Международното учение "Бриз 2015" беше с 30 кораба и над 1700 военни от България, Гърция, Румъния, Турция и САЩ. Тогава обаче никой не се сети за "флотилии". |
Абсурдното е, че тонът се задава от най-високо
Подхвана я Бойко Борисов, който наду платната на несъществуващата флотилия. Последният кабинет - на ГЕРБ, АБВ, Патриотичния фронт и реформаторите, направи няколко грешни стъпки и по отношение на съвместната охрана на въздушното пространство. На сайта на МО в секцията за учения може да се види, че има публична статистика за тях от 2010 г. насам. Там ясно се вижда, че съвместните маневри на кораби на НАТО в Черно море не са нещо ново. Те се провеждат като част от планираната годишна подготовка на страните от алианса. Единствената разлика през последните две години е, че техният брой се увеличи.
Увеличението се дължи на започналата операция "Атлантическа решимост" след кризата в Украйна и навлизането на руските войски в Крим. Първите маневри бяха именно в България - учението Saber Guardian '14. След това - учения в Балтийско, Средиземно и Черно море. Тази година се различава с това, че фокусът е върху югоизточната част на НАТО - планирано е учението Sea Breeze в Черно море. Миналата година те се провеждаха основно в североизточната част.
Бившите управляващи, които с участвали в подготовката на тазгодишните учения, знаят всичко това много добре. Но те
"забравиха" за тези военни ангажименти и тотално се оплетоха
в обясненията си. Единствената им цел очевидно бе да атакуват БСП и президента, които стоят зад служебното правителство.
И го правят - след участието на министъра на отбраната Стефан Янев в срещата на НАТО в Брюксел на 15 февруари от ГЕРБ изненадващо обявиха, че България се била съгласила да участва във флотилия на НАТО в Черно море.
За тези, които страдат от заразната политическа амнезия, да припомним, че това е онази драма със създаването на флотилия между България, Румъния и Турция, която си спретнаха миналата година ГЕРБ и Реформаторският блок. В началото на 2016 г. при посещението си в София румънският президент Клаус Йоханис направи предложение за създаването на общ боен флот в Черно море. Това предизвика острата реакция на тогавашния премиер Бойко Борисов, който изрази съмнения, че без негово знание са поемани ангажименти от министрите на отбраната и на външните работи за създаване на формирование между трите държави. "Да изпратим военните кораби като флотилия при руските кораби, вече минава границата на това, което аз мога да допусна", заяви тогава Борисов. До реализация на идеята така и не се стигна, но тази драма занимаваше политиците ни седмици наред, а България изглеждаше смешно в очите на своите партньори.
Вероятно някой много сериозно е подвел бившите управляващи от ГЕРБ и сега, за да решат в хода на предизборната си кампания да припомнят на избирателите си тази грешка във външната си политика. Защото ученията на НАТО в Черно море, които ще се провеждат тази година,
нямат нищо общо с румънската идея за обща флотилия
с България и Турция.
"На 16 февруари подписах документ с министъра на отбраната на Италия Роберта Пиноти в Брюксел, но това е рутинен документ, който няма нищо общо с учението на НАТО в Черно море. Този документ е предварително подготвен и даден за подпис. Не може да има заплаха за България от учението на НАТО в Черно море. Едва ли хората по нашето крайбрежие усещат въобще, че има такова учение, освен от медиите. Не виждам да има някаква опасност или заплаха за нормалния живот на хората", обясни преди дни в "Панорама" министър Янев.
"Планираните военни учения на НАТО в Черно море, договорени на срещата във Варшава през юли 2016 г., нямат нищо общо с идеята за така наречената Черноморска флотилия. Подобни учения се провеждат редовно, от години и никой не ги е "допускал" или забранявал, още по-малко български политик. Те не съдържат заплаха за "лодките, платноходките и туризма", каза и президентът Румен Радев. Само че именно той наля масло в огъня, като написа във "Фейсбук": "България няма да плати нито лев за съвместната охрана на небето ни, въпреки заварените финансови ангажименти".
Последва допълнително объркване - дебатът от ученията на алианса в Черно море рязко се премести във въздуха и започна
нова порция спекулации за това на кого какво ще се плаща,
за да ни пази. Да не забравяме, че именно това беше и една от основните причини на Радев да започне политическа кариера. Така че той много добре е знаел какъв ще е ефектът от повдигането на въпроса.
Идеята за съвместна охрана на въздушното пространство беше лансирана за първи път от бившия военен министър Николай Ненчев в интервю за "Сега". Тогава стана ясно, че България възнамерява и да се откаже от договора с РСК "МИГ" за поддръжка на МиГ-29.
Водени бяха разговори за съвместна охрана със САЩ, Белгия, Холандия, Италия и Полша. Това стана възможно, след като в средата на януари м.г. парламентът разреши България да охранява въздушното си пространство и съвместно с други страни членки на НАТО. МО разработи концепция за съвместна охрана на въздушното пространство, която е била изпратена на българския представител в съюзното командване на НАТО, без да бъде одобрена от тогавашния началник на бойната авиация ген. Румен Радев. Според източници на "Сега" той няколко пъти е отказвал да го подпише. Радев се възмущаваше, че България кани чуждите военни "при едно сериозно заплащане от наша страна - транспорт, гориво, настаняване в луксозен хотел, кетъринг, пълно обслужване".
Изчисленията на МО тогава бяха, че годишно ще струва близо 10 млн. лв. чужди военни да охраняват небето ни. Няма обаче кой да ги плаща - полски военни, които пристигнали да проучат условията, охладили този ентусиазъм. В крайна сметка, американски самолети летяха като патрул в рамките на седмица, при това безплатно.
Иронията е, че преди избори много партии са склонни да поставят под съмнение ползата от членството в НАТО и да правят всякакви спекулации за евтини ефекти пред избирателите. Когато обаче влязат във властта, нещата стоят доста по-различно - тогава става ясно, че България е член на НАТО и всяка маневра на нейната армия във въздуха или в морето е учение на алианса.