Преди дни МВР се похвали тържествено, че е предало на Гърция 7 българи, за да бъдат съдени там за извършени телефонни измами в Солун. Всичко това се е случило в изпълнение на Европейски заповеди за арест, а служители на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" на МВР лично ги съпроводили до границата, за да ги дадат в ръцете на гръцките си колеги.

В предишни години подобна новина би предизвикала вълна от патриотични възмущения - как така се предават българи да бъдат съдени на чужда държава, как пък точно гърците са разбрали, че въпросните лица са извършили телефонните измами, че те могат и трябва да бъдат съдени у нас и т.н., и т.н. Нещо повече. В онези времена много институции се възмущаваха как така ще се отнема суверенитет, как не трябва да има такова недоверие в собствената ни правоохранителна и правораздавателна система, как така се губи националното в една толкова деликатна материя като наказателното правораздаване.



Очевидно обаче от тези времена вече не е останало нищо



Напротив. Така сега вече МВР радостно рапортува как са извършили предаването на А.Х. /42 г./, А.А. /35 г./, Д.Я. /38 г./, Д.Д. /22 г./, Д.Д. /31 г./, Р.Д. /41 г./ и Б.Д. /42 г./ на гръцките власти в изпълнение на Европейски заповеди за арест. Че въпросните лица били част от организирана престъпна група, в която по първоначални данни са участвали повече от 20 души - български и гръцки граждани, занимавала се с извършване на телефонни измами на територията на Солун за периода 05.05 - 28.06.2015 г. Според въпросното официално съобщение в "разследването служителите от сектор "Престъпления против собствеността" в ГДНП и на Дирекцията на полицията в Солун са комуникирали директно, а в операцията на наша територия активно участвали криминалисти на ОДМВР - Русе и Велико Търново".

Схемата - до болка позната и у нас. Според разказите на МВР предадените лица действали основно по два измамни сценария - внезапен здравословен проблем с роднина, настанен в болница и нуждаещ се от средства за лечение, или "близък", причинил тежко пътнотранспортно произшествие със загинало дете, който спешно се нуждае от пари, за да избегне ареста и да заплати разноски по лечение на пострадали от катастрофата. Те подбирали жертвите си сред възрастното население на Солун, като



се представяли за лекари, адвокати или техни роднини



"За да бъдат държани под напрежение и да не могат да се свържат с техните истински близки, още докато разговорите продължавали, двама от участниците в групата отивали пред домовете на възрастните хора, повтаряли неверните данни и обяснявали, че са изпратени от съответния човек", обяснява още българското МВР. На този етап било установено, че за периода, в който са действали, участниците в групата са атакували общо 34 възрастни хора, 20 от тях не успели да заблудят, но други 14 превърнали в свои жертви, от които са взели различни суми пари и ценни вещи. По първоначални данни общата парична сума, която са придобили и са се опитали членовете на престъпната схема да придобият чрез причиняване на имуществена вреда и застрашаване на чуждо имущество, се равнява на €257 640 евро, както и скъпоценности на неустановена стойност.

Накратко казано, до болка позната мила родна картинка. И още тук някъде може да изразим увереността си, че всички тези заловени във Великотърновско и Русенско български граждани със сигурност са участвали в много телефонни измами и у нас. Нищо чудно да се окаже, че дори са арестувани за това и в България. Сигурно поне няколко от тях са и с някоя и друга условна присъда за такива престъпления. И че всъщност именно това кара МВР така жизнерадостно да обяснява, че са предали въпросните български граждани за съд в Гърция. Защото е сигурно, че те там ще получат много, ама много тежки присъди. Както други българи си изпатиха заради това, че бяха хванати там с наркотик или фалшиви пари.



Някои получиха дори по 10-15 години затвор



В България със сигурност щяха да се отърват с условни присъди или най-много 2-3 години ефективно, от които ще излежат някой и друг месец, ако преди това не успеят да избягат.

Защото цялото наказателно правораздаване е докарано дотам, че мнозина българи да си казват колко по-добре е родните престъпници да ги съдят някъде в чужбина.

