Европейският парламент одобри Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) между ЕС и Канада. Основната цел на СЕТА е да премахне почти изцяло митата (98%), да даде достъп на фирмите от двете страни на Атлантика до обществените поръчки, да отвори пазара на услуги, да предложи по-добри условия на инвеститорите и да подобри защитата на патентните права.

Според официалния сайт на Европейската комисия договорът защитава европейските стандарти в областта на храните и правата на работещите, както и дава гаранции, че икономическата изгода от него няма да е за сметка на демократичните достижения, защитата на природата и здравето на потребителите. В обществените дебати и от двете страни на океана обаче не спират въпросите за изгодите и обществената полезност от CETA.

Добре е веднага да изясним -



директното влияние на СЕТА върху България ще е несъществено



Взаимната ни търговия с Канада е на толкова ниско равнище, от порядъка на 0.1% от БВП на страната, че е трудно, дори невъзможно да бъдат изчислени самостоятелно някакви конкретни ползи или загуби. За да бъдат направени конкретни прогнози, трябва да се вземат под внимание не само данните на страната ни, но и на всички търговски партньори, които ще бъдат повлияни от влизането на споразумението в сила. Това обаче е огромна и сложна работа, за която, за съжаление, в България няма капацитет в държавните институции.

Същевременно от позицията на българското правителство, приета на 19 октомври 2016 г. се вижда, че конкретните ангажименти по договора не са особен приоритет за него. Просто подкрепата за договора е използвана като разменна монета срещу отпадането на визите за български граждани за Канада. В което може би има някаква логика, но подкрепата за такова всеобхватно споразумение би следвало да има далеч по-сериозни основания.



За меда и жилото на СЕТА



Основното предимство на договорите за свободна търговия като СЕТА е , че водят до увеличаване на конкурентоспособността на съответните икономики, включени в споразумението.

Отварянето на националните пазари към международната конкуренция ще предизвика необходимост от повишаване на ефективността на националните компании, което от една страна ще изтласка от пазара по-неефективните фирми, като същевременно даде възможност на по-ефективните да станат още по-конкурентни и евентуално да разширят пазарния си дял на един много по-голям пазар. Т.е. споразуменията за свободна търговия играят в полза на най-ефективните компании, на националните шампиони, които от една страна се справят безболезнено със своите преки конкуренти, а от друга, разширяват пазарите си или най-малкото стават още по-ефективни в своята дейност.

Но това е само едната, по-видимата страна на процеса. Това, за което по-малко се говори, е цената, която обществото плаща за това подобрено пазарно представяне на бизнеса. Увеличаването на конкурентоспособността и ефективността на фирмите е свързано с намаляване на производствените разходи. И тъй като обикновено разходите за труд са основна част, те стават и първа цел в плановете на мениджърите за съкращаване - или директно чрез освобождаване на хора и въвеждане на по-ефективни технологии, или чрез задържане на заплатите, чието увеличение започва да изостава от повишението на производителността на труда. По този начин се извършва едно преразпределение, трансфер между намаляващи доходи от труд към увеличаващи се доходи от капитал. Увеличената конкурентност на външните пазари води до по-голяма ефективност на вложените и привлечени инвестиции, но успоредно с това - до стагниране на доходите и де факто до намаляване на търсенето.

Можем да обобщим, че споразуменията за свободна търговия като СЕТА имат следните положителни страни: увеличена конкурентоспособност на бизнеса, повишена ефективност на фирмите, увеличена възвращаемост на капитала и инвестициите, намаление на търговските дефицити и постигане на евентуален търговски излишък чрез ръст на експорта и свиване на импорта, консолидация на пазара и евентуално разширяване на пазарния дял на ефективните фирми. Сред негативите са: загуба на работни места (в неефективните фирми), намаляване или стагнация на доходите на част от работещите, увеличаване на неравенството, намаляване на възможността за обслужване на дълговете, увеличена задлъжнялост към чужди инвеститори и финансови институции.

СЕТА несъмнено ще повлияе върху държавните финанси. Проучвания показват, че споразумението ще свие публичните приходи и разходи на всички страни участнички в него, което е логично, тъй като митническите постъпления ще намалеят. Подобно съкращаване на държавните приходи, ако не е съпроводено с бюджетни реформи за съкращаване на разходи и с реформи в държавната администрация, би довело до увеличаване на бюджетния дефицит и влошаване на външната позиция на съответната държава. Най-големи съкращения на държавните разходи трябва да бъдат направени в страните с най-голям държавен сектор, като Франция и Италия. Това е поредна илюстрация, че СЕТА влияе не само и не просто на търговските взаимоотношения между страните, но и предопределя за години напред политиката на правителствата по отношение на икономиките и публичните финанси на съответните държави.

Една от основните критики към СЕТА е, че дава



прекомерна защита на правата на инвеститорите



чрез независими арбитражи по споразумението ISDS (Investor-state dispute settlement). Тези независимите съдилища се произнасят по спорове между компании и държави.

