През април 2015 г. много испанци усещаха, че нещо се променя, докато гледаха тв новините. Пребледнял, бившият шеф на МВФ и ексикономически министър на Испания Родриго Рато беше изведен от дома си в Мадрид от полицията, за да бъде разпитан заради съмнения за данъчни афери. Той беше освободен малко по-късно, но проблемите му със закона продължиха, а преди дни стигнаха и връхната си точка - Рато беше осъден.

Родриго Рато получи присъда от 4 г. и 6 м. затвор за участието си в схема, чрез която банкови ръководители получавали тайни кредитни карти, за да ги използват за лични цели. Това се е случило, докато Рато е бил начело на банката "Банкиа". Кредитните карти



официално не са регистрирани в счетоводните книги на институцията,



която през 2012 г. беше частично национализирана и получи спасителен пакет на стойност 22 млрд. евро.

В скандала, придобил известност като "Черните карти", Рато беше признат за виновен по обвиненията в злоупотреба със средства. Това обвинение беше предявено и на Мигел Блеса, бивш председател на банката "Каха Мадрид", която през 2010 г. стана част от "Банкиа". Блеса получи присъда от 6 г. затвор, тъй като се смята, че той стои зад престъпната схема, която е пренесена в "Банкиа" след придобиването на "Каха Мадрид".

Общо 65 бивши банкови висши служители бяха осъдени по това дело, което в Испания се смята за знаково. "Въпреки че има и други дела, свързани със спестовните банки, при които са извършени по-големи кражби, без съмнение, историята с "черните" кредитни карти се приема като символ на една ера на излишък", написа в редакционна статия в. "Мундо".

В хода на разследването е установено, че общо 12.5 млн. евро са били изхарчени с карти от хора, свързани с "Каха Мадрид" и "Банкиа" в периода между 2003 г. и 2012 г. Родриго Рато беше председател на борда на директорите на "Банкиа" между 2010 г. и 2012 г., като през това време е изхарчил 99 000 евро от кредитната си карта. Проверката на разходите му показа, че той е купувал вина, бижута и еднократно



е платил 970 евро за обувки



Мигел Блеса пък използвал картата си, за да плати сафари в Африка.

Присъдата потвърждава моралния упадък у Родриго Рато, който като министър на икономиката в правителството на Хосе Мария Аснар от 1996 г. до 2004 г. отговаряше за строителния бум в Испания. Той беше избран за управляващ директор на МВФ през 2004 г., но неочаквано се оттегли от поста през 2007 г., като посочи лични причини. Решението му да участва в управлението на испанския банков сектор доведе до рухване на имиджа му. "Испания откри ръководител, когото да обвинява хем за възхода, хем и провала на банките си", отбелязва финансовият коментатор Том Бюркъл. Според него финансовите проблеми на страната са много по-сериозни и вината за тях не може да се хвърля върху дейността на един човек.

Присъдата на Рато и на останалите обвиняеми по делото за "черните кредитни карти" е реакция на съдебната система срещу тези, които са обвинени в злоупотреби преди и по време на финансовата криза в Испания. "Нещата се променят, но трябва да продължим да бъдем бдителни, защото може отново да се окажем в ситуацията, в която бяхме", казва Симона Леви, активист на организациите Xnet и 15MpaRato. Тя и колегите й водеха кампания Рато и останалите банкери да бъдат изправени пред правосъдието. "Гражданското общество трябва да се организира и да упражнява контрол върху институциите", смята тя.

Леви припомня случая със затворената вече спестовна банка "Новакайшагалисия" като доказателство за отбелязания прогрес. През януари петима от



бившите изпълнителни ръководители бяха вкарани в затвора



за това, че са се облагодетелствали финансово, фалирайки банката. За първи път банкери отиват зад решетките за престъпления, свързани с банковата криза.

Около 300 бивши банкери в момента са обект на разследване или са изправени пред съда в Испания, според сайта "Економиста". В един от тези случаи бивш министър на отбраната и председател на борда на директорите на "Кайша Каталуня" е разследван за това, че е увеличил заплатите на членовете на борда на директорите през 2010 г., докато 1600 души от персонала са били съкратени, тъй като банката имаше загуби и поиска спасителен финансов пакет на стойност 1.3 млрд. евро.

"Кайша Каталуня", "Новакайшагалисия" и "Каха Мадрид" са примери са регионални спестовни банки. Десетки подобни нискорискови институции работят в Испания през ХХ век, като всяка от тях е ограничила дейността си само в една географска област. След като испанската икономика започна да се възстановява след смъртта на диктатора Франсиско Франко през 1975 г., регулациите бяха разхлабени и тези регионални банки разширяват дейността си, като поемат повече рискове. Те също така стават податливи на политическо влияние, а местните кметове и регионални лидери изпращат свои приближени в управителните им съвети. По време на бума на недвижими имоти, насърчаван от Рато като министър на икономиката, много регионални банки финансираха новото строителство и скъпи подаръци, които по-късно създадоха главоболия на получителите си. Когато дойде икономическата криза и Испания се принуди да поиска спасителен пакет за 41 млрд. евро, а ефектът върху регионалните банки беше разрушителен, но това не спря шефовете им да продължават да харчат като преди кризата. Сега обаче започват да плащат за алчността си, а Родриго Рато е сред осъдените, заемали много висок пост не само в местна, но и в международна институция като МВФ.