Наглото отношение на държавната администрация и на държавните структури към българите се превръща в традиция. Особено когато трябва да се оправдават за собствените си провали. Трудно е обаче да се намери точно определение за онова, което се случи с транспорта в последните две седмици, когато снегът и студът буквално парализираха държавата. Първо от регионалното министерство и от пътната агенция нападнаха шофьорите, че изобщо са на пътя и очакват шосетата да са проходими. А ако не са и няма как да станат - да има навременна информация, сигнализация и мерки за спиране на движението достатъчно време, преди да е станало късно и да се налагат "чудеса от героизъм" начело с премиера за спасяване на закъсалите.

В петък от ръководството на държавния холдинг БДЖ достигнаха върха на нахалството (има и по-силни думи, но са съставомерни). Шефовете на загиващата държавна структура си позволиха да нарекат терористи своите пътници. Причината - заради непрекъснатите закъснения хората от пътническия влак от София за Мездра блокираха с телата си линията при гара Илиянци, спряха така наречения експрес за Горна Оряховица (в България експресни влакове просто няма, каквото и да се казва) и го принудиха да се движи зад пътническия.

"Решението да се спре влак може да се приближи до терористичен акт. Да скочиш на релсите трябва да бъде наказуемо, защото не знаеш дали не скача атентатор", казва управителят на "БДЖ - Пътнически превози" Димитър Костадинов в петък. Горката Ана Каренина, добре, че не се е родила 150 години по-късно, кой знае как щяха да я нарекат. Но това покрай другото. Че това далеч не е първият протест - от холдинга предпочитат да не си спомнят.

Когато по телевизиите и по социалните мрежи бяха разпространени кадри със сняг в коридорите и по седалките в купетата, виновни пак се оказаха пътниците - кадрите били от вагони в депо, които тепърва щели да се подготвят за път...

Всъщност истинският терорист от дълго време насам са самите БДЖ. Покрай лошото време в последните две седмици



лъснаха всички замазвани провали



Закъсненията на българските влакове и това, че разписанието е нещо, писано за отчетите и само за да го има, са факт от дълго време. Но от няколко месеца насам нещата започват да излизат извън контрол. Някой може да е забравил, но през миналата година бяха намалени или спрени влаковете по десетки линии. Последваха протести на хората от засегнатите населени места. Оправданието тогава беше, че не са ефективни и че няма достатъчно локомотиви. На фона на масовото недоволство от есента на миналата година част от тези линии бяха възстановени. Е, тези дни без предупреждение някои от най-ползваните крайградски влакове пак бяха спрени. Пак защото няма локомотиви. Закъсненията достигаха до 6-7 и повече часове, а влаковете по някои направления направо бяха отменени. Пътниците чакаха с часове на началните гари, за да пристигне влак отнякъде, та да му се вземе локомотивът и те да потеглят, пък докъдето и когато стигнат.

Обяснението - лошото време. Двадесетина локомотива се блъснали в преспите и отишли на ремонт. Други също били в депата. От холдинга дори си посипаха главата с пепел, че е можело да спрат влаковете превантивно, още преди снега, та да няма такива сакатлъци. На този фон от Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт от години сигнализират, че локомотиви се продават на безценица и след ремонт продължават да се движат в чужди страни. Къде са снегорините на БДЖ и годни ли са изобщо за работа - да не питаме.

Железници като българските няма в нормалните европейски страни. Този вид транспорт се приема за скоростен, удобен и е алтернатива на автомобилния, а някъде - дори на въздушния. В България той е загиващ. Отмиращ. Просто защото освен шосетата в Източна България дни наред останаха блокирани и линиите. А една от най-абсурдните ситуации бе в София, където част от закъсненията станаха заради замръзнали стрелки на коловозите.



В ремонта на гара София отидоха десетки милиони



- за топлоизолация, дограма и боички. А, и за една спортна зала, в която премиерът, тогава не в оставка, Бойко Борисов, би дузпички. Как тогава температури, които дори не са екстремни за България, блокират най-централната ти гара - от холдинга не казаха.

За сметка на това признаха, че влаковете били бавни - средната им скорост била 50 километра в час. Може и да е вярно. Тук-таме. Всъщност по някои трасета влаковете едва-едва пъплят. Неслучайно българите са най-недоволни от жп транспорта в целия Европейски съюз. Пътниците намаляват с 8-10% всяка година. В резултат линиите стават нерентабилни и за поддържането им се налага дружеството да ползва държавна субсидия. В момента



собствените приходи на компанията за пътнически превози са едва 20%,



а 80% идват от държавната хазна, тоест от всички данъкоплатци.

Но това сякаш не е достатъчно - холдингът иска още и още. Може да е ирония, но ръководството на холдинг БДЖ бе избрало точно деня след блокадата в Илиянци, за да се похвали с успехите си. Шефът на холдинга Владимир Владимиров изнесе данни, че от 2009 г. насам дълговете били стопени от 849 на 445 милиона лева. Това било резултат на проведените реформи, съкращения и продажбата на ненужни активи, локомотиви и друга техника. Нужни били и едни 380 млн. лв., за да се купят нови влакове и вагони. И тъй като холдингът вече няма резерви, чака тези над 800 млн. лв. от държавата.

Не бива да се спира процедурата за концесия на летище София, призоваха от холдинга. От спорната и оспорвана концесия държавата се надява да вземе над 1.2 млрд., 600 млн. лв. от които да "хариже" на БДЖ. Нотификация за откровената държавна помощ от Брюксел засега няма. Пък и самата концесия е под въпрос. Тогава? Бюджетът да даде парите, настоя Владимир Владимиров. Според него, ако не трябвало да бъдат плащани задълженията, БДЖ щели да са в цветущо положение.

Реално, дори и милиард да получи, БДЖ просто пак ще изпапкат парите и нищо особено няма да се промени. Скоростта няма да се увеличи - България вече се отказа да обяви за приоритет линиите в посока север-юг, макар че развитието на жп транспорта, не на шосейния транспорт, е приоритет на ЕС. Парите от Евросъюза ще отидат единствено за забавени проекти по направлението Пловдив - Свиленград и Пловдив - Бургас. Между новите трасета, проектирани за само 160 километра в час, остават участъци тапи. А бърз влак до Видин или до Русе, да не говорим за Силистра - забравете. Така че, колкото и нови влакове и вагони да се купят, средната им скорост най-много да продължи да пада.

Не е ирония, но дори "царските" влакове - мотрисите "Сименс" - скоро може да се окажат извън строя, макар и само десетинагодишни. Наскоро БДЖ обяви поръчка за тяхната поддръжка за 137 млн. лв. за 5 години. Според информация на в. "Дневник" поръчката е с предизвестен печеливш от чужбина, тъй като в България нямало кой да осигури тази поддръжка. Впрочем имало една фирма, но й бавели лиценза... Защо БДЖ не развиват свои структури за поддръжка - никой не казва.

Но това са подробности за друг анализ. Които не отменят факта, че БДЖ се държат крайно нагло с клиентите си и отявлено ги тероризират. И ръководството продължава да живее с чувство за всепозволеност и с усещане за безнаказаност. Когато държавата се е отказала да търси отговорност за начина, по който се управлява собствеността й, остава само един изход - да бърка отново и отново в джоба на данъкоплатците, за да кърпи пробойните от некадърността на собствените си служители.