http://www.ekipbg.com



Още в края на 2016-а отново стана модерна "патриотичната" идея да се налага българска храна в магазините, като държавата трябваше да въведе съответни репресивни изисквания върху бизнеса по линията "купувайте само българско".

Според проектозакона, внесен от БСП, "за част от количествата предлагани продукти, производството на които е традиционно за България... задължително следва да са произведени в страната". Бяха записани следните изисквания за големите търговски обекти (с над 2 млн. оборот) - да предлагат за продаване поне 51% български плодове и зеленчуци, 70% българско мляко, 25% българско месо, 75% от българските напитки. Ако търговците не спазват изискванията, се предвиждаше имуществена санкция в размер на 10% от годишния оборот.

За щастие икономическата комисия в Народното събрание отхвърли законопроекта, а и 43-тият парламент беше разпуснат скоро след това. Но с оглед предстоящите избори и нелепите икономически платформи на партиите е нужно да разбием митовете, че насилственото налагане на български стоки "ще помогне на родното производство", "че наш'то е по-качествено" и "че ще е по-евтино".

Има правни и икономически аргументи защо подобни протекционистки закони не могат да се осъществят на практика. Даже и в този политически гаф не сме първи, защото преди нас румънци, ирландци, унгарци и т.н. са се опитвали по изкуствен начин да пропагандират собствените си продукти. Ще разгледаме и техните случаи.



Защо не може?



Задълженията, които България е поела като част от Европейския съюз, съдебната практика на Съда на ЕС (СЕС), както и политиката на Европейската комисия са повече от красноречиви, че подобни мерки ще бъдат спрени, и то с цената на солени глоби, ако е нужно.

Какво ни казва законодателството на ЕС? Количествените ограничения (мита, квоти) върху вноса и износа на стоки, както и мерки, имащи равностоен ефект (!), са забранени между държавите членки.[1] Забранява се ограничението върху свободата (!) на установяване на граждани и търговски дружества между държавите членки.[2]

Какво ни казва съдебната практика на Съда на ЕС в Люксембург? Европейското законодателство, на което се базира свободната търговия, е допълнително утвърдено чрез съдебната практика на Съда на ЕС. От серията дела през последните 43 г. като Geddo[3], Dassonville[4], Cassis de Dijon[5], Keck and Mithouard[6] и Towing Trailers[7] става ясно следното:

Мярката е с равностоен на количествено ограничение ефект (РКОЕ) (тоест с ефект на мито, квота и т.н.), когато:

- има за своя цел или резултат да третира по-малко благоприятно продуктите с произход от други страни членки;

- се прилага по отношение на стоки с произход от други държави членки, където те са законно произведени и търгувани, относно условията, на които тези стоки трябва да отговарят, дори тези правила да са приложими и към родните продукти;

- възпрепятства достъпа на продуктите, произхождащи от други държави членки, до пазара на една държава членка.

За да е балансирана системата и да има възможност за някакъв контрол от страна на държавите, Съдът на ЕС е оставил следната възможност, когато става въпрос за мерки, ограничаващи или забраняващи определени условия на продажба, които се прилагат към чужди и родни търговци и продукти.



В коя група попада мярката за поне 51% български домати в големите супермаркети?



Сама по себе си мярката не ограничава вноса на домати, но реално би имала същия икономически ефект, защото търговците ще ги грози глоба, ако предлагат повече от 49% чужди домати. С оглед политическата цел да се стимулират родните производители за сметка на чуждите, както и реалния пазарен ефект мярката спада към точка 1. След като подобен закон би бил нееднакво приложим към родни и чужди производители, единственият шанс за обосновка е, ако:

България се позове на основанието за закрила на здравето и живота на хората[8]. За да бъде това прието от ЕК или Съда на ЕС, ще трябва да ги убедим, че законът ни е пропорционален, т.е. мярката е подходяща за постигане на целта и е необходима, защото няма други по-малко рестриктивни алтернативи, които да защитят здравето ни.

От икономическите аргументи по-долу ще стане ясно защо подобни протекции от страна на държавата не са подходящи за дадената цел, а не са и пропорционални спрямо проблема (ако изобщо можем да говорим за такъв).



