- Господин Павлов, лихвите по кредитите са рекордно ниски, а въпреки това няма осезаем ръст на търсенето (и това сякаш важи за всички сегменти). Какви са причините?

- Липсата на окончателни данни за продажбите на кредити маскира един доста солиден ръст през 2016 г. Кредитът за частния сектор е с 1.5% ръст годишно, но това е преди да се вземе предвид ефектът от продажбите на лоши кредити. Такива данни за цялата 2016 г. все още няма, като очакванията са те да са достигнали около 1.5 млрд. лв. Ако тези очаквания се материализират, то ръстът на кредита ще се окаже 4.5% за миналата година. С други думи, много близо до номиналния ръст на БВП, включващ реален ръст плюс промяната в динамиката на цените, измерена чрез дефлатора на БВП.

Освен това през 2016 г. новоотпуснатите кредити нарастват с 12.5% годишно до 22.2 млрд. лв. и - забележете - вече са 85% от най-високото ниво, отчетено през 2007 г., когато сме били в разгара на кредитния бум. Вярно е, че през 2016 г. частта на новоотпуснатите кредити, които рефинансират вече съществуващ кредит, е много по-голяма, отколкото през 2007 г., но все пак това не трябва да скрива от погледа ни факта, че според някои индикатори ръстът на кредита е близо до най-високите нива, отчетени в съвременната ни стопанска история.

Това, което като че ли все още не се разбира, е, че днес не се нуждаем от ръст на кредита в пропорциите, наблюдавани преди 2008 г., за да постигнем адекватни темпове на икономически растеж. Кризата от периода след 2008 г. би трябвало да ни е научила, че не всеки ръст на кредита е полезен за икономиката. С други думи, ние не се нуждаем от темпове на растеж на кредита, които неколкократно превишават номиналния ръст на БВП - така както беше преди 2008 г. Като се имат предвид вече натрупаните нива на дълг към момента, връщане към такива темпове на растеж не е здравословно, тъй като ще изпрати икономиката в нова финансова криза, нова рецесия, след което ще последва нов период на бавно и мъчително възстановяване.

- При лихви, близки до нулата, спестяванията в банковата система продължават да нарастват, при това със сериозни темпове. Какво е обяснението Ви за този феномен?

- При номинален ръст на доходите и печалбите в икономиката от около 5% през миналата година ръст на банковите депозити от 6.5% е очакван. Вярно е, че днес се спестява повече, отколкото в периода преди 2008 г. Ако трябва да сме докрай прецизни, през последните няколко години делът от доходите и печалбите в икономиката, които се спестяват, се стабилизира на около 22%, докато беше около 13% средно за петте години, предшестващи спукването на балона с цените на недвижимостите през 2009 г.

Причините за това са няколко. На първо място, днес стимулите да се спестява са по-големи, тъй като реалните лихви, или лихвите, плащани от банките, след като са коригирани с инфлацията, са по-благоприятни. Доскоро реалните лихви по депозитите бяха положителни. Леко отрицателни реални лихви (от порядъка на около един и малко над един процент годишно, ако за мярка на динамиката в цените използвате дефлатора на БВП) се наблюдават от около половин година. За сравнение, в периода на висока инфлация преди 2009 г. отрицателните лихви по срочните депозити на домакинствата варираха от минус 2.5% през 2005 г. до цели минус 7.8% през 2008 г., тоест нямаше особен смисъл да се спестява, поне не и като се използва точно този инструмент - банковият депозит. Икономическият растеж, застаряването на населението и увеличаващото се неравенство при доходите също са фактори, които допринасят за увеличаване на спестяванията. Принос имат и емигрантските пари, но не съм виждал заслужаващи доверие оценки каква част от тях се натрупват под формата на спестявания.

- Докога ще вървят надолу лихвените равнища? Очаква ли се пречупване на тенденциите?

- Двата компонента в цената на кредита ще се движат в противоположни посоки. Базисните лихви, повечето от които се определят на финансовите пазари, ще нарастват. Макар и бавно, нормализацията на лихвите в Европа ще напредва, като първоначално ефектът няма да е голям. Причината е, че нормализацията на лихвите започва от дългосрочните лихви и много постепенно се пренася към краткосрочните, а именно пазарни индекси върху краткосрочните лихви формират базисните лихви по кредита в България. В УниКредит сме на мнение, че ЕЦБ ще започне да увеличава краткосрочните си лихви към края на следващата година. Този процес ще протича много бавно и когато приключи, вероятно някъде през 2020 - 2021 г., основната лихва в еврозоната ще остане под нивата, наблюдавани в периода 2006 - 2008 г., тоест ще е по-ниска от 3% годишно, може би някъде около 2.5%.

