Мартин Заимов бе подуправител на БНБ в периода 1997 - 2003 г. и първият ръководител на управление "Емисионно", което въведе и контролира валутния борд. Бил е заместник-министър на търговията в служебното правителство на Стефан Софиянски, а преди това е работил в международната търговска компания "Луи Драйфус" и е основател на българското й представителство. Има магистърска степен по икономика от "Лондон Скул ъф икономикс" и сертификат по икономика от Колежа "Бъркбек", Великобритания. Специализирал е глобални финансови кризи в Харвард и стратегическо използване на информационни технологии в Станфорд. Бил е изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Пощенска банка. От 2007 г. е член на борда на директорите на Сосиете Женерал-Експресбанк.







- Господин Заимов, защо сега, по време на служебното правителство, отново се повдига въпросът за влизането на България в еврозоната? Последваха и препоръки за раздяла с валутния борд, който вече бил спирачка за българската икономика.

- И аз се чудя. Служебните правителства са с кратък и ограничен мандат. Но в много случаи те позволяват да се изразят по-радикални идеи, които не винаги са разумни. Може би влияе фактът, че идват избори и всеки иска да привлече внимание към себе си. Всъщност днес чувам коментари и аргументи, които за мен са точно толкова без смисъл, колкото и преди 20 години. Тогава също имаше коментатори, които твърдяха, че валутният борд ще спира икономиката и ще ограничава потенциала на България.

За мен важният въпрос е защо все още не сме в еврозоната и трябва да си отговорим откровено. Основната причина е нивото на доверие, което европейските институции и някои европейски страни имат към нас. А те нямат доверие по една проста причина, която мнозинството българи знаят много добре - публичният сектор в България в много случаи защитава частни интереси и това води до много висока степен на продажност в обществения живот. Нивото на продажност в обществото е на такава степен, че никой ни няма доверие, и ние нямаме доверие в собствените си институции. И трябва да намерим сили в себе си да се стегнем, макар да не виждам политически потенциал. Надявам се, че в един момент той ще възникне и ние ще може да си стъпим на краката и да се развиваме така, както всички в тази страна заслужават.

- Заслужава ли си в момента замяната на лева с евро да се разглежда като важна тема за България при неясното бъдеще на еврозоната и на целия ЕС?

- Ако гледаме на нещата отстрани, не като хора, засегнати от тази продажност, човек наистина би могъл да си зададе въпроса дали ЕС е там, където искаме да бъде. Моят категоричен отговор е "да". Ако се случат най-тежките възможни предвиждания и ЕС наистина продължи да се разпада - защото за мен излизането на Великобритания от ЕС е вид разпад, това е възможно най-негативното развитие за България. Много българи смятат, че Русия би могла да бъде алтернатива. Има и българи от турския етнос, които смятат, че Турция може да бъде в защита на България. За мен единственото разумно развитие е европейското. И се надявам ЕС да се развива положително. Що се отнася до еврозоната, тя е само един от елементите, не е задължителна. За България няма голямо значение дали сме във валутен борд или в еврозоната. Основната разлика е въпрос на престиж.

Смятам, че запазването на валутния борд за сметка на влизане в еврозоната е разумно решение. Ние по закон сме свързани с германската марка още преди връзването с еврото, а може човек да си представи как ЕС се разпада и ползваме референтната германска марка, която сигурно ще продължи да съществува. Но въпросът ви дали това е важна тема е много съществен не само за България. Няма в историята на човечеството друга такава политическа структура, създавана някога, каквато е ЕС. Това са най-големите въжделения на човечеството от гледна точка на предотвратяването на насилие и война.

Възможността да се търгува свободно и всички тези споразумения за свободна търговия не са заради т.нар. икономически растеж - основната причина е да се предотвратяват войни между различни общности и страни. Това не бива да се забравя. И дали да влизаме в еврозоната и да махнем валутния борд ми се струва просто някакво разговорче на този фон. Не бива да забравяме фундаментите, а те са да не бъдем продажни, да има някаква светлина в бъдещето за обществото като цяло, а не за отделни индивиди, не за партии или отделен бизнес. Нито един бизнес, нито една валута или парична система не може да съществува, ако липсва доверие и посока за обществото. Разбира се, в някакъв момент трябва да влезем в еврозоната, ако вярваме в Европейския съюз.

- Чуват се обаче призиви за отпадане на валутния борд, преди да влезем в еврозоната. Включително и от бившия премиер Иван Костов, по време на чието правителство беше въведен.

