Първоначалната реакция, която предизвика правителствената истерия около очакваните обилни снеговалежи и застудяване, доведе до развихряне на народното творчество - "Натрупаха 20 сантиметра, но се усещат като метър и половина". Черен хумор след драмите на магистрала "Тракия", където десетки коли останаха в клопката на непочистения път и неработещите служби на Нова година.

С натрупването на снега обаче хуморът беше изместен от дебата въобще има ли държавата система за защита при бедствия и аварии и не е ли по-добре да се върне "Гражданска защита". За това помогна и правителственото театро, ръководено от премиера, който пак се намеси лично да решава "поредната криза" в държавата (след тази с мигрантите в Харманли и катастрофата в Хитрино), за да покаже, че



институциите са нищо без неговата намеса



В стремежа си да се натегнат на управляващите ведомствата влязоха в ролята на дебнещи да хванат снежинките във въздуха. През това време бяха затваряни пътища, които се третираха с химикали, но колите не се пускаха. Или пък полицаите просто спираха автомобилите, без да обясняват откъде да се мине. За тях махането на палката и отпъждането с ръка беше достатъчно, защото те не са длъжни да обясняват. Така е наредено отгоре. Кой обаче нарежда къде и как да се затварят пътища, къде да бъдат изпратени снегорини или бронирани машини на армията, с какви химикали да се третират пътищата или как да се координират със "Спешна помощ" и т.н. са все въпроси, които нямат отговор. Не само за нас, а и за властта.

И това пролича с първите стъпки на властта, когато разбраха, че към Европа се придвижва студен фронт. Вместо да се спази законът за защита при бедствия, трябваше да се намеси правителството, за да нареди на МВР да създаде щаб, който да координира институциите за борба със снега. Като за пред публика министрите декларираха какво са направили и това чинно беше разпространено от Министерския съвет - за да сме наясно, че ако го няма правителството, снегът ще унищожи държавата. Шефът на МВР Румяна Бъчварова заяви как всички институции са в готовност, а транспортният министър - че имал среща с представители на мобилните оператори. Какво обаче пише в Закона за бедствия и аварии? Дали трябва премиерът и правителството да се намесва или



това е обичаен пиар заради предстоящите избори



Според чл. 29 от закона "координацията на съставните части на единната спасителна система се осъществява чрез оперативните центрове на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР". Телекомуникационните фирми пък са длъжни да оказват съдействие при бедствие. Тук няма и дума за Министерския съвет. Премиерът и министрите могат да се намесят само в рамките на заседание на Съвета по сигурността към правителството. Около празниците обаче той не е заседавал, а и няма как да се пусне удобна стенограма, за да се види колко много прави кабинетът на ГЕРБ.

И като стана дума за правене. Освен народното творчество и говоренето за пред публиката, най-обсъжданият въпрос около падналия сняг беше дали не е добре да се върнем към системата на "Гражданска защита" отпреди промените. Основанията за подобен тип разсъждения не са малко. Главното е, че след 25 години реформи системата за защита на населението при бедствия и аварии реално не съществува. Подобно на армията реформите в сектора се правят непрекъснато, а хората, занимаващи се с гражданската защита, бяха подхвърляни насам-натам. През годините бяха съсипани областните комуникационно-информационни центрове за гражданска защита. Там имаше софтуер с опис на всички потенциално опасни обекти. Информацията, ресурсът и справянето с подобни ситуации беше в ръцете на областния управител и защото, отварям скоба, тези центрове се намираха в областната управа. След като я съсипаха и преместиха в пожарната, системата на гражданска защита едва успя да запази някои от професионалистите си като например професионалните водолази.

Само да си припомним, че броени дни преди да бъде закрито просъществувалото един мандат Министерството на извънредните ситуации



бяха пуснати за продажба част от верижните машини



на замиращата "Гражданска защита". Тогава ведомството обяви за продан 5 бронетранспортьора от софийското поделение на "Гражданска защита". Любопитно беше, че два от тях, произведени през 1984 г., бяха пуснати с начална цена 5000 лв., а други три - с 14 г. "по-млади", по 4000 лв. Разбира се, подобна техника е желана навсякъде в Близкия изток след ремонт във военните заводи се продава няколко пъти по-скъпо. В същото време буквално работещите в "Гражданска защита" останаха без техника. Това се вижда и при сегашните проблеми с преспите. На практика, ако не беше армията с нейната техника, колкото и да е стара, нито полицията, нито пожарната, нито министрите щяха да си свършат работата. И въпреки че този проблем ясен от години, МВР, към което бяха пришити остатъците от "Гражданска защита", не прави нищо.

Около реакцията на държавата на обилния снеговалеж трябва да се анализира и една друга промяна, на която лежаха редица реформатори на системата за защита на населението при бедствия - доброволческите отряди. Гражданската защита като философия е много по-отворена система от МВР и армията и трябва да работи с доброволци. Трябва да се използва много по-силно опитът на бившите военни - съкращавани или пенсионирани и оставени на улицата, да взимат експерти при различните казуси и анализи от различни сфери. Затова не малко пари бяха изхарчени по кръгли маса, на които се обясняваше как с доброволческите отряди системата ще заработи по-добре. Нищо такова обаче не се случи.

Според закона за защита при бедствия всяка община с население над 20 хил. души трябва задължително да създаде доброволчески отряди. Желаещите да се включат в тях обаче се оказаха малка заради ниското заплащане.



Пречка е и бюрокрацията



За да влязат в доброволен отряд, желаещите трябва да подготвят цяла купчина документи - свидетелство за съдимост, копие от диплома и придобита квалификация, медицинско и документ от психодиспансер, писмено съгласие на работодателя и декларация за съгласие за обработка на лични данни. Преди да стане пълноправен член на отряда, всеки преминава първоначална и специализирана подготовка по програма на академията на МВР в центровете на пожарната, Българския червен кръст и здравното министерство. Наводнението във Варна и Добрич показа колко успешно може да се използва помощта на доброволци, ако държавата знае как. В сегашната ситуация обаче почти не чухме за доброволческите отряди. Единствено доброволческият отряд за действия при извънредни ситуации във Вълчедръм се включи в помощ на "Гражданска защита". Те обаче помагаха, без да имат на разположение техника.

По всичко личи, че грешката е системна и се задълбочава с всяка изминала година. Докато всички нормални държави инвестират в по-добра защита на населението поради непрекъснато нарастване на броя и мащабите на природните бедствия, в България държавата се чуди как да се отърве от тази отговорност. Затова днес е логично се заговори за онази "Гражданска отбрана" към МО, а по-късно и Държавна агенция "Гражданска защита", които работеха без премиерът лично да ги ръководи. Защото липсата им се усеща, също както и липсата на държава.