В същото време, вторият компонент в цената на кредита - фиксираните надбавки - ще продължи да намалява. Колко точно ще намалее, зависи от някои фактори, които са извън контрола на банките, като регулаторни изисквания, ръст на икономиката и т. н. По-важни, разбира се, са факторите, които са под контрола на банките, като най-голямо влияние ще имат нивото на лошите кредити и усилията за намаляване на административните разходи.

Какво означава това за лихвите по новоотпуснатите кредити за домакинствата? Те ще продължат да намаляват, поне през следващата една година. След известен период на стабилизиране, в края на 2018 г. ще започне процес на леко покачване. Когато започне, увеличаването няма да протича нито твърде бързо, нито пък ще бъде с големи крачки. Очаквам към 2021 г. лихвите по новоотпуснатите ипотечни кредити да са по-големи от тези в края на 2018 г. с около един процентен пункт, докато увеличението при потребителските кредити ще бъде по-голямо - вероятно малко над процент и половина.

- Печалбата на банковата система в България расте и за 2016 година се доближи до рекорда от 2008 г. На какво се дължат добрите данни? Какви са конкретно резултатите на УниКредит Булбанк?

- Причините за този резултат са скромен ръст на приходите от лихви и в малко по-голяма степен на тези от такси и комисиони, в комбинация със значителен спад при провизиите, заделяни за загуби от лоши кредити. Имаше и някои еднократни фактори, които подкрепиха печалбите на сектора през миналата година, като сделката с акциите на Visa, която формира допълнителни приходи от преоценка на активи. Положителен ефект върху приходите имаше и увеличаването на портфейлите от държавни ценни книжа, както и по-големия обем на външната търговия и разбира се, солидния ръст в икономиката, който се отрази в приходите от разплащания.

Цялостното усещане е, че успешното завършване на прегледа на качеството на активите и стрес тестовете окуражи повечето банки да направят по-малко провизии (911 млн. лв. за цялата система през 2016 г.), след продължителен период от седем последователни години, в който провизиите превишаваха 1 млрд. лв. годишно.

Извън това, печалбата най-вече се дължи на силния икономически растеж през миналата година и на подобряващата се перспектива пред българското стопанство. Прави впечатление, че резултатите на най-големите две банки са близки до миналогодишните, докато ръстът в печалбите на сектора по-скоро се дължи на средните и по-малките банки. Вероятно някакъв, макар и скромен принос за този резултат има и сделката по продажба на ОББ, която предвижда продавачът да получи дивидент от печалбата за 2016 г. Все пак не бива да забравяме, че това са предварителни, неодитирани данни за сектора, така че след прегледа на одиторите са възможни корекции.

При УниКредит Булбанк печалбата по същество е същата като през 2015 г. Причините за този резултат не са много по-различни от тези при повечето банки.

- Банковият пазар в България изглежда доста конкурентен. Но някои обвиняват банките, че правят картел и затова лихвите по кредитите падат толкова бавно, а таксите и комисионите растат.

- Ние не сме анализирали наличието на картел, пък и това не е наша работа. Ако ме питате дали има какво да се направи, за да се увеличи конкуренцията и да се намалят рисковете за финансовата стабилност, мисля, че да - има какво да се направи. Няма да продължа да коментирам, защото така ще навляза в област, която не е моя, а на регулаторите.

За мен най-важното е банките, регулаторите и правителството да не допуснат повторение на кредитния бум и балона с цените на недвижимостите от периода 2004 - 2008 г. както и, разбира се, кризата с КТБ, поне не и твърде скоро. От началото на прехода преживяхме три банкови кризи. Ако за следващите 30 г. редуцираме броя на кризите и намалим негативните последици за българското стопанство, ще сме свършили нещо добро.

- Какви са тенденциите при проблемните и "лошите" кредити? Има ли промяна в профила на лошия длъжник при жилищните кредити, при корпоративните?

- Ниското ниво на провизии и липсата на работещ пазар на лоши вземания за продължителен период от време пречеха на банките да се освободят от лошите кредити, натрупани в периода на кредитен бум. След дълги години на абсорбиране на загуби (чрез заделяне на провизии) и след поява на действащ пазар на лоши вземания, банките пристъпиха към отписване на тези експозиции. Процесът се ускорява и въпреки че през последните няколко година вече са продадени експозиции за около 4 млрд. лв., предстоят още две, може би дори три години на значителни разпродажби на такива портфейли.

В същото време е ясно, че качеството на кредитите, които се отпускат сега, е по-добро, след като и банките, и регулаторът предприеха редица мерки с цел да се подобри управлението на риска. Това, което все още не е толкова ясно и което ще изисква още време, за да се оцени с повече прецизност, е колко точно се е подобрила алокацията (как насочваш кредита в икономиката) на кредита и по какъв начин ще изглежда качеството на кредита в новия кредитен цикъл.