- Аз съм абсолютно възмутен от връщането наново на темата за валутния борд. Това, което прави борда и членството в еврозоната напълно еквивалентни, е монетарната дисциплина. Тази монетарна дисциплина е база на германската макроикономическа политика от 70 години насам. И се вижда ефектът - Германия е лидер в свободния свят. Тази монетарна дисциплина е нещо, което приехме преди 20 години и което ни даде много ползи. Същите приказки, че бордът пречи на икономиката ни, се чуваха преди години, когато имах отговорност за тази система. Няма дори разлика в риториката. Абсурдно е. Разбира се, че българската икономика не е възпрепятствана от борда. Тя в огромна степен е подпомогната. Това е причина 80% от икономиката ни и всичко, което не е свързано с публични финанси, да функционира в общи линии много добре и да е силно обвързано с външния свят. Ние сме една от най-отворените икономики в Европа. Разбира се, има и части от икономиката, които биха имали много голям интерес да бъде девалвиран лева.

- Кои са те?

- Финансовата сфера, но да не я говорим нея, тя печели от волатилността. Всяка една сфера, която плаща в лева, т.е. разходите й са в лева, а приходите й са във валута, има интерес от падане на борда. Примерно туризмът. Но вътре в самия туризъм би имало хора, които не биха имали никакъв интерес, защото биха загубили доверието на някой от партньорите си в един волатилен пазар. Много зависи от конкретния случай. Аз съм напълно убеден, че българската икономика няма никакъв интерес от такава промяна. Представям си обаче много добре публичния сектор, който би имал интерес, защото това създава неяснота, загубва се представа за стойностите, ще се увеличат бюджетите в цифрови изражения, без зад това да стои нещо, тъй като веднага ще има голяма инфлация.

- Като казвате публичната сфера имате предвид политиците?

- Публичната сфера се управлява само от политиците. Висшите държавни служители много рядко, за съжаление, успяват да защитят собственото си мнение и публичния интерес. Все пак има и свестни политици, но са много малко. Често в министерски кресла попадат хора на случаен принцип и те си представят, че са можещи и знаещи, а всъщност не са.

- Ако се развие най-лошият сценарий с ЕС и еврозоната, ако се разпаднат, какво е бъдещето на валутния борд в България?

- Ако се случи това с ЕС, нашият интерес е да бъдем вързани за валутата на Германия. В това съм абсолютно убеден. Няма аргументи за отмяна на валутния борд. Нямаме интерес да разпускаме монетарната дисциплина, защото нямаме капацитет като общество. Напротив, ние имаме нужда от повече дисциплина.

- Покрай призивите за падане на борда се заговори и за валутния резерв, който е гарант на борда - над 40 млрд. лв. Как ще коментирате твърдения, че този резерв ще се освободи и ще може да се използва в икономиката?

- Тоест централната банка да бъде без резерви? Няма такава държава! Да, има валутен резерв, който гарантира борда, но ако няма валутен борд, а свободно плаваща валута, пак бихме имали резерви в централната банка, защото те гарантират функционирането на външната търговия. На нова сметка се повтаря това говорене. В момента тези валутни резерви са всъщност чисто счетоводно съответствие на монетарната база в България. Ако ги няма, би трябвало всеки един българин да смени левовете си и да ползва еврото. Друг сценарий е това, което се случи в Косово и Черна гора - прекратяваме съществуването на лева, влизаме в еврозоната без съгласието на когото и да било, и тези т.нар. резерви се превръщат в парична маса. Това също е възможно. Но те няма да се влеят в икономиката, а просто ще заменят съществуващите левове с евро. Тези пари са просто едно счетоводно съответствие, няма как да се ползват от някого. И слава богу, имаме щастието да сме конструирали тази система идиотоустойчива.

- Може ли да внесете яснота около влизането в чакалнята на еврозоната - механизма ERM II. Нещо ще се промени ли с функционирането на валутния борд?

- ERM от аглийски Еxchange rate mechanisme, може би трябва да се преведе "механизъм на обменния курс". Измислен е преди 25 - 30 г., първо ERM I, който фалира, след това е създаден ERM II, но и двата принципа са едни и същи - спрямо един референтен общ курс трябва да се поддържа движение плюс-минус някакви проценти за определен период от време, в който се смята, че си стабилен. Когато този механизъм е измислен, не са съществували валутни бордове, като тези в България, Естония, Литва. На практика ситуацията на България е уникална. Имаше дискусии преди време дали валутният борд би могъл да се приеме като алтернатива на ERM II. Това е технически въпрос, не би трябвало да има съществено значение за икономиката, но не казвам, че не може да предизвика сътресение, ако не бъде направено както трябва. Все пак е детайл на фона на другото, за което говорим. ERM II предполага българската икономика да поддържа определени обменни курсове, лихвени нива, публична задлъжнялост и още няколко критерии. И ако в продължение на 2 години бъдеш в тези рамки, си приет в еврозоната. Не би трябвало да бъде проблем за нашата висша администрация да се разбере с висшата администрация в ЕЦБ или Брюксел за това валутният борд да бъде приет като квази ERM II. Така че ние може да запазим системата до влизане в еврозоната, и мисля, че това беше случая с Естония - директно от определена дата заменяме всички левове с евро и се приключва.