Защо не трябва?



От една страна, поставя ограничения на търговците при свободния избор на това какво да продават, а от друга страна, ограничава шанса на стоки, които са произведени в други държави, да се търгуват равнопоставено с "българските". Поставяме "българските" в кавички, защото е много субективно дали едно сирене или вино са български, ако са произведени от чужда суровина или вносни семена. Но за подобен дребнав политически популизъм явно тези подробности са без значение. А ето какво ни казват числата:

Със 72% се е увеличил износът на родни зеленчуци през първите 9 месеца на 2016 г. спрямо 2015 г., а при плодовете ръстът е с близо 13%.

Основните количества от краставици, зеле и лук отиват за Румъния, коментира председателят на Съюза на градинарите Слави Трифонов. "Там пазарът е много голям, а тяхното производство не стига за задоволяването му", обясни той.

Вижда се, че дори и целият ни износ да бъде пренасочен към нашите магазини, пак ще ни е нужен в пъти по-големият внос, иначе рафтовете в супермаркетите ще стоят празни както при добрия стар социализъм.

Тоест и най-загрижените патрЕот потребители ще стоят или гладни, или заситени от това, че с идеята си са изпълнили "дълга си" и родните продукти са станали прескъпи или са изкупени на мига.

Да не говорим, че ще ни се наложи продажбата на вносни хранителни стоки при всички положения. Тогава заради нормалното функциониране на пазарната икономика производителите от другите страни просто ще ни продават на много по-високи цени, защото ще сме поставени пред свършен факт - храна или нищо.

С този закон малките производители биха били в привилегированата ситуация да могат да продават каквито и да искат стоки, което пък при едни празни рафтове на големите вериги автоматично ще вдигне цените на чуждите домати в кварталните магазинчета. Така пак потребителите ще платим накрая сметката.



"В други държави като Румъния това работело"



Може би най-големият мит, който ни е пробутван в сутрешни блокове, пресконференции и т.н., е, че Румъния прилага без проблем същия закон за защита на родното производство, а и че други страни от ЕС са предприели вече подобни мерки. Но истината е съвсем различна.

На 15 февруари ЕК реши да изпрати уведомително писмо до румънското правителство заради същия "патриотичен" закон. Това е втората стъпка от административната част на наказателната процедура, където държавата трябва да убеди в правотата си комисията. Ако това не стане и въпреки препоръките на ЕК Румъния не се съобрази, ще последва дело, което много вероятно ще завърши със солена глоба, която тече ежедневно, докато нарушението не бъде премахнато.

На същата дата, отново с уведомително писмо, друг патрEотичен стожер на българите - Унгария на Орбан - бе предупредена, че налагането на еднакъв марж на печалбата на вносни и унгарски стоки е в нарушение на общоустановените правила.

В средата на 80-те ирландците се опитват да промотират чрез държавна маркетингова стратегия продуктите си, но Съдът на ЕС правилно спира тези действия.[9]



Извод



Вижда се ясно, че в единния европейски пазар не се толерират (някои видове) протекционистки мерки. Също така е ясно, че подобен популизъм ще доведе до масово поскъпване на продуктите, тяхната липса или и двете, придружено с харчове за дълги административни и съдебни процедури в Съда на ЕС, които да завършат с голяма глоба (покрита от данъкоплатците)

Да се надяваме, че другарите, които "мислят, че повечето страни в ЕС" го правят, преосмислят политиките си. Защото стимулирането на договорните взаимоотношения между производителите и търговците е сериозна намеса в един от принципите на пазарната икономика и обществото ни, а именно - доброволната размяна на стоки, услуги, идеи и т.н.



1] Чл. 34 и 35 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС).

[2] Чл. 49 ДФЕС.

[3] Дело 2/73 Geddo.

[4] Дело 8-74 Dassonville.

[5] Дело 120/78 Rewe-Zentral AG v Bundesmonopolverwaltung fur Branntwein.

[6] Дела C-267/91 и C-268/91 Criminal proceedings against Bernard Keck and Daniel Mithouard.

[7] Дело C-110/05 Towing Trailers.

[8] Чл. 36 ДФЕС.

[9] Дело 249/81 Buy Irish.