Пазят ли ни наистина агенциите и комисиите, създадени и финансирани от бюджета, за да защитават потребителите. Особено когато става дума за храни? В рамките на няколко дни дойдоха информации, които за пореден път водят до сериозни съмнения. И до повече въпроси, отколкото отговори.

От една страна, е мудната работа на институциите. От друга - ниският размер на глобите и санкциите, които могат да налагат. От трета - възможността за непрекъснати обжалвания и оспорвания в съда. При тях много често санкциите отпадат, а при темпото на работа на правосъдната ни система наказанието, дори и да дойде, е твърде закъсняло.

Поредни два абсурда се случиха в рамките на няколко дни. Част от лютеницата на пазара се оказа сладка като петмез. Голяма верига магазини пък е цакала редовно клиентите си с по-високи от обявените цени. Дотук нищо изненадващо - опити за заобикаляне на правилата има винаги и навсякъде. Въпросът е дали контролните органи ги позволяват.

Случаят с лютеницата бе разкрит от асоциация "Активни потребители". Впрочем, в последно време тя върши в пъти повече работа, отколкото държавната Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ), призвана именно да следи, както сочи и името й, потребителите да се чувстват сигурни какво купуват. Агенцията може да се похвали с бюджет в милиони и с почти 3000 експерти. Но не и с особени резултати.

Случаят с измамата с цените пък е от Пловдив, където се оказа, че буден гражданин хванал в измама известна търговска верига. Е, тя е "осъдена", но да плати 300 лв. юрисконсултски възнаграждения, след като иск срещу нея завежда Комисията за защита на потребителите (КЗП). Потвърдена се оказа и глоба от 1200 лв., посочена в съдийското решение, разпространено с две седмици закъснение от КЗП, като санкция от 122 лв. Станала "техническа грешка".

Далеч по-показателното е, че става въпрос за случай от 2011 г., който намира решение, едва сега. А част от наказанието на измамника е "да се покае" с няколко публикации в пресата. Самата компания пък не смята, че има вина, и дълги години обжалва.



Какво следва за самите потребители?



Нищо - който платил повече, платил. Нищо, че самата комисия разполага с антураж от 171 експерта. Годишно за комисията отиват 2.5 млн. лв. и още 735 000 за "издръжка". Отделно - по програма "Конкурентоспособност" КЗП ще получи 5.8 млн. лв. за "повишаване ефективността и ефикасността на услугите". Как ще се измери реалният ефект от вливането на тези средства не се знае, но договорът за парите вече беше сключен в края на миналата година. А от КЗП отчитат, че работят - общият размер на сумите по издадените от КЗП през миналата година наказателни постановления е близо 3 300 000 лв. Колко от тях са събрани, не се уточнява. Колко хора са се присъединили към т.нар. колективни искове - не се знае.

Комисията все пак работи по закона и ако той е калпав, а глобите - мижави, проблемът е нормативен. От друга страна обаче, експертите могат да бъдат по-смели. Те не бива да жалят този или онзи, а да глобяват наред, въпреки че приходите от глоби отдавна не попадат в бюджета на контролния орган, а в централния бюджет и част от тях вероятно не са особено мотивирани. "Как при заплата от 500 лв. да съставяш актове за милиони?!", възмути се преди време ръководител на друга контролна институция. Така е, но в същото време каква е гаранцията, че ако получаваш повече, това ще води до по-чести и по-безпристрастни проверки?

Ако оставим настрана работата на КЗП и "будната" съдебна система, чиито решения не се коментират, наскоро в Народното събрание бяха приети законови промени, според които потребителите могат да съдят провинените фирми. Но... само с



касови бележки, които доказват съответната покупка



Е, кой си пази фискалния бон от маслото, което е купил за новогодишната баница през 2012 г. например? Или за бензина, зареден на път за концерта на Роби Уилямс в Бургас през 2015 г.? Ясно е, че става въпрос за малцина, които най-вероятно няма да губят енергия и време за битка с предизвестен финал. Самата съдебна система и без това непрекъснато се оплаква от претовареност. За нейната работа впрочем пак плащат всички данъкоплатци. Но когато една санкция идва след 5 или 6 години, ефектът от нея е нулев.

