Агресията върху ученици и учители се превърна последните години в норма за българското училище. Това, че всеки пети тийнейджър е жертва на някакъв вид насилие в клас, или пък че 65% от педагозите се оплакват от психически тормоз от възпитаниците си, вече не трогва почти никого. Проблемът трябваше да ескалира до крайност и 25 третокласници да бъдат буквално изведени от училището си заради тормозещ ги съученик, за да се вгледаме отново в него и да се запитаме защо продължават да се случва подобни неща и могат ли и как да бъдат преодолени. Казусът за пореден път показа безсилието на институциите, както и пробойните в новия училищен закон.

............

Учители и експерти твърдят, че случаят с 19-о СОУ "Елин Пелин" в столицата е неприятен, но не и уникален, защото всеки ден в класните стаи се случват какви ли не ексцесии. Само януарската хроника на посегателствата в родните школа е достатъчна да се очертаят мащабите на проблема - "26-годишна майка от Севлиево наби учителката на детето си", "Майка и син от Вършец пребиха ученик", "Трима гимназисти от Бургас пребиха деветокласник" и т.н., и т.н. Историята в 19-о училище обаче беше забелязана заради някои особености. Цял клас - 3-ти "В", трябваше да бъде преместен в заседателната зала на община "Красно село" като последен и отчаян опит децата да бъдат отървани от свой агресивен съученик, който тормози от месеци дори учителите. Оказа се, че половин година училищното ръководство е оставено да се бори само с проблема, въпреки че куп институции би следвало да му окажат съдействие. Оказа се още, че най-лесната мярка е и най-често прилаганата - цялата система вдига ръце от детето и вместо да му помогне и да лекува проблема, само го прехвърля като горещ картоф от училище на училище. Така за своите невръстни три училищни години момчето е пред прехвърляне в трето училище. Всеки може да се досети колко му помага това.

Какво ни казват детайлите по случая с 19-о СОУ?



По чиновнически



Проблемите на 9-годишното дете започват в най-ранна детска възраст, но никой не обръща внимание. Те са се проявили по-видимо в първото му училище - 20-о ОУ "Тодор Минков" в София. Там то е било с поведенчески затруднения - състояние, известно като "социална дезадаптивност", за което обаче у нас не се говори достатъчно. Дали защото не е разпознато като тревожно от педагозите, или просто на тях не им се е занимавало с него, но още тогава не са предприети нужните мерки. Поради което преместването му в 19-о училище съвсем естествено не решава проблема, а напротив - той продължава да ескалира. Детето заплашва с остри предмети съучениците си, души ги, нарушава учебния процес, напада учителите, които биват удряни, скубани, хапани, опитва се да скача от прозорци и т.н. Оттук започва ходене по мъките.

От училището се обръщат към просветния министър Меглена Кунева в началото на ноември м.г. Чак в края на ноември оттам препращат сигнала към Регионалното управление по образованието - София, което следва да осъществява методическа подкрепа на училищата. Оттам твърдят, че са я оказали - водили са разговори, препоръчвали са различни стъпки за излизане от ситуацията. От 19-о СОУ са категорични, че са получили единствено... няколко проверки. Сигнали са подавани още до прокуратурата, отдел "Закрила на детето" и др., но с подобен ефект. "Шокът" идва от Държавната агенция за закрила на детето, чийто председател Офелия Крумова е сезирана по същото време за всички инциденти, но отговорът е бил като да чукаш на затворена врата. Дори на сигнала за задействане на механизъм за дете в риск, изпратен от директорката след изчерпване на всички законови възможности, е било отговорено едва след седмица, макар че по закон реакцията би трябвало да е светкавична - в рамките на 24 часа. Директорът Детелина Арнаудова споделя, че е получила подкрепа единствено от районния кмет, който предоставил стая, за да продължат учебните занятия, макар и по неособено нормален начин. Накрая 19-о стига там, откъдето е трябвало да почне според новия училищен закон - Центъра за подкрепа на приобщаващо образование, който именно е органът, който се занимава със случаи като този.



