"Танкерът на германската икономика продължава напред - вярно, няма допълнителна тяга, но няма и никакви опасности", заяви гордо преди дни директорът на Института за германска икономика Михаел Хютер. Общата стопанска картина в страната говори за стабилно развитие. Така например 28 от анкетираните общо 48 сдружения очакват през следващата година увеличаване на производството. А три браншови организации дори прогнозират още по-голям прираст. Осем сдружения очакват лоши резултати. Един от най-печелившите браншове е строителството. "В жилищното строителство и строителството на обществени сгради конюнктурата е стабилна благодарение на по-доброто финансово състояние на общините", каза Хютер. Строителният бум се отразява благоприятно и върху сделките с недвижими имоти. "Хората получават добри доходи, лихвите са ниски и всичко това улеснява финансирането на недвижими имоти", казва той.

Поради политиката на ниски лихви, водена от Европейската централна банка, приходите на застрахователните фирми и банките са направо "мизерни". А новите регулации окончателно им връзват ръцете. Така спестовните каси, банките и застрахователното дело спадат към малкото браншове, които оценяват положението си като по-лошо, в сравнение с м.г. Нищо чудно, че именно тези икономически клонове, заедно с други девет бранша, признават в изследването, че ще бъдат принудени да съкращават още работни места през 2017 г. И обратно - фирмите от 15 други бранша възнамеряват да назначават повече хора. 20 икономически сдружения не очакват промяна в заетостта. "Бумът на трудовия пазар все още не е приключил", казва шефът на Института за германска икономика Михаел Хютер. Той обаче засега не може да отговори на въпроса дали трудовият пазар печели или губи от масовата миграция. "Все още



проверяваме доколко бежанците са пригодни



за нашия трудов пазар. По принцип обаче динамиката на един трудов пазар е нещо добро за всяка страна", припомня той. Преди всичко в сектора на услугите. "Дигитализацията устремно навлиза във все повече браншове. И това кара фирмите да инвестират", смята Хютер, цитиран от "Дойче веле".

Разбира се, предприемачите имат и редица опасения. Главните са свързани с новата енергийна политика на Германия, с неяснотите около Брекзит и с бъдещата икономическа и търговска политика на американската администрация начело с Доналд Тръмп. Германските автомобилопроизводители например ще бъдат засегнати от евентуални протекционистки мерки в САЩ. Тъкмо поради това опасение автомобилната индустрия е предпазлива, а прогнозите й са по-скоро неутрални. В момента автомобилната конюнктура в еврозоната е много добра, тъй че по принцип прогнозите за бранша са не по-лоши в сравнение с м.г. В същото време Институтът за германска икономика прогнозира стопански ръст от един процент през т г. Германската икономика зависи много от износа, а отвън едва ли ще дойде толкова силен тласък, та ръстът да превиши 1%. В момента най-голямата европейска икономика си е почти самодостатъчна: делът на частното потребление вече съставлява 56% от БВП на Германия.

Германия печели и от стабилния икономически ръст и ниската безработица. Страната отбелязва най-високия бюджетен излишък от обединението насам. Приходите на федерацията, отделните федерални провинции, общините и социалните каси надвишават разходите с 23.7 милиарда евро. Федералната статистическа служба във Висбаден съобщи, че излишъкът в държавния бюджет на базата на БВП е достигнал 0.8% повече в сравнение с прогнозите от началото на годината. Благодарение на високите приходи и намаляващата безработица, Германия отчита за трета поредна години бюджетен излишък. Въпреки че германският износ също отбелязва рекордна година, външната търговия е забавила икономическия ръст. Според последния доклад на Бундесбанк, че бумът в строителството ще продължи и



вътрешното потребление ще расте благодарение



най-вече на ниската безработица, която е около 5.9%. От друга страна, последното увеличение на цените на енергията малко ограничава финансовото поле за действие на потребителите.

В същото време обаче милиони германци живеят в бедни условия и тази тенденция се засилва, предупреждават експерти, цитирани от в."Ди Велт". Според актуален правителствен доклад за бедността в Германия, явлението е достигнало нови рекордни величини. Така например през 2015 г. бедни в Германия са били почти 13 милиона души - 15.7% от населението на страната. Особено силно засегнати са определени групи: безработните, самотните родители и техните деца, възрастните хора, мигрантите, хронично болните и инвалидите. В бъдеще към армията на бедните ще се присъединят и бежанците. Ръководителят на хуманитарната организация PWFV Улрих Шнайдер смята за беден всеки, чийто доходи не му позволяват да има това, което си позволяват нормално печелещите хора и техните семейства - било то посещение на кино със семейството, пътуване по време на отпуската или покупка на нов телевизор. "Когато хората не могат да поддържат това ниво, те лесно биват маргинализирани и попадат на ръба на обществото", казва той. "Когато получат убежище и напуснат бежанските лагери, когато създадат собствено домакинство, те ще влязат в статистиките. Най-напред те трябва да си намерят жилище, което не е толкова лесно, особено в големите градове", предупреждава Шнайдер. Съгласно изчисленията 335 000 души в Германия са без покрив над главата. Заместник-директорката на Федералното сдружение за подпомагане на бездомните Верена Розанке казва, че до 2018 г. броят на бездомниците може да достигне половин милион души.

Докладът за бедността се базира на понятието "относителна бедност поради ниски доходи", с което работи и Федералната статистическа служба. Според него за застрашени от бедност се смятат домакинствата, които разполагат с по-малко от 60% от средния за страната доход. През 2015 г. тази сума е била 942 евро за хора, които живеят сами, или 1978 евро за семейства с две деца под 14 години. "При това става дума за общите нетни доходи на домакинството, включително детските надбавки, квартирните и други помощи", пише в доклада за бедността.



Бедността е в големите градове



Критиците отхвърлят тези числа като много общи. Те твърдят, че в провинцията, където наемите са значително по-ниски, отколкото в големите градове, човек може да живее доста по-добре с въпросните 942 евро на месец. "Би било по-разумно да се отчитат регионалните различия в покупателната способност и различните потребности на хората", казва директорът на Кьолнския институт за германската икономика Михаел Хютер. Жителите на Мюнхен, например, които печелят по-малко от 1126 евро на месец, също са застрашени от бедност, допълва той. Критиците твърдят още, че относителната бедност поради ниски доходи не може да бъде премахната, защото, колкото и да е богато дадено общество, в него винаги ще има и хора, които печелят по-малко от 60% от средните нетни доходи. Дори доходите на германците да се удвоят изведнъж, чисто статистически процентът на бедността ще си остане същият и тази тенденция най-вероятно ще продължи и в близките години.