Доц. арх. Виолета Комитова е преподавател с 25-годишен стаж в УАСГ. Автор на проекти и разработки в сферата на урбанизма, градоустройството, индустриалните зони, промишлената архитектура и др. Носител на национални награди в архитектурни конкурси. Член е и на двете браншови организации - на съюза и на камарата на архитектите в България.



- Архитект Комитова, има ли грешки в структурирането на програмата за саниране, които доведоха до сегашната объркана ситуация с финансирането, до недоволство на кметовете и притесненията на хората, че няма да успеят да се включат?

- Програмата е конструирана относително сложно, без ясно очертани критерии за допустими дейности и референтни стойности. Партнират си МРРБ, кметове, областни управители, сдружения на собствениците и един важен участник, който реално извършва плащанията - Българската банка за развитие(ББР). Такава сложна комуникация естествено поражда разногласия, неразбиране и напрежение, а оттам и забавяне в изпълнението.

Има сдружения, които няма да могат да се включат в програмата, защото и по двата основни параметъра - финансов и времеви, тя е приключила през 2016 г. Финансовият ресурс е бил договорен още през януари 2016 г., а крайният срок за кандидатстване е приключил на 31 декември.

През 2017 г. служебното правителство и МРРБ като принципал на държавата в тази програма продължаваме да работим по завършването на вече стартиралите проекти. Те са в рамките на осигурените 2 млрд. лева, които засягат само 2022 сгради. Извън тях в ББР са постъпили заявления за финансиране на още 2000 сдружения на собственици. Имаме и още над 1500 сдружения, които ще кандидатстват за финансиране.

В България има общо около 70 000 панелни сгради, които имат нужда от саниране. При сегашния темп и цени на програмата ще бъдат необходими около 70 млрд. лв. Ако има ресурс и над тези 70 млрд. лева, могат да се санират и еднофамилните сгради.

- Ще останат ли пари за още блокове над заявените 2022 сгради?

- Има вероятност след всички обществени поръчки да остане незначителна сума, която ще бъде договорена. Например ако останат 10 млн. лева, ще могат да се санират още около 10 сгради.

- Ако зависи от вас и има средства, как бихте продължили програмата?

- Още веднъж подчертавам, ние не спираме програмата. Добра или лоша, тя трябва да продължи до завършването на всичките обезпечени 2022 сгради, защото по-лошо от незавършеното строителство няма. Бих продължила с няколко промени. Ще въведа физическа проверка на място за извършените строително-монтажни работи (СМР), ще коригирам методическите указания с конкретни допустими дейности и ще въведа пределни допустими цени за фасадна топлоизолационна система, за дограма, за ремонт на покрив и за ремонт на общи части. Така с по-малко държавни средства ще постигаме по-голямо количество и по-добро качество. С определeните пари можем да санираме два пъти повече сгради, което ще е принос към бюджета. С мерките за контрол ще подобрим качеството в полза на гражданите и ще облекчим кметовете. С пределно допустимите цени ще защитим всички изпълнители на СМР да влагат качествени материали и добро изпълнение.

- Но нали има референтни стойности по видове дейности? Крайната цена за един блок обаче се оказа почти като за ново строителство.

- Санирането по програмата е естествено продължение на проекта "Енергийно обновяване на българските домове" към ОПРР 2007-2013, който е с европейско финансиране, европейски цени и европейски контрол. Проектът е изпълнен в периода 2012-2015 г. и приключва със 158 обновени сгради. Инвестицията с ДДС е 28 254 285.99 лв ., подобрената жилищна инфраструктура е 247 503,50 кв. м. Това прави 114.16 лв. /кв. м с ДДС разгъната застроена площ.

За сравнение националното саниране започва през октомври 2015 г. с референтна стойност 348.6 лв./кв. м (с ДДС и също при РЗП). Очевидно е, че по едно и също време и за едни и същи дейности са предложени три пъти по-високи референтни стойности от тогавашното ръководство на МРРБ. Бившият министър Лиляна Павлова лично обясни, че референтните цени са определени "по ясни критерии - публикуваните от Камарата на строителите средни пазарни цени, както и средни цени на обществените поръчки, проведени през 2015 г." Строителните компании са заинтересована страна в процеса. Ако те поискат 1000 лв./кв. м, следва ли МРРБ да се съгласи с тази цена?

