Битката за места в парламента вече започна. И пред десните, и пред левите стоят за разрешаване ключово важни и стратегически за формиране на бъдещото правителство въпроси. Най-важният от които е за партньорите. ГЕРБ имат Марешки и някоя дясна формация - коя и каква тепърва ще разбираме. БСП ще решава на конгреса си промените в коалиционната си политика. Само припомням, че този въпрос пред левите е с десетилетна давност - още от началото на 90-те години на миналия век той не успява да намери своето ефективно решение. В българското ляво политическо пространство структурирането е - една голяма партия и купчина твърде малки. Много и твърде научни са аргументите за несъстоятелността на този модел. Важният извод е, че от него не се ражда политическо качество.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова отправи две, на пръв поглед,



твърде противоречащи си послания



- за партийна амнистия и за широко отваряне на партийните листи за гражданска квота. Всъщност това са послания, насочени към напълно различни аудитории. Идеята за повишаване на изборния резултат чрез включване в листите на социалистите на личности със собствен авторитет и влияние не е нова. И е доказала ефективността си. Вероятно и този път ще доведе до увеличаване тежестта на парламентарната група. При това с много редки изключения, такива народни представители са полезна придобивка на фона на вечните спорове, претенции и амбиции на партийните им колеги. И не на последно място - наличието на преференции снема напрежението в организациите в страната, че външни хора на "техен гръб" заемат местата им в партийните листи.

Що се отнася до амнистията, тук нещата са доста по-трудно предвидими. Ако не приемем, че тези думи са предизвикани от споровете в БСП относно възможната коалиция с АБВ. Публична тайна е, че основни фигури в ръководството на социалистите бяха и остават страстни защитници на идеята, че Първанов и неговите хора трябва да останат - сега вече - да се върнат в лоното на партията. Тяхната логика днес е естествена - АБВ е парламентарно представена партия. Нещо повече, в сравнение с останалите коалиционни партньори на БСП те имат най-сериозно електорално присъствие. Отвъд тази почти "природна" по естеството си логика обаче съществуват политическа целесъобразност и организационно-персонални пристрастия.

За втори път непосредствено преди избори



БСП сама си създава казуса "обединение"



с АБВ. Всички помним как завърши той при президентските избори. Единственият резултат беше куцото влизане на Радев в кампания, което - за негов и на БСП лидера късмет - беше компенсирано многократно от серията тежки политически грешки на ГЕРБ. Ще се получи ли този път търсеното от групата първановисти в БСП коалиране с АБВ?

На този въпрос отговорът не е много сложен. При президентските избори нямаше никаква нужда от формално обединение, а само от единение на левите избиратели. Защото политическият ефект от всяко партниране между партии е по-скоро в сферата на нови хоризонти и надежди, които мотивират избирателите, отколкото в простите аритметични сборове на гласове. Те никога не успяват - нито в десетилетните разпади и обединение, демонстрирани от СДС, нито в тези при левицата. Следователно, пита се - какъв ще е психологическият ефект от предизборна коалиция БСП-АБВ?

Първо, вътре в БСП това ще предизвика усилване на и без това нагнетяващото се съперничество за присъствие в първите места в листите. Второ, избирателите и на левицата в тези избори ще решават по имената, не толкова по партийните цветове. Трето, подобна коалиция ще прибави към резултата на социалистите не повече от 1.5%, с които разполага към днешна дата АБВ. Четвърто, подобна коалиция



не внушава сила и потенциал за управление



- с други думи, не може да играе ролята на силен мотивиращ вота фактор.

Списъкът може да продължи, но едва ли има смисъл да се доказва, че за БСП подобна коалиция е политически безсмислена. Ключът към успеха на предстоящите избори не е в коалициите преди избори, а в хората в листите и техните възможности да мотивират подкрепа и доверие.

Ясно е, че за АБВ това е жизнено важен ход - те търсят политическото си оцеляване. Затова знаковите им фигури щели да сядат на последния ред. Впрочем, те така заявиха и когато бяха в БСП. Затова трябва да приемем думите им само като символ. В реалността няма никакво съмнение, че те ще продължат да са основните фактори в партията си, точно както няма съмнение кой всъщност взема решенията в софийската организация на БСП. Защото в една партия няма значение кой на кой ред седи. За разлика от фирмите например партиите са такива организации, в които лидерството не е просто функция на един стол.

И така, ако трябва да обобщя, БСП може и да може да си направи коалицията с АБВ. Но от това



политическата полза на тези избори за нея ще е нулева



Освен ако не държи да направи изкуствено дишане на бившите си съпартийци. Което действие може и да има, но може и да няма стратегически смисъл. Защото резултатът му пак ще зависи от това как БСП ще успее да се активира и съживи като партийни структури по места. При това парадоксът при левицата е, че властта като възможна перспектива не е позитивен фактор за укрепването на организациите.

Остава моралната страна на въпроса. В крайна сметка хората, които са в БСП и в АБВ днес, са същите онези хора, които заедно са водили битки, преодолявали са трудности и са били заедно в тях. Днес са разделени. От една страна е тезата - това са нашите другари. От друга страна е въпросът - какво ги раздели. И докато и от двете страни не си отговарят честно на този въпрос, никакво обединение, дори и формално такова, не би могло да обедини разединените "бивши". Моралният проблем е трябва ли да останат политически съперници новите, младите и неучаствалите нито в общото, нито в разделението. В политиката отговорът на този въпрос е в идеите, действията и политиките, които изразяват и защитават двете организации. Затова логиката на възможното обединение е СЛЕД, а не ПРЕДизборно. Докато за обединение и в двете партии се говори преди изборите, а след изборите се застава на радикално противоположни политически позиции, нито след, нито предизборно то ще има смисъл.