Набързо приет закон = неработещ закон



От училището посочват в своя защита, че законът за предучилищното и училищното образование е влязъл в сила през лятната им ваканция - през август м.г., а наредбата за приобщаващото образование, която казва как се предоставя подкрепа на дете в риск - едва през ноември м.г. Съвсем логично педагозите не могат да се запознаят за един ден с всички детайли на новата нормативна уредба. Още повече че за разгадаването й са нужни особени усилия.

"Няма как при въвеждането на толкова голяма по обем и сложна нова нормативна уредба, която ни се сведе 2 седмици преди старта на учебната година, промените да бъдат прочетени, разбрани, осъзнати и приложени. Не може такъв обем нови неща да влязат веднага в практиката", свидетелства и директорът на 125-о СУ в София Ирена Анастасова. Според нея наредбата за приобщаващото образование разписва твърде сложен административен ред за допълнителна подкрепа на дете. "Ако забележим, че наш ученик има отрицателни прояви, учителят му трябва да изпрати до мен доклад. Аз трябва да насоча този доклад към екипа за личностно развитие, който следва да ми отговори с протокол от свое заседание, след което аз трябва да издам заповед, по която да се работи с ученика. Всичко това сме го правили и досега, но не облечено в документи. Превърнахме се в администратори", недоволства Анастасова.

Освен в закона механизмите на българския учител за справяне с агресията в училище са описани надълго и нашироко тъкмо във въпросната наредба. Според нея, ако дадено училище установи дете с проблемно поведение, то трябва да оцени от какъв тип подкрепа се нуждае - обща или допълнителна. Общата може да се осигури от самото училище с наличните му специалисти, а за допълнителната се сформира екип от психолози, логопеди и ресурсни учители. Ако школото не разполага с такива специалисти, може да се обърне или към общината, или към регионалния център за приобщаващо образование, който да оцени проблемите на детето и да набележи план с конкретни мерки за преодоляването им.

"Проблемът в случая с 19-о училище е, че оттам са предоставяли твърде дълго обща подкрепа на третокласника, а не специализирана, от каквато е имал нужда той и за която е следвало да получи статут на дете със специални образователни потребности", казва Калоян Дамянов, председател на РЦПО-София. По думите му в училищата у нас масово няма капацитет за идентифициране на проблемните деца, нужните специалисти липсват както в РУО-тата, така и в ДАЗД, а много от директорите и учителите още не са запознати с процедурите за оказване на подкрепа според новия закон.



Замитане на проблема



След като директорът на 19-о СОУ заплаши да напусне и случаят се раздуха в медиите, институциите набързо "решиха" проблема - като съобщиха, че майката е дала съгласие детето да бъде преместено в трето училище, където ще получи и специално ресурсно подпомагане. Родителите и учителите от 19-о училище обаче са скептични, че това ще реши проблема. "Предвидили сме много добра подкрепа на детето в следващото училище, в което ще отиде. Към него ще има помощник-учител, който да бъде до него през цялото време. След това е предвидено ресурсно подпомагане с психолози, които да говорят с него постоянно", обясни тогавашният зам. просветен министър Диян Стаматов. От 19-о училище обаче контрираха, че тази мярка вече е взета и при тях. До детето е имало учител, който е отговарял за него. То е влизало в час с педагогически съветник и психолог, но те са пострадали и децата отново са били поставени в ситуация на агресия. Ето защо учителите са на мнение, че взетата от МОН мярка е безполезна. Според тях най-големият проблем са родителите, които отказват да приемат, че в семейството им има проблем.



Пробойните



Основният упрек към новата уредба е, че е прекалено либерална и не предвижда механизми за действие при отказ за съдействие от страна на родителя, както е в случая с 19-о СОУ. Според учителите един от препъни камъните пред тях е новата разпоредба в закона, според която дете от началния етап - 1-4 клас - не може да бъде премествано в друго училище без съгласието на родителя. Това прави родителите едва ли не недосегаеми и ги разтоварва от отговорност, смятат педагози. Или както възкликна емоционално от един родителите, събрали се спонтанно на протест в защита за ръководството на 19-о: "Проблемът е, че никой не може да накара една майка да бъде майка". Действително, наредбата за приобщаващото образование описва подробно как трябва да действа един учител, но не и какво да прави, ако родителят не съдейства - не приема на детето му да се направи оценка на потребностите, не е съгласен то да получи ресурсна подкрепа или да се запише със статут на дете със специални образователни потребности, отказва то да учи в самостоятелна форма на обучение и т.н. В такъв случай каква е ползата от множеството разписани стъпки?

