:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,488,338
Активни 128
Страници 10,340
За един ден 1,302,066

Имат ли място небостъргачите в софийския пейзаж

Високото строителство е разхвърляно хаотично из града според инвестиционния натиск
Офис сградата "Капитал Форт" надмина по ръст дългогодишния рекордьор в София хотел "Родина".
Споровете за урбанистичния модел на развитие на София надали някой ден ще стихнат, но пък глобалната тенденция за строителство на небостъргачи все повече се разпростира и у нас. Част от специалистите са категорични, че високите сгради модернизират града и задават нови стандарти на работа и обитаване там, където се появят. Други обаче са на мнение, че градските пространства не само не печелят от високото строителство, а дори губят. Защото новите кули променят драстично уютните градски локации, засенчват красиви гледки и влияят дори на микроклимата там, където са построени.

В последните месеци три проекта за мегастроителство разделят софиянци на "за" и "против" - в "Младост", в близост до "Пирогов" и до мол "Парадайз". Къде стои Столичната община в тази драма не е твърде ясно - проектите ту получават зелена светлина, ту под натиска на общественото недоволство се връщат за уточнения, ту отново се придвижват крачка напред.

Една от причините за появата на небостъргачи в София безспорно е все по-голямото струпване на хора. Другата - новите технологии за строителство на модерни и качествени високи постройки стават все по-достъпни. Факт е, че супермодерните офиси привличат все повече интереса на чуждите компании у нас и покрай бързото развитие на IT сектора. Затова и въпреки огромната си площ появилият се през 2015 г. 28-етажен център "Капитал Форт" вече е изцяло отдаден под наем. Броят на високите сгради у нас ще расте и покрай несекващия стремеж на инвеститорите тяхната сграда да извиси ръст още по-високо в небето, признават архитектите.

Искаме или не искаме, небостъргачите (в български мащаб) вече са част от софийския пейзаж. Големият проблем за града е в ситуирането на тези архитектурни мастодонти в околната среда. Тези, които София има до момента, са разхвърляни хаотично из града според инвестиционния натиск. "По бул. "Цар Борис" има проект за две много високи сгради (в района на бул. "Акад. Иван Гешов" - б.р.). Като местоположение зоната е гранична с централната градска част. Затова и появата на всякаква сграда в този участък е рискова. Един от лошите примери за настъпление на високото строителство в близост до жълтите павета е "Cити Тауър" на пл. "Македония". Появата на тази сграда точно на това място е меко казано истинско безобразие, без приемственост и хармонично отношение към културно-историческото наследство", отбелязва специалистът по урбанистика и преподавател във Висшето строително училище арх. Борислав Борисов.

Зад 74.5-метровия гигант до централата на КНСБ стои гръцкият инвеститор "ГЕК Терна" с дъщерното си дружество у нас - фирмата "Айкон". Небостъргачът трябваше да бъде завършен през 2011 г., но кризата замрази строителството му и сега се очаква да отвори врати в средата на настоящата 2017 г. Според информация в сайта на дружеството, общата му разгърната площ е 55 000 кв.м, от които 34 500 кв.м офиси и 2700 кв.м търговски площи. Големият проблем е в това, че силуетът на стъклената кула нарушава формата на площад "Македония". В София има няколко подобни полукръгли площади, сред които е и "Народно събрание". "Площад "Македония" вече може да бъде отписан, въпреки че е специфичен, традиционен и би трябвало да е архитектурен и градоустройствен паметник на културата. С появата на високата сграда, която е в



дисхармония с градския център,



този площад вече не е същият", подчертава арх. Борислав Борисов.

Всъщност развитите европейски държави отдавна са си дали сметка, че високите сгради нямат място в историческия център на града, отбелязва арх. Димитър Андрейчин, преподавател в УАСГ и специалист по влиянието на високите сгради върху околната среда. Така например през 1973 г. на левия бряг на Сена в Париж, почти в сърцето на града, е завършена 210-метровата кула "Монпарнас". Парижани обаче бързо си дават сметка, че стъкленият гигант загрозява историческата панорама на столицата и 2 години по-късно забраняват строежа на сгради над 7 етажа в центъра. След което пък вземат решение да изолират модерните кули в западните предградия на града. Така се появява парижкият Манхатън - модерният търговски, икономически и административен център "Ла Дефанс".

Въпреки че чете лекции по история на небостъргачите в САЩ, арх. Андрейчин е сред урбанистите, които смятат, че вертикалните модерни конструкции трябва да се появяват у нас само ако е наложително. Защото, дори когато един небостъргач е ситуиран в дъното на дадена улица като търсен акцент, той пак е изолиран в градския контекст, казва специалистът. Според него мегапостройките въздействат емоционално само ако са в архитектурен ансамбъл. Тогава биха могли да формират силен естетически и визуален ефект. И да сформират заедно истински центрове за различни дейности - търговски, развлекателни, бизнес ориентирани...

Според общия устройствен план на София високото строителство трябваше да бъде съсредоточено по бул. "Тодор Александров" или т.нар. Западно направление. Засега обаче наситеният с историческа тъкан участък между булевардите "Мария Луиза", "Александър Стамболийски", "Христо Ботев" и улица "Пиротска" запази сравнително силуета си.

Според доц. Андрейчин днес един от подходящите за застрояване с ансамбъл от високи сгради район е около Централна гара. За целта обаче тази част от София трябва да получи



различен режим на застрояване



с многократно намалени отстояния между съседните сгради. Появата на космополитна архитектура в северната част на бул. "Цариградско шосе", която се оформя като един от вторичните градски центрове, вече е факт. Но пък там пешеходните връзки между двете страни на силно натоварената артерия са на големи отстояния, отбелязва доц. Андрейчин.

Идеята за вторичните градски ядра не е нова, присъствала е дори в проекта за Генерален план на София (1969-1979 г.), според който 6-ият километър на бул. "Цариградско шосе" е едно от местата, подходящи за появата на вторично ядро. Този проект обаче не се приема и столицата продължава да се развива като линеарен град - силно издължен на северозапад и югоизток със зони на труд, обитаване и отдих. А един съвременен град би трябвало да се развива в полицентрична схема - с пръстен от няколко локации около централната градска част, обяснява архитектът. Така няма да се налага жителите му от единия край да отиват на работа в другия и ще се натоварва само локалният трафик.

Печели или губи един град от високото строителство? Според част от експертите по градска среда по-скоро губи. Защото стъклените кули не само променят драстично уютните градски пространства, но и засенчват красиви гледки, влияят на микроклимата.

Такива са и опасенията, изказани от експертите към съвета по устройство на територията към Столичната община по време на първото обсъждане в края на миналата година на две от големите инвестиционни намерения за небостъргачи - "Парадайз Тауър" и многофункционалния комплекс от три кули "Гранд каньон". Тези дни обаче специалистите одобриха работния устройствен план на района на "Парадайз Тауър" с мотив, че вече отговаря на всички норми на сега действащия закон. И че новият стъклен мастодонт няма да окаже негативно влияние на околното пространство. В комисията инвеститорът представя допълнително изготвен анализ на автомобилния трафик, според него появата на кулата няма да натовари бул. "Черни връх" и "Тодор Каблешков", особено след реконструкцията на главната пътна артерия. Ако подробният устройствен план мине през всички процедури на СОС и влезе в сила, то след няколко години София ще се сдобие с още един небостъргач с ръст 215 м, който е достатъчно отдалечен от историческия център на града. А що се отнася до притесненията за гледката към Витоша, проблемът е по-скоро емоционален, смята арх. Борислав Игнатов, председател на Камарата на архитектите в България. "Гледката зависи от мястото, на което сте застанали. Ако сте достатъчно близо до една постройка, дори това да е барака, тя също ще ви попречи да виждате планината", казва арх. Игнатов. На високите сгради би трябвало да се гледа рационално. Като свръхмодерни и качествени сгради, плод на върхови технологически постижения, небостъргачите вдигат стойността на имотите в района, подчертава председателят на КАБ.

Още около един мегапроект се шуми в последните месеци в София - "Гранд каньон" на турския инвеститор "Гаранти коза" в жк "Младост". Работният устройствен план на района също бе върнат за повторно разглеждане от експертния съвет на Столичната община.



Променят ли микроклимата високите сгради?



"Да, високата сграда създава около себе си въздушно течение, може да отразява прекомерно силно слънчевите лъчи и да доведе до значително въздействие на микроклиматично ниво", обяснява арх. Борисов. По-скоро този проблем създават дългите и сравнително ниски постройки, отчита арх. Андрейчин. Температурата от двете страни на един блок с 16 входа например е различна. През 60-те години в Тулуза един голям урбанист - Жорж Кандилис - направи жилищен комплекс от навързани един за друг блокове с формата на шестоъгълници. Французите установиха, че въздухът в тези своеобразни пчелни клетки застоява. И в момента вече са разрушили част от тях, за да освободят въздушното течение. Но това, разбира се, е възможно само при едно социално строителство, зад което стои държавата, отбелязва арх. Андрейчин.

--------------------

Що е то небостъргач



Заговори ли се за небостъргачи, арх. Димитър Андрейчин, преподавател в Архитектурния факултет на УАСГ, бърза да подчертае, че небостъргачът е по-скоро въпрос на принцип, а не на ръст. Затова и според урбанистите сградата на Министерството на транспорта е първият софийски небостъргач. Въпреки своите 80 м височина тя е сред първите ни административни постройки, проектирани по класическия модел на вертикалното строителство. Появява се още през 1967 г., след нея градът се сдобива и с елегантната сграда на "Енергопроект", после и с 90-метровата на Профсъюзите, построена по супермодерна за времето си технология. До 2000 г. в София извисяват ръст девет такива административни сгради, някои дори с качества на световно ниво. През 1979 г. новопостроеният хотел "Родина" застава начело на класацията на родните небостъргачи със своите 104 м и дълги години е най-високата сграда в столицата. От челната позиция едва през 2015 г. го измества стъкленият гигант "Капитал Форт" с ръста си от 126 м.

Това, че днес стъклените кули отново настъпват още по-високи и по-модерни, е обяснимо както с появилите се пазарни ниши, така и с технологичните предпоставки. След няколко години до днешния първенец "Капитал Форт" трябва да се появи още една модернистична кула на същия инвеститор - "Скай Форт". Офис гигантът вече има разрешително за строеж и ще се извисява на 202 м над бул. "Цариградско шосе". При завършването си новият небостъргач ще се нареди и сред 20-те най-високи сгради в ЕС. Със своите 112 м височина "Милениум център", който се очаква да приюти част от наемателите си към средата на 2017 г., към този момент ще е втората по височина сграда в столицата. Три кули се вдигат и в триъгълника на булевардите "България", "Витоша" и "Пенчо Славейков".
 Комплексът "Гранд каньон" на турския инвеститор "Гаранти коза" е върнат за преработка поради опасения, че ще задръсти съвсем трафика в района, няма достатъчно паркоместа и ще закрие гледката към Витоша.
 Комплексът Sofia Capital City е мащабен проект за изграждане на ново бизнес сити с високи сгради на източния вход на София.
снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Небостъргачът при НДК
Градът.бг
"Парадайз тауър" получи зелена светлина от експертния съвет към главния архитект на София в първите дни на януари.
12
4338
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
12
 Видими 
15 Януари 2017 19:07
София не е подходящо място за небостъргачи. Калпава земна основа, висока степен земетръс! Виж тука на Кара баир е идеално. Скала и само 7-ма степен земетръс. Лошото е че стопанската активност затихна. Ще чакаме китайците.
15 Януари 2017 20:35
Поне да бяха красиви.
15 Януари 2017 22:53

