабандата през последните две години, довели до близо 2 млрд. евро допълнителни данъчни приходи."

Колкото и да се взира човек в това изявление, не би открил обещание, че догодина



България ще напусне специалната брюкселска клиника,



където е на стационар (заедно с Румъния) от първия ден на членството си в ЕС. Там тя е подложена на лечение от корупция на високо равнище и организирана престъпност, като наблюдаващият я консилиум всяка година мери в докладите си дали е започнала да дава положителни резултати. Всеки път заключението е едно и също: полагат се усилия, но резултати няма. Точно това казва и Тимерманс: хвали Борисов за усилията, но му казва, че все така се очакват резултати от специализирания съд, който да вкара в затвора някои корумпирани функционери от висшия ешелон. Защото няма как една държава да е наблюдавана толкова дълго за корупция на високо равнище, а контролните й системи все да не могат да забележат поне един корумпиран.

България знае, че не е възможно да бъде изписана като клинично здрава по европейските стандарти, и затова напоследък хитрува да бъде призната за частично годна да напусне стационара. "Ние говорим за отпадане на механизма и да стане така, както е във всички европейски страни - проверките да са по теми", обясни Борисов. Това означава България пак да се води болна, защото такава е клиничната й картина според докладите, но да бъде изписана за домашно лечение. Такава възможност има съгласно въведената през 2014 г. "Рамка за върховенството на закона", която е механизъм за наблюдение над всички държави в ЕС. В момента тя се прилага по отношение на Полша заради усилията на управляващата дясна партия "Право и справедливост" да ограничи върховенството на закона и свободата на медиите.

Новият механизъм има три етапа, които теоретично могат да доведат до прилагане на чл. 7 от Договора за ЕС - най-страшното наказание, а именно отнемане правото на глас на непоправимата държава, равнозначно на временно прекратяване на членството й. Процедурата е много тромава, но все пак има хипотетичен край за разлика от не по-малко тромавата процедура на МСП, която е с отворен и неизвестен край. Борисов и клептокрацията, която разчита на устойчивостта му, се надява България да спечели още време, докато единият механизъм се смени с другия. Освен това биха минали немалко години, докато "рамката" ограничи възможностите й да протака. Дотогава престъпните структури, които източват държавата и еврофондовете, биха могли да придобият по-европейски вид, като преминат към



принципа "Кради, но с мярка!"



Борисов, който доскоро живееше с илюзията, че е незаменим, защото печелеше всякакви избори, би трябвало вече да си дава сметка какво означава да си залязващ политик. Ако толкова го харесват в Брюксел, както ни уверява, сигурно биха го приели с отворени обятия, в случай че пожелае да заеме вакантния пост на еврокомисар от България. Като ветеран с два (недовършени) премиерски мандата би трябвало да се справи с всякакъв ресор. Вярно е, че няма да отговаря на квотното изискване да е жена, но може да стане като във финала на филма "Някои го предпочитат горещо": Джак Лемън (Джери, който се представя за Дафни) разкрива на обожателя си Джо Браун (Осгуд Филдинг III), че не може да се омъжи за него, защото е мъж, а не жена, но получава отговор - "Никой не е съвършен".