Освен това изпълнените през 2015 г. обществени поръчки са предимно по ОПРР при стойност 114.16 лв./кв. м с ДДС. Възниква въпросът: кои са тези обществени поръчки, от които са взети средните цени? Или следва да разбираме, че през 2015 г. протичат обществени поръчки за саниране по 582 лв./кв. м, които, като се съберат с други от 114.16 лв./кв. м, се получава средна референтна стойност от 348 лв./кв. м с ДДС?

Официалните изказвания на предишното ръководство на МРРБ за референтните стойности създават усещане или за недостатъчни познания за строителството и цените за саниране, или за ръководене в стил "безотговорно харчене" на държавни пари.

За съжаление инвестиционният процес не може да се измерва само с количеството на вложените пари. Те са необходимо, но недостатъчно условие, тъй като в края на процеса се създава строителен продукт, който следва да е адекватен на вложените средства. Това е особено важно, когато се харчат бюджетни средства. Защото с 1000 лв. може да се боядисана една стая, една стена, една врата или с 1000 лв. може да се купи само дръжката на вратата. Въпрос на разумно харчене.

Високите референтни стойности за пореден път показват, че когато държавата плаща, всичко, излиза скъпо и прескъпо, че държавните средства за саниране се харчат безотговорно, че с 2 млрд. можехме да санираме не 2000, а 4000 сгради и т.н. Но за да не бъда крайна, приемам, че допуснатата грешка с високите референтни стойности се дължи на младостта и естествената липса на компетентност относно инвестиционния процес, защото другото обяснение никак не ми харесва и много ме натъжава.

- Кой е трябвало да следи за това да не се разплащат недопустми дейности? И ще бъде ли понесена финансова и административна отговорност?

- През декември 2016 г., след като са минали две години от началото на програмата, бившият зам.-министър Николай Нанков пише писмо с указания, че ако има установени недопустими разходи, те остават за сметка на общините, т.е. вече е ясно, че има такива. Именно неясните методически указания, съставени при разписването на програмата, водят до финансиране на дейности, които могат да бъдат тълкувани дали наистина допринасят за енергийната ефективност. В методическите указания някои неща са казани ясно - например, че не се допуска подмяна на асансьори. Има завършени сгради с някои недопустими дейности. Надяваме се, че са пренебрежимо малък процент от всички разходи и не са същественият въпрос по темата.

По-важен е контролът. Той е вменен на кметовете и на областните управители. За съжаление българските кметове са претоварени със задачи до краен предел. Например само в една малка сфера от техните правомощия - строителството, те са отговорни за премахване на незаконни строежи четвърта, пета и шеста категория, за въвеждане в експлоатация на обекти и т.н., а при санирането трябва да отговарят дори за количеството и качеството на всички СМР, което практически е невъзможно. Вярно е, че има създадени звена "инвеститорски контрол", но къде е гаранцията, че те си гледат добре работата, като не са заинтересована страна да контролират качеството и количеството на извършените СМР? В крайна сметка цялата отговорност се пада на кметовете.

Те заедно с областните управители подават документите по изпълнението на дейностите по саниране към ББР. Банката разплаща тези дейности въз основа на документи - без да извършва физическа проверка на място. Третият голям участник в процеса - гражданите, не осъществява контрол, тъй като не инвестират собствени средства. МРРБ осъществява само методическо ръководство на целия процес.

- Тоест причината за недопустимите дейности пак е в контрола.

- Да, те се дължат на слабия контрол при изпълнението. Създаденият "механизъм за контрол" може да бъде обобщен по следния начин: банката, която дава парите, не проверява на място дали са изпълнени като количество и качество всички видове СМР, има ли недопустими разходи, има ли незавършени СМР и т.н. А тези, които представят документите на банката, нямат отношение към парите.

Налице е системен проблем на нашето общество. При проекти с европейско финансиране в областта на строителството се извършват сложни физически проверки от професионални инженери и архитекти, сформирани от разплащателната агенция. При националното саниране управляващото министерство е преценило за ненужно да се извършват физически проверки от разплащателната агенция, в случая ББР.

- А има ли много сгради с конструктивно укрепване - основният аргумент беше, че то е причината за високите пределни цени?

- Информацията от конструктивните обследвания сочи, че в масовия случай носещите конструкции на сградите са в добро състояние, т.е. не се налага в тях да се извършват дейности по конструктивно укрепване. То се налага само в около 5% от случаите. Затова високите референтни стойности, залагани в поръчките от общините, не трябва да се достигат. Но сумите, по които се прави санирането, са на тавана на референтните стойности. С две думи - конструктивно укрепване действително е заложено в цените, но реално то не се изпълнява.