Същият недостатък се проявява и при механизма за противодействие на училищния тормоз, който е задължителен за училищата. Там са описани три нива на тормоз, при които следва да се действа по различен начин. При леки удряния, щипания, подмятания и др. учителят следва да прекрати ситуацията, да уведоми родителя и да започне индивидуални разговори с участниците. При удряне, ритане, сбивания, заплашване с оръжие и други по-сериозни прояви е нужно да се уведоми отделът за закрила на детето или полицията. При по-тежки случаи трябва да се започне работа с пострадалите по индивидуална програма. Но отново нищо не е казано какво следва, ако родителят не съдейства, или пък ако от ДАЗД не отговорят не за 24 часа, а за седмица...



Решението



Неслучайно в свое отворено писмо от 19-о СОУ поискаха конкретни промени, които да помогнат и на останалите школа в битката им срещу училищния тормоз. Оттам апелират за "широка и отговорна навременна междуинституционална подкрепа за разрешаване на проблеми, свързани с деца". По-конкретно настояват за ясно разписани процедурни стъпки за случаите, при които липсва съдействие от страна на родители. "Настояваме училищата да имат решаващата дума при определяне на режима на обучение на деца с проблемно поведение. В случаите, в които липсва отговорно родителско отношение, да се прилагат всички правни мерки, които са уредени законодателно в други нормативни актове", пишат учителите. Те са на мнение и че задължително трябва да се разпише как и в какъв срок се намесват отговорните институции извън сферата на образованието и коя институция ще осъществява контрол върху строгото спазване на вече разписани процедури (като цитирания по-горе механизъм за деца в риск). В противен случай колкото и да се усъвършенстват отделни текстове, ползата ще е никаква.

Синдикатите също приветстват овластяването на училищните директори. "В новия училищен закон на Милена Дамянова няма никакви механизми за защита от такава агресия. В него няма и никакви възможности за ефективна намеса на учители и директори, които да опазят своите възпитаници. Учителят или директорът, сам, без желанието или разрешението на родителя, не може да препоръча или задължи хиперактивно дете или ученик да бъде прегледано от оторизираните медицински специалисти, за да се намери най-добрият начин за съхраняване на микроклимата и живота на останалите ученици и учителите", коментира Юлиан Петров, председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Затова според него е нужна законова промяна, даваща възможност на учители и директори да имат инициатива и да разполагат с лостове за справяне с училищното насилие.

"Учителите, служителите и ръководствата на образователните институции са безпомощни в условията на действащия училищен закон да защитят интересите си и не е гарантирано опазването на тяхното здраве и безопасни условия на труд", казват и от Независимия учителски синдикат към КНСБ. Оттам са на мнение, че учителите са лишени от механизъм за положително разрешаване на такива казуси, а социалните служби и другите отговорни институции не изпълняват присъщите им функции и не си взаимодействат.

От вече бившето ръководство на МОН коментираха, че имаме добре разписан закон и правила, но за съжаление има родители, които не се съобразяват с препоръките на учители и директори. Оттам са на мнение, че подобни случаи показват не нуждата от законови поправки, а това, че просто има проблем в комуникацията с родителите. Как ще се "оправи" тази комуникация обаче, не е ясно. Служебният просветен министър проф. Николай Денков пък е по-скоро на мнение, че наредбата трябва да се допълни така, че всеки да си знае отговорностите, които освен това да бъдат разписани със срокове - нещо, с което екипът му вече се е заел. От всички изводи, които могат да се направят в случая, може да се добави и още един - че родителите на проблемния 3-класник определено не са имали никакво доверие към учителите му, както и че като цяло са били нарушени взаимоотношенията на сътрудничество между родителите на детето, учителя на класа, училищното ръководство и родителите на другите деца. Със сигурност възстановяването на доверието между всички по веригата няма да стане със законови постулати.