Малка Словения е пример в ЕС за държава членка, която за кратко време успя да преодолее новите икономически предизвикателства. Страната е първенец в ЕС по разделно събиране на отпадъци и рециклирането им, което я поставя и в челните места на страните членки, тръгнали по пътя на т.нар. кръгова икономика - по-екологична икономика, свързана с ограничаване на отпадъците, по-малко използване на традиционните сметища и насърчаване на рециклирането. При този модел суровините се връщат обратно в употреба, така че ресурсите се запазват. Това е икономиката на бъдещето, на която Европа възлага големи надежди и предлага щедро финансиране. Обявеният от ЕК пакет от мерки за стимулиране на кръговата икономика предвижда 5.5 млрд. евро да бъдат отпуснати от европейските структурни и инвестиционни фондове и 650 млн. евро от програмата "Хоризонт 2020" за финансиране на научните изследвания и иновациите.

Словения вероятно ще бъде сред първите страни в ЕС, които ще се възползват от тези възможности. Заради ефективното управление на отпадъците страната е давана за пример и е готова да споделя добрите си практики в Европейската платформа за заинтересованите страни относно кръговата икономика, чието начало беше дадено наскоро. Идеята за нея е на ЕК и на Европейския икономически и социален комитет - консултативен орган на ЕС, в който влизат представители на работодатели, профсъюзи и на гражданското общество. "Изграждането на кръгова икономика в Европа е основен приоритет за тази ЕК... Затваряме цикъла на проектирането, производството, потреблението и управлението на отпадъците, като по този начин създаваме екологична, кръгова и конкурентоспособна Европа", казва първият зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс. В Брюксел са убедени, че този модел може



да даде сериозен тласък на икономиката на Стария континент,



както и значително да повиши стандарта на живот на европейците. Любляна показва как може да стане това.

69% от отпадъците, изхвърляни в населените мести в Словения, се събират разделно, сочат данните на Националния статистически институт на страната за 2015 г. На словенец са се падали по 451 кг изхвърлен боклук годишно. За сравнение средно в ЕС-28 едва около 20% от отпадъците се събират разделно и в резултат на това "се стига до огромни загуби на ценни суровини", смятат от ЕК. Столицата Любляна е сред градските лидери с над 60% от разделно събирани боклуци, като отстъпва само на градчето Врхника - с 80% разделно събрани отпадъци, и на Горйе - със 76%.

Как Словения превърна боклука си в злато и стана евролидер в сферата на сметосъбирането, рециклирането и преминаването от линейна към кръгова икономика? Тайната се крие в ефективното управление на отпадъците и, разбира се, в активното участие на хората в целия процес, категорични са местните управници. Всичко започва през 2007 г., три години след приемането на Словения в ЕС. Властта решава да потърси нов път на развитие и започва от столицата Любляна. Приета е програма за бъдещото развитие на града, чиято основна цел е до 2020 г.



драстично да се подобри качеството на живот



Решено е да бъде въведена системата за разделно събиране на сметта и рециклирането й, ограничаване на трафика в центъра на града, насърчаване на използването на велосипед, да се въведат схеми за споделено пътуване и др. Всичко това води страната към плавен преход от линейната към кръговата икономика, за която обаче тогава почти не се говори, а днес вече е сред основните приоритети на ЕС, тъй като примерът за ефективността й е налице.

"Словения има две причини да търси нови решения: малка страна сме, не сме геополитическа сила и не разполагаме с големи мултинационални компании.... Словенската икономика не може да си позволи да гледа и да чака какво ще се случи на световния пазар, тя трябва да бъде проактивна. Необходим е стратегически системен подход, а концепцията за кръгова икономика предлага на Словения нови възможности да стане конкурентноспособна на международните пазари", обяснява Ладейа Година Кошир, която е инициатор на платформата "Кръгова промяна". Нейната основна цел е да информира, образова и показва най-добрите практики в прехода от линейна към кръгова икономика. Кошир е убедена, че обмяната на опит в тази сфера е от изключително значение и е сред най-активните поддръжници на Европейската платформа за заинтересованите страни относно кръговата икономика на ЕК и Европейския икономически и социален комитет.

Ефективното управление на отпадъците е първата стъпка към кръгова икономика и затова Брюксел предлага законодателни промени, които ще задължат страните членки да предприемат мерки в тази сфера. Въведената система за управление на сметта в столицата Любляна струва около 160 млн. евро, като 77.5 млн. евро от тях са отпуснати от Кохезионния фонд на ЕС. Паралелно с внедряването й текат



и програми за обучаване на гражданите,



обясняват им се предимствата за начина им на живот от разделното изхвърляне на отпадъците. Днес те са много доволни от промяната, настъпила в града им, и активно участват в реализацията на плановете за повишаване на стандарта на живот. Освен специалните инсталации за преработката на боклука в Любляна, чието население е около 400 000 души, има около 140 000 контейнера за разделно събиране. В централните части са монтирани на пръв поглед обикновено метални кошчета в 5 различни цвята според вида отпадък, за който са предназначени. Под тях обаче има големи подземни резервоари и оттам сметта отива за рециклиране. За биоразградимите отпадъци са предвидени специални контейнери, разположени в кварталите на Любляна, и достъпът до тях става със специален чип. Словенците имат седмичен лимит за изхвърляне на органичните боклуци. Целта е да се насърчат хората да изхвърлят по-малко органични отпадъци.

Любляна рециклира две трети от отпадъците си, които живеят втори живот под различна форма. Местна компания създаде от рециклирани боклуци материал, наречен "еконил", използван в текстилната индустрия за производството на чорапи, бански, килими и др. Сметта се използва също за получаването на енергия, в строителството и други сектори. Предимствата на този вид ресурси са значителни и затова Брюксел настоява до 2030 г. в целия ЕС да се рециклират около 70% от отпадъците - евродепутатите предлагат 75%, а ЕК - 65%. Предстоят дебати по този въпрос. В момента 44% от битовата смет в ЕС се рециклира.

Значителен принос за правилната икономическа ориентация на Словения има и бившият еврокомисар на страната Янез Поточник, който беше част от ЕК в периода 2010-2014 г. и отговаряше за околната среда. "За промяна на линейния икономически модел към кръгова икономика е необходимо да се насочи цялата енергия към иновации, нови бизнес модели, нов продуктов дизайн и да се насърчи разумното поведение на потребителите", обяснява той.

Положителният пример в лицето на Словения е факт, остава и другите държави членки да го последват и да превърнат боклуците си в източник на печалба, а не на проблеми.