Клаузите на ISDS за първи път се появяват в международното право през 60-те години на 20-и век, когато инвестициите са били насочени основно от развити към развиващи се държави и когато инвеститорите от развитите държави са търсили гаранции за своите инвестиции и най-вече надеждна правна защита. На местните съдилища се е гледало с недоверие поради тяхната корумпираност, некомпетентност, мудност и зависимост. Самите развиващи се държави са искали включването на подобни клаузи в подписваните търговски споразумения с надеждата така да привлекат чуждестранни компании.

Проблемите с ISDS се появяват основно през последните 15 години, когато самите развити държави започват да подписват помежду си търговски споразумения. Масло в огъня наливат и данните за злоупотреби на корумпирани съдии и недобросъвестни инвеститори. Някои са успели да си докарат сериозен доход от осъдените държави, надвишаващ в пъти направените инвестиции. Има дори случаи на осъдени държави за имагинерни пропуснати ползи, все едно проектите са били успешно реализирани и са действали безкрайно във времето. През последните години именно развитите държави са най-многобройните ответници по арбитражни дела, заведени от инвеститори. Канада държи първенството като ответник по инвестиционни спорове от американски инвеститори по споразумението NAFTA. Съгласно последните данни от UNCTAD за 2016 г., към края на 2015 г. има почти 700 спора между инвеститори и държави във връзка с прилагане на клаузите по двустранни споразумения за свободна търговия.

След множество консултации през месец февруари 2016 г. беше представен ревизиран вариант на СЕТА. В новата редакция т.нар. ad hoc арбитражни съдилища, характерни за почти всички предходни търговски споразумения, включително и NAFTA, са изоставени. Заложена е двустепенна система за решаване на спорове, състояща се от два трибунала - основен и апелативен, в които участват предварително подбрани съдии, отговарящи на същите изисквания, на които отговарят съдиите в съдебните органи на държавите, участващи в споразумението. В основния трибунал влизат общо 15 съдии - по петима от Канада, от ЕС и от трети държави, които не са страни по споразумението.

Всъщност СЕТА взима най-доброто от съществуващото в момента в международното право по отношение на договорите за свободна търговия. Засилена е защитата на държавите от неправомерни искове. Въведена е възможност за обединяване на искове към държавата, което спестява разходи. Поставени са крайни срокове за възражения от страна на инвеститорите, отпада възможността да се водят няколко дела под различни юрисдикции, въвежда се клаузата за плащане на разходите от загубилата страна и т.н.

Но има и не малко слаби страни. Такива са например липсата на гаранция за независимост на съдиите, поради факта, че те не получават фиксирано заплащане, нямат сигурност за постовете си (имат мандати), както и липсата на забрана да участват във външни за трибунала дейности, което би компрометирало тяхната независимост.



С ШИРОКО ЗАТВОРЕНИ ОЧИ

Въпреки своите недостатъци СЕТА представлява сериозен прогрес по отношение на правните регулации на световната търговия. Това е споразумение, което поставя нови стандарти в международния правен мир и те много трудно ще бъдат заобиколени в бъдещите подобни договори.

Трябва много ясно да се разбере, че подобни търговски споразумения се правят, за да служат на бизнеса и на неговото развитие. Те не се правят, за да подпомагат бюджетите на държавите, техните социални политики или демократичните процеси.

Ясно е, че глобализацията на света няма алтернатива. Невъзможно е да се мисли, че възстановяването на националните държави и изолирането от световните процеси със стени или закони може да бъде решение. За съжаление напоследък сме свидетели на възхода на популисти, които обещават затваряне и изолация, както и задоволяване на носталгичните тежнения на своите граждани. Подобно развитие е точно обратното на това, което трябва да бъде направено. Затварянето на бизнеса в рамките на националната държава го лишава от растеж, технологичен обмен и понижена възвращаемост. И тъй като новите технологии вече са толкова развити, че да елиминират ограниченията на националните законодателства, то най-вероятно нито ще се получи очакваният възход на местната икономика, нито ще бъдат решение проблемите, съпътстващи глобалното икономическо развитие. По-скоро такова затваряне ще донесе нови проблеми, които следващите поколения трябва да решават с много по-големи ресурси и усилия.

Дошло е време да се вземат наистина отговорни и дългосрочни решения. Но първото необходимо условие е да започне да се говори разумно, извън рамките на доминиращите доктрини. На хората и гражданските общества трябва да бъде представена глобалната картина, в която се намира светът и откровено да се посочат проблемите, които трябва да бъдат решени. Повече откритост и, най-вече, желание за сътрудничество е пътят, по който елити и общества трябва да вървят, за да се решават въпросите, пред които е изправен светът.





* Авторът е финансов експерт. Статията се базира на икономически анализ на споразумението, публикуван на личния му блог jvoinov.com.