Канада може много скоро да се превърне в първата "постнационална" държава в света. Канадското правителство, както и мнозинството от населението, вярват в ценността на имиграцията. За това говорят и официалните данни, според които северноамериканската страна е приела приблизително 300 000 новодошли през м.г., включително 48 000 бежанци, които Канада иска да станат нейни граждани. В последно време нараснаха опасенията относно приемането на неженени арабски мъже, но по принцип Канада приветства хора от всички вероизповедания и части на света. Торонто понастоящем е най-разнообразният град на планетата, като половината от жителите му са родени извън Канада - Ванкувър, Калгари, Отава и Монреал не са по-назад. Годишната имиграция се равнява на приблизително 1% от настоящото население на страната, което наброява 36 млн. души, пише изданието "Бизнес инсайдер".

През октомври м.г. авторитетното сп. "Икономист" дори разтръби "Свободата се премества на север: Примерът на Канада за света" на корицата си, илюстрирана със Статуята на свободата с ореол от кленов лист и придържаща стик за хокей. Вечерта на американските президентски избори официалният сайт на имиграционните власти на Канада се срина заради неимоверно нарасналите посещения, очевидно на хора, неможещи да понесат да живеят в САЩ при новия президент Доналд Тръмп. Разбира се, 2016 г. също така беше година, когато много западни страни се обърнаха гневно срещу мигрантите и бежанците, обвинявайки ги за редица недъзи в страните си. Логично се надигна силна националистическа вълна. На фона на такива твърди позиции ангажиментът на Канада да приема хора от цял свят на пръв поглед изглежда почти наивен. Но той не е, твърди "Икономист". Има практически съображения вратите на страната да бъдат оставени отворени. Започвайки през 1990-те години, ниската раждаемост и застаряването на населението започнаха да забавят естествения ръст на канадското население. Преди 10 години 2/3 от увеличението на населението е било благодарение на имигрантите. До 2030 г. се очаква процентът да стигне 100. "Икономическите ползи са също очевидни - разнообразието подхранва, не подкопава, просперитета", смята "Бизнес инсайдер".

Десен популизъм, ксенофобия, капсулиране - така накратко може да се определи ритъмът, в който живееше западният свят през 2016 г. В САЩ Доналд Тръмп спечели президентските избори, а едно от важните му предизборни обещания беше да издигне стена по границата с Мексико. Мнозинството британци пожелаха страната им да напусне ЕС, като един от основните им аргументи също беше свързан с нуждата от по-голям контрол над миграцията. Крайнодесните партии в почти всички европейски страни са във възход и навсякъде искат да спрат миграционния поток. Единственото голямо изключение се нарича именно Канада. Сегашният либерален премиер Джъстин Трюдо спечели изборите през октомври 2015 г. и с обещанието за повече, а не за по-малко мигранти, включително бежанци от Сирия. Неговият консервативен съперник Стивън Харпър пък използва предизборната кампания, за да настройва хората срещу мюсюлманите. По-късно, вече като премиер, Трюдо лично посрещна пристигащи на летището в Отава сирийски бежанци. Понеже либералната миграционна политика има традиции в страната на клена, този дебат изцяло отсъстваше от темите в предизборната кампания. Канада обаче до голяма степен



сама си избира какви чужденци да приема.



И това важи както за икономическите мигранти, така и за бягащите от граждански войни. И като абсолютна стойност, и като дял от населението, приетите м.г. 300 000 са значително по-малко от мигрантите, дошли в Германия през последните две години - 2015 и 2016 г. Затова пък Канада от години приема по толкова много мигранти. Освен това чужденците са желани, а държавата води съответната политика - за контролирано привличане на мигранти в страната, пише "Дойче веле". Т.г. канадските власти обещаха да премахнат визите за българи и румънци, след като двете страни подкрепиха търговското споразумение между Канада и ЕС.

Все пак не всички канадци са съгласни с това. В Канада също има единични нападения срещу джамии и синагоги. Но 80% от нейните жители смятат, че новодошлите чужденци обогатяват страната. Канадската общественост и големите партии дори са на мнение, че квотите за прием на мигранти трябва да бъдат завишени. Мултикултурализмът в Канада е правителствена политика и отдавна не е мръсна дума, както в много европейски страни. Според данните от преброяването на населението през 2001 г. в Канада живеят 33 етнически групи с повече от 100 000 души. А десет етнически общности дори наброяват над един милион души. 16% от населението на страната са спадали към "видимите малцинства". Така канадската статистическа служба обозначава хората, които не са нито коренни жители, нито произхождат от Европа. Десет години по-късно - през 2011-а - те вече са били 19% от населението на страната. Прогнозите са, че през 2030 г. "видимото малцинство" ще съставлява цели 33% от населението и вече няма да може да бъде определяно като малцинство.

Канадският автор и ръководител на Института за канадско гражданство Чарлз Форън обясни откритостта на своите съграждани в британския в. "Гардиън" с чисто прагматични съображения. Днес единодушното мнение е, че "многообразието насърчава благосъстоянието, а не го погребва". За разлика от американците, които очакват, че идентичността на мигрантите ще се размие в общата американска култура, Канада залага на многообразието и не оказва натиск за адаптация към местната култура. Тоест канадската политика за миграцията и интеграцията не цели нито претопяване,



нито създаването на хомогенно население,



както е в Европа. Тази политика оказва влияние и върху идентичността. През октомври 2015 г. премиерът Трюдо заяви за в. "Ню Йорк таймс", че Канада вероятно ще стане "първата постнационална държава" в света, в която няма "основна идентичност". Показателно е, че това изявление не предизвика никакви вълнения или недоволство в Канада. В Германия например, където се води дебат за т.нар. "водеща култура", всеки политик ще си спечели антипатии, ако изрече подобно нещо.

Канадският философ Маршъл Маклуън, който въведе понятието "глобално село", заяви още през 1963 г. година, че "Канада е единствената страна на Земята, която може да се оправя и без национална идентичност". Резултатите от последната анкета на института Angus Reid от октомври 2016 г. показват известни противоречия: 68% от анкетираните заявяват, че са доволни от интеграцията на мигрантите, които познават. Също толкова голям дял от участниците в допитването обаче очаква мигрантите да се адаптират по-добре, а цели 79% смятат, че миграционната политика трябва да служи на икономическите интереси и тези на трудовия пазар, а не на желанието на хората да бягат от кризисните региони.

Представителката на консервативния лагер Кели Лейч е против сегашната миграционна политика и се опитва да подражава на Доналд Тръмп. "Елитите се държат така, сякаш миграцията не е тема", казва тя напълно в стила на бъдещия американски президент. Лейч пледира за това, че силите за сигурност трябва да правят щателни проверки на всички мигранти, като визира преди всичко мюсюлманите. През май консерваторите ще си избират нов председател и Кели Лейч води в надпреварата. Ако тя се пребори за лидерския пост, на следващите избори може да се изправи срещу либерала Трюдо. "Не са изключени изненади от популистите и в Канада. Същите сили, които направиха възможен Брекзит във Великобритания и Тръмп в САЩ, ги има също и в Канада, макар да действат по-приглушено", предупреждава Франк Грейвс от Изследователския институт EKOS по повод изявленията на Кели Лейч.