Един пример отпреди дни - съд и прокуратура се похвалиха, че едно лице е получило 1 година затвор, и то ефективно за телефонни измами за стотици и хиляди левове. Оказа се, че преди това той е бил хващан няколко пъти и тогава е съден само условно. Или казано иначе, трябва да извърши няколко пъти тези измами на възрастни хора, да бъде хващан няколко пъти, да бъде съден няколко пъти, че най-накрая да получи 1 година ефективно. И сигурно само за няколко месеца той вече ще е излязъл на свобода и ще продължи да прави същото.

Всъщност, всичко с предаването на българи за съдене зад граница тръгна някъде през лятото на 2006 г. Сигурно мнозина са забравили, че тогава за първи път България предаде свои граждани, при това на няколко порции. Първоначално бяха дадени на Италия 12 българи от ромски произход от Плевенско за съдене за трафик на деца и жени. Те бяха задържани като част от международна престъпна мрежа за трафик на малолетни и непълнолетни, жени, наркотици и фалшива валута. Групата се занимавала предимно с вербуване и експлоатация на деца, които са принуждавани да извършват джебчийски кражби и да проституират.



Повечето от арестуваните бяха от Плевен, Левски и Червен бряг,



бяха предадени и осъдени в Италия. Такива групи бяха дадени и на Франция. И там бяха осъдени ефективно.

По онова време за кратко цялата история с предаването предизвика скандал, защото макар и да беше направена специална промяна в конституцията, разрешаваща предаване на българи за съдене от чужди държави, то тя още не беше в сила, защото България все още не бе влязла в ЕС.

Още тогава обаче се коментираше, че България има един простичък до гениалност и много хитър ход, за да се справи почти изцяло с европроблемите си по Глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи". И той е да предаде на страните - членки на Европейския съюз, всички български престъпници, търсени от тях или пък извършили или извършващи престъпления на тяхна територия.

И че така се решават поне няколко неща. Първото сред тях е, че Евросъюзът ще ни покаже доколко е ефективно наказателното правораздаване на тяхна територия и дали е обективен в критиките си. На следващо място у нас няма да има разхождащи се на свобода бандити. Като трета екстра идваше обстоятелството, че



България няма да харчи пари за тях в качеството им на затворници,



особено като се има предвид, че у нас за затворници се падат повече пари на ден за храна, отколкото на поне половината българи. На четвърто място, за дълги години ще се спасим от тормоза на въпросните лица. Не на последно място идваше и екстрата, че дори и половината ни бандити да бъдат осъдени в страните членки, то за всички останали ще е обеца на ухото какво може да им се случи. А и ще заличим етикета на страна, изнасяща престъпност.



И този сценарий изобщо не е изчерпан



Именно през 2005 г. с промените в конституцията, посветени на бъдещото българско членство, бе променен текстът, който абсолютно забраняваше предаването на български граждани на чужда държава и чужд съд. Така в чл. 25 от главата "Основни права и задължения на гражданите" бе записано, че "Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателното преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България". Или казано по-простичко, трябва да има такъв договор. А в случая този договор е договорът за присъединяване към Европейския съюз, който влезе в сила от 1 януари 2007 г. И по него може да си дадем престъпниците за съдене на чужди държави.

Нещо повече. Съществува и хипотезата на чл. 470 от новия Наказателно-процесуален кодекс. В неговата втора точка е записано, че ако едно лице е осъдено в България, но се е скрило на територията на друга страна, то можем дори да помолим бандитът да бъде вкаран в тамошния затвор.

Например, както е записано в НПК, ако "изпълнението на присъда в другата държава може да подобри възможността за социализация на осъденото лице". Като се има предвид какви са условията на затворите в повечето страни членки, то бандитите сами трябва да се молят да лежат там.

Няма спор, че тази работа с предаването за съдене и за лежане в чужди затвори и държави си е малко национално унижаващо. Дори не много малко. Но ако пък върши работа?