"Активни потребители" най-често показват как и дали контролът си върши работата. Без държавна подкрепа и бюджетна издръжка в милиони само в рамките на около година от "Активни потребители" доказаха с тестове, че сиренето е пълно с вода, а има и необозначено палмово масло, както и малко алхимия за твърдост и добър външен вид; че лютеницата има твърде много захар, макар браншовият стандарт да го позволява; че в част от майонезите няма яйца, а оцетът не е точно оцет.

Реакцията на съответните браншове винаги е еднозначна - на асоциацията й плащат, за да съсипе нечий бизнес. Изследванията са правени в неакредитирани лаборатории. Всъщност изследванията, правени в лаборатории у нас и в чужбина, обикновено показват едно и също - че институциите у нас спят и така гарантират комфорт на част от фирмите. Ако се спрем на актуалната тема за лютеницата, проблемът е и в т.нар. браншови стандарт, който позволява тя да прилича повече на мармалад, отколкото на солена разядка.

От "Активни потребители" дори разкритикуваха стандарта и го определят като "ведомствен" - с него големите производители въвеждат определена индустриална технология, която отговаря на техните изисквания, но категорично силно се различава от разпространените домашни рецепти. Например - браншовият стандарт позволява добавяне на нишесте и съдържание на захар до 16%. Или казано по друг начин, стандартът приближава лютеницата към сладкарските изделия. В същото време обаче в него са



пропуснати редица изисквания - например за забрана за използване на консерванти,



оцветители и други технологични добавки, изтъкват експертите.

Изследването установи и друга иновация - след 2 месеца анализи в български и чуждестранни лаборатории в една от лютениците имало олеамид - производно на мастна киселина, съдържаща се в зехтина. В микроколичества олеамид се среща в човешкото тяло, но при по-големи концентрации е биологично активно съединение. Той има силно изразено действие на седатив, т.е. действа като приспивателно. Присъствието на олеамид в храни е крайно нежелателно и може да представлява риск за здравето на хората, смятат от "Активни потребители". Но Агенцията по храните не се трогва.

Че БАБХ тича след вятъра, не е новост. Да сте виждали скоро или някога подобно изследване на храни с конкретни марки и показатели? То не е невероятно скъпо, че да не може да се прави поне веднъж-два пъти в годината за различни продукти. Примерно за колбасите, кренвиршите, готовите кайми, хляба, пък ако щете и сладкарските изделия или газираните напитки. След публикуването на тестовете за лютеницата обаче от агенцията единствено се впуснаха в обяснения, че олеамидът не е наркотик.

И отрекоха тестовите резултати на "Активни потребители". Те не можели да се ползват за целите на официалния контрол, тъй като не са проведени в акредитирана лаборатория, става ясно от съобщение на БАБХ. Явно обаче "неофициалният" канал е по-работещ и потребителите му вярват повече. Той показа, че от много захар не са били пощадени и част от широко рекламираните "детски лютеници".

Все пак добрата новина е, че във всички 12 изследвани продукта не са установени добавени синтетични оцветители, заместители на слънчогледово олио или вложено тиквено или картофено пюре. Под въпрос остава дали лютеницата е сладкарско изделие. Нещо, което трябва да провери БАБХ. Но преди това явно трябва да се промени прехваленият браншови стандарт, който позволява направата на мармалад от доматено пюре, много захар и малко чушки. Отсега обаче е ясно, че с времето технологиите и стремежът за извличане на максимални печалби все повече отдалечават някои продукти от понятието за истинска храна.

Контролът на храните трябва да бъде безкомпромисен, а проверките - непрекъснати. В противен случай логично изниква въпросът защо плащаме издръжка на държавни структури, а получаваме информация от частна организация, която периодично излиза с пъти по-пълни и обобщени данни. Колкото до контрола от останалите органи, сред които и Комисията за защита на потребителите - не е важно колко проверки са извършени. А какъв е резултатът от тях, колко са наказаните и каква част от глобите реално са събрани. Другото е гол пиар. В него и КЗП, и БАБХ в последно време са особено силни.