Кусура ви небостъргачи. Не виждате, че в елитните ви квартали газят екскрементите на тия, дето са отгоре, сега за 40 етажа сте замечтали. Ми за тях отходни места имате ли?
16 Януари 2017 07:39
На мен ми харесва Форта на Цариградско шосе, а не ми харесва, че въпросът за "небостъргачите" се превръща в "обществен" от разни архитекти и "общественици" - които просто търсят как да попаднат в медиите. Те ни биха искали аз и другите съселяни да им казваме как да си строят вилите и как да изглеждат.
Би трябвало да има няколко просто правила около засенчването на околните сгради и транспорта до "небостъргача", и това е. Тези, които мислят за композиции, да си ги построят сами. То е ясно, че няма как всяка сграда да е произведение на архитектурното изкуство. Като има двайсет, ще се види кои са по-хубавите и кои по-грозните. В крайна сметка нещо по-неестетично от панелка в Надежда или Люлин има ли?
Какъв довод е това, че даден площад е кръгъл и оттам паметник на културата някакъв? Колко са старите сгради в София - ами безкрайно малко в сравнение, с която и да е европейска столица. И те не са никак застрашени от небостъргачи /които са планирани на мястото на разни пустеещи петна като това на бившата Аско Деница в Младост /, а най-вече от превръщането си в дребни кооперациийки, офис сгради на 5 етажа и търговски центрове.
16 Януари 2017 09:41
В крайна сметка нещо по-неестетично от панелка в Надежда или Люлин има ли?
Инфарктно задръстване в Бизнес парка, всеки ден и особено при земетръс.
Колкото до "пустеещите земи", то такива има след метростанция Младост 3, ама учудващо е, че "инвеститорите" искат да задръстят тотално булевардите в София, в случая бул. Малинов, задръстен точно около Аско Деница с шел бензиностанция, макдоналдс, една газостанция, кауфланд, била и два бизнес центъра.
16 Януари 2017 11:29
Барабар Петко с мъжете, та и София с Ню Йорк!
16 Януари 2017 14:29
Наистина, кусур ви в София и небостъргачи! Една ел. мрежа като хората нямате, предполагам че с ВиК е същото. Не говоря за сградните инсталации. Става дума за колектори, ел подстанции и др.п.
16 Януари 2017 14:58
На който не му харесват да си седи или се връща на село.
Така би се редуцирало йекането и мйекането на пейзанята.
16 Януари 2017 15:50
Предпочитам ниско строителство, най-добре къщи с дворове, повече зелени площи.
16 Януари 2017 16:51
На който не му харесват да си седи или се връща на село.
Така би се редуцирало йекането и мйекането на пейзанята.

И да мрат от глад хората???

Не си мисли, че всички са се юрнали, щото им се иска да живеят сред кореняк шопи, които се имат за кореняк столичани. Ако има обществени и частни инвестиции повечко извън столицата, то и хората няма да искат да се мешат със шопите. Но за това се иска децентрализация, която няма как да се "случи" докато кореняк шопите искат всичко да се инвестира в столицата.
16 Януари 2017 18:01
Предполагам, че сред участващите в този форум, не повече от 5 % са натрупали средства, съизмерими с разходите за строежа на един небостъргач.
Поставете се на тяхно място. И си задайте въпроса, ако искате да инвестирате тези средства в небостъргач, кой "адрес" в България бихте избрали?
17 Януари 2017 13:24
Един от лошите примери за настъпление на високото строителство в близост до жълтите павета е "Cити Тауър" на пл. "Македония". Появата на тази сграда точно на това място е меко казано истинско безобразие, без приемственост и хармонично отношение към културно-историческото наследство", отбелязва специалистът по урбанистика и преподавател във Висшето строително училище арх. Борислав Борисов.
--------------------------------------------------------------
Има си приемственост! "Cити Тауър" е точно до централата на КНСБ. Висока точно колкото нея. И безспорно изглежда по-добре от КНСБ-то.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД