Утре откриват срещата на лидерите на глобалния бизнес и световната политика, събирани всяка година от Световния икономически форум (СИФ) в курортите Давос и Клостерс, кантона Граубюнден, Швейцария. Форумът се счита за люлка на глобализма и крепост на либералната мисъл. Там най-непримирими конкуренти се събират "да подобрят света" ("committed to improving the state of the world" е мотото на СИФ). Наистина в програмата присъстват най-значимите за света теми. За седмица световният елит се събира на едно място (форумът трае три дни, с понеделника за пристигане и петъка за отпътуване, тъкмо запълва една работна седмица, част от участниците добавят "дълъг уикенд" за лични срещи преди или след форума). В това време извън официалната програма не спират частните събития - презентации на проекти, коктейли, обеди, вечери, няколко хиляди участници прекарват десетки хиляди часове в срещи. Тук си дават дума и се стискат ръце за огромен брой сделки и стратегически съюзи. СИФ с гордост определя своя форум като



модел за публично-частно партньорство,



където глобалният бизнес общува с президенти, премиери, министри и се обсъждат проекти, често се договарят сделки за милиарди до стотици милиарди. А иначе форумът развива принципите за морален бизнес и корпоративно управление (corporate governance) и е трибуна за люта критика на онова, което наричат "олигархичен модел" (сливане на власт и бизнес) и "приятелски капитализъм" ("crony capitalism", което се определя като практика на толериране и подпомагане на отделни фирми, чиито шефове и собственици са (близки) приятели на властващите в страната). Логично глобалният капитализъм гледа с лошо око на капитализма в тесен кръг и на възможността "приятелчета" (cronies) на властта да отмъкват сделки, публични проекти и обществени поръчки под носа на големите. Търговете трябва да се правят така, че като си голям и глобален, да получаваш по-лесно поръчки, платени с публични средства. Щом си по-голям, значи си по-добър и по-честен. Всеки знае, че олигархичният и приятелският бизнес са корупция, но сделките, които чужди посланици и сенатори пробутват на аборигените не са. Десетилетия това бяха аксиоми за добрите практики. Днес обаче



системата е сериозно заплашена,



защото, преди да приключи срещата в Давос, във Вашингтон президент на САЩ ще стане човек, остро нападан заради приятелски сделки и считан за враг на глобализма. Не случайно екипът на новия президент отказа да присъства в Давос, а една от дискусиите на форума е под надслов: "Не е ли Тръмп наша обща грешка?". Основната тема тази година е "Отзивчиво и отговорно лидерство" ("Responsive and Responsible Leadership"). От предварителното представяне личи, че в тази формулировка се крие призив към ново определение на "отговорността" на политиците, която вече не трябва да е (само) към техните избиратели и законите на тяхната страна, а много по-широка, към "основните ценности" (core values) и ще се мери по способността им "да печелят доверие", т.е. доверието на "международната общественост". Като главно зло са изведени "популизмът" и опитите му да противопостави "егоистичните" национални интереси на универсално добрите, глобални, "основни ценности". Виждаме все по-изчистена риторика, очертаваща



два полюса на интереси



в съвременния свят, които все по-трудно ще могат да се съвместяват: глобализъм и национализъм в политиката и икономиката. През последните 20 години глобализмът беше единствената и неоспорима истина за доброто и правилното. Другото беше корупция, олигархия, приятелски капитализъм, популизъм, егоизъм. Миналата година главният въпрос в Давос беше как да възобновим глобализма ("reboot the global economy"). Каквито и отговори да е намерил глобалният елит, сигурно са били грешни, действията - неуспешни, защото днес стои въпросът как "глобалната икономика" да се опази от демонтирането на глобализма, което вече започва. Със заклинания, обвинения и очернящи етикети не стана. Опонентите атакуват глобалистите с обвинения, доскоро запазени за проповедниците на глобалното добро, за тях



глобализмът е гигантска корупция,



насочена срещу интереса на нациите и "усърдно работещия човек". Според идеолозите на икономическия национализъм срещите в тесен кръг на глобалния бизнес с политици като форума в Давос не са нищо друго освен "хипермаркети за политически услуги", където глобалните фирми пазаруват с отстъпка и на промоционална цена. Вместо приятелски връзки тук се ползва пряко договаряне, а брокерите на влияние са международните организации, "неправителствени" лобисти и глобалните консултанти, все част от затворения кръг на глобалния елит. Струва ми се, че има твърде много общо между тези два все по-остро нападащи се лагера на световната (а и на местната) политическа сцена. Всеки от тях е прав и чудесно осветлява греховете на опонента си. А аз не мога да преценя кой от двата типа корупция е по-опасен за "публично-частното партньорство": корумпираният глобализъм или пък олигархичният модел и приятелският капитализъм, които се представят като икономически национализъм. И все пак може би защото не съм нито собственик, нито директор на глобална компания, някак си доктрината на национализма ми е по-симпатична, а потенциалните му пороци ми изглеждат по-домашни, по-разпознаваеми и по-лесно преодолими. Блазнещо е да си мислим, че ерата на глобализма свършва и сме пред прага на ново начало. Опасявам се, че тази надежда е само поредната илюзия, защото новото начало има не по-малко недъзи от системата на глобализма